Интензивни пътувания, около 1 милион, ни чакат за тези празници и те вече започнаха. Най-големият обем е свързан с посещението на близки и роднини, приятели, тези, които имат втори дом. Следват Балнео, Спа и Уелнес, къщи за гости, хижи, вили и хотелите, които работят по планинските и морските ни курорти.
Разбира се, ние ще имаме около 170 хил. от тези, които ще излязат в чужбина, останалите 830 хил. са в България. В предходни години, когато не сме имали такова сливане, сме стигали до 700 хил. , сега надхвърляме, защото учениците няма да учат на 2-ри, наблюдаваме голямо сливане на празниците.
Вие виждате, че няма някакво особено скачане на цените. Имаше един скок при голямата инфлация през 2022 г. , който беше с близо 7%, но сега има огромна конкуренция, имаме свръхпредлагане, както на легла, така и на столове в ресторантите. В тази жестока, конкурентна борба цената няма как да скочи, защото съседът ще я намали и вие ще отидете при него. Можем да кажем, че всеки ще може да се вмъкне в бюджета от миналата година при сегашните си пътувания.
Това каза за ФрогНюз Румен Драганов от Института за анализи и оценки в туризма.
Ето го цялото интервю:
Г-н Драганов, къде са избрали да почиват българите покрай предстоящите великденски празници, кои са най-предпочитаните дестинации?
Интензивни пътувания, около 1 милион ни чакат за тези празници, и те вече започнаха. Най-големият обем е свързан с посещението на близки и роднини, приятели, тези, които имат втори дом. Следват Балнео, Спа и Уелнес, къщи за гости, хижи, вили и хотелите, които работят по планинските и морските ни курорти.
Да разбирам, че очаквате повече вътрешни пътувания?
Разбира се, ние ще имаме около 170 хил. от тези, които ще излязат в чужбина, останалите 830 хил. са в България. В предходни години, когато не сме имали такова сливане, сме стигали до 700 хил. , сега надхвърляме, защото учениците няма да учат на 2-ри, наблюдаваме голямо сливане на празниците.
Това, което казвате е доста оптимистично за българския туризъм, как успява да задържи туристите у нас?
Това не е новина. Когато говорим за която и да било европейска страна, Германия, Чехия, Полша, Франция, туристите са си в самата страна. В България имаме около 12 млн., които влизат в страната като чужденци, и около 24 млн. пътувания на българи в България годишно. Годината има 52 седмици, ние имаме около 4 200 000 интензивно пътуващи българи, които пътуват 6,2, т.е. в тези 52 седмици, 6 пъти са някъде извън дома.
Имаме и едни около 7 млн., които излизат в чужбина, някои излизат многократно, други по веднъж, това са интензивни пътувания.
Къде са избрали да почиват най-често българите извън пределите на страната, кои са най-предпочитаните дестинации?
На първо място това са Гърция и Турция. За Великден като цяло Гърция е малко по-предпочитана, там ще има около 58 хиляди души, Турция ще има някъде малко над 30 хиляди, съответно и в Северна Македония, Сърбия, Румъния и ЕС са тези, които излизат в чужбина. Много малка част отиват по екзотични дестинации, под 10 хиляди са тези, които пътуват на такива места.
Наблюдава ли се увеличаване на харченето след пандемията? Каква е тенденцията, да харчим или да спестяваме повече?
Вие виждате, че няма някакво особено скачане на цените. Имаше един скок при голямата инфлация през 2022 г. , който беше с близо 7%, но сега има огромна конкуренция, имаме свръхпредлагане, както на легла, така и на столове в ресторантите. В тази жестока, конкурентна борба цената няма как да скочи, защото съседът ще я намали и вие ще отидете при него. Можем да кажем, че всеки ще може да се вмъкне в бюджета от миналата година при сегашните си пътувания.
Това е чудесно, а във връзка с летния сезон да очакваме ли по-високи цени на туристическите услуги?
Ние имаме нисък сезон, среден сезон и висок сезон. Разликата между ниския и високия сезон е с близо 50%. Това означава, че ако вземете нещо за 100 лв. през май или юни, то през август ще ви бъде 200 лв.
Когато казваме, че високият сезон е по-скъп, той е свързан с това, че и няма места, фактически цената е един от инструментите да се регулира броят на посетителите, за да може да има доволни клиенти, защото какво значение ако имате пари, но не можете да влезете в ресторанта или хотела. Затова е тази диференциация в цените, защото в края на месец юли, началото на август са най-високите цени, но тогава няма и места.
Съществува ли недостиг на работна ръка тази година?
Когато говорим за свободен пазар, конкуренция, начина, по който си доставя плодове, зеленчуци, меса, напитки, по същия начин се доставят и работници, т.е. това е конкуренция. Ние имаме свръхпредлагане на легла, имаме около 500 хил. легла, които никога няма да бъдат заети това лято, построени са над капацитетите, които имаме. Съответно ако някой иска да намери работници за тези, които няма да работят, няма никакъв смисъл.
Виждаме, че се правят опити да се внесат кадри от чужбина, но имайте предвид, че лятото ще работят 360 хил. българи в България, общо като чужденци ще имаме около 14 хил. Някакви 2-3 хиляди, които ще дойдат от Узбекистан или Индия, те въобще няма как да решат какъвто и да било проблем в туризма.Тук става въпрос за нискоквалифицирани и функционално неграмотни хора. Виждате, че ЕС започна да се пълни с африканци и азиатци и ние вървим по подобен път. Добре, че доколкото разбирам нямаме достатъчен капацитет в посолствата и затова не сме направили електронна виза и не сме се напълнили и ние с африканци и азиатци, защото те ще работят 2-3 месеца в туризма и след това никой няма да се върне повече. Това не е добрата политика.
Наблюдава ли се отлив на чуждестранните туристи?
Не, не се наблюдава такъв, само от Англия имаме около 240 хил. седалки в самолетите, което е един значителен ръст спрямо миналата година. От Германия не ни стигат седалките в самолетите. Понеже принципът на туризма е такъв, че това, което това лято ще го видите на морето, то е договорено още 2022 г. и е на пазара от 2023 г. , от когато продаваме за 2024г. През 2022 г. ние не сме смятали, че ще има такъв голям интерес към България на немския пазар и там имаме недостиг на седалки, туристите няма с какво да дойдат.
Интервю на Констанца Илиева
