Вярна ли е информацията, която се появи в някои медии за… Все по-често чуваме този въпрос към даден политик още рано сутринта. Амиии… това са ченгеджийски номера… - и дежурният отговор. А би трябвало отговорът да е Да или Не. Кратко и ясно. Иначе започват съмнения, версиите и тълкования в стил „световната конспирация“.
Най-умният начин да спечелите избори е да го направите още преди бюлетините да бъдат отпечатани, машините договорени. Ако трябва да разчитате на пиари, които да ви съветват как да нападате опонентите, да ровите и плащате за компромати, да се кръстите пред икони и да се кълнете колко много обичате народа – считайте, че сте се провалили.
В днешно време прогресивните автократи гарантират победата си много преди кампанията за изборите да е започнала. Много полезно в това отношение е правилното поведение. И умението да се покаже главната цел на кампанията. И да бъде защитена с точните аргументи. Всичко останало е „приказки на пазара и в кръчмата“.
Според американския експерт Робърт Смит съществуват четири основни етапа в развитието на PR.
1. През XIX век се е разчитало главно на манипулацията. За първи път по тази формула действа американският кандидат за президент Томас Джеферсън. Все пак той сравнително лоялен към истината и фактите и си позволявал манипулации в един-два критични момента.
2. За ПР през ХХ век е характерно издирването и разпространяването на достоверна информация.
Блестящ пример в това отношение е времето на „Студената война“. Изопачаването на фактите и укриването на реално съществуващи неща проваля комунистическата пропаганда. Кремъл и Източният блок губят информационната война със Запада и се стигна до падането на Берлинската стена. Западът спазваше моралната етика.
3. В началото на ХХI век започна битката за влияние върху съзнанието и поведението на хората. Най-важната задача обаче на ПР е умението да се решават конфликти. Това е и главната задача пред политиците, които искат да управляват. РЕШАВАНЕ НА КОНФЛИКТИ. У нас засега конфликти се разпалват, дори там, където няма условия за такива.
Политическият ПР е начин за развитие в конкурентна среда, най-общо казано.
Фокусирането върху важните теми на деня и провеждането на откровен разговор с избирателите точно по тези въпроси, е правилният начин на поведение. Съвсем естествено е поелите пътя към политиката да желаят да им се доверят и в крайна сметка да гласуват за тях.
Още при започване на кампанията обаче наблюдаваме жестока надпревара в очернянето на опонента. Фокусиране върху определени личности и тоталното им публично „разкостване“. Скандалите в България се редуват един след друг.
В такава ситуация ще спечели онзи, който застане открито пред хората и заговори за сериозните неща от живота. Например всички, които живеят и пътуват в Северна България искат най-сетне да чуят конкретен срок, когато тунелите на т.нар. магистрала „Хемус“ ще заработят едновременно и пред и след тях няма да се образуват опашки, а през дъждовно време да стават множество катастрофи. Който аргументира ясен и кратък срок за отстраняване на този абсурд, ще спечели.
Втора груба грешка: Нападат се цели партии и техните съмишленици. Дори когато на прицел са определени лица от въпросните формирования, отсрещната страна трябва да си дава сметка за хилядите гласоподаватели на въпросната политическа сила. Грубите атаки изнервят и сплотяват. Създайте условия съдебната система да работи, институциите да си вършат работата и нещата ще се нормализират.
Путин мислеше, че като нападне Украйна, ще се случи разпад на украинското общество. Получи се обратното – свидетели сме на невиждано национално обединение и единомислие. Кремъл не спира да нарича украинския президент Володимир Зеленски наркоман и нацист, но това не върши вече работа дори в самата Русия.
Трета грешка, доста стара и често повтаряна, е да се клейми ДПС. Може да не ви харесват отделни членове от ръководството на движението, но редовите български турци са граждани като всички останали и дори в някои отношения, като лоялност и трудолюбие, могат да бъдат за пример. Само че през последните години не сме видели нито министри, зам.-министри или депутати от турски произход.
Същото се отнася и за ромската общност, оставена някъде в периферията на политическите процеси, без да участва пряко в решаването на проблемите на циганите реално. А образовани и можещи хора там има.
Чуват се обвинения как ДПС поглъщало ромски махали, квартали и прочие. А може би всъщност им обръща вниманието, което те заслужават? Ромските поселения не са само място за купуване на гласове. Когато това бъде осъзнато, ще се променят много неща. Превръщането на ДПС във враг отдавна не върши работа.
Превръщането на всеки опонент във враг не върши работа. Хората по принцип симпатизират на онези, които са под обстрел. Всички съчувстват на нападнатите и трудно приемат нападателите, - да си припомним Оскар Уайлд.
Нека политическият елит се успокои и започне да мисли за това как животът на хората да стане по-добър. Това е главният разговор.
Огнян Стефанов
