Фондация “Антикорупционен фонд” (АКФ) приветства решението на Народното събрание да се съобрази с ветото на президента Румен Радев върху измененията в Закона за насърчаване на инвестициите, които въвеждат същностни промени в правния режим за защита на околната среда. Това се казва в позиция на фондацията.
Върнатите разпоредби бяха внесени в последните дни на 49-тия парламент по непрозрачен и незаконосъобразен начин, а впоследствие бяха и скоростно приети на извънредно заседание, проведено в петъчната вечер на 19-ти април, с гласовете на ГЕРБ, ДПС и ИТН („Има такъв народ“).
В понеделник 29.04., президентът Радев върна законопроекта за ново обсъждане с мотив, че се застрашава конституционното право на българските граждани на здравословна околна среда. Ден по-късно депутатите се съобразиха с президентското вето и опитът да се компрометират важни механизми, гарантиращи публичното здраве и опазването на околната среда под предлог премахване на бюрократични пречки за инвеститорите забуксува, поне засега.
“Адмирираме решението на г-н Радев да упражни правото си на вето, както и проявата на здрав разум от няколко парламентарно представени партии, които се вслушаха в аргументите на гражданското общество”, каза Лора Георгиева от правния екип на АКФ.
“Наблюдавахме с огромна загриженост опитът да се прокарат противоконституционни и откровено лобистки изменения, като нашите възражения са както срещу самите текстове по същество, така и срещу незаконосъобразните законотворчески практики, които видяхме в действие,” каза Георгиева.
Сред проблемните предложения са съкращаване на времето за произнасяне на компетентните органи по процедурите по Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), които са част от процеса за одобряване на големи инвестиционни проекти. В случай на забавяне се въвежда принцип на мълчаливо съгласие, т.е. приема се че проектът не крие рискове от увреждане на околната среда и няма нужда от експертна оценка на въздействието му. В допълнение, се удължава валидността на вече издадени решения по ОВОС и се ограничава възможността за съдебен контрол върху спорни инвестиционни проекти като се предлага отмяна на втората съдебна инстанция.
От АКФ напомнят, че принципният подход на българския административен процес е забавеният отговор на администрацията да се счита за мълчалив отказ. Мълчаливото съгласие е допустимо като изключение, когато е изрично предвидено в специален закон и когато с него не се засягат права и интереси на трети лица. Недопустимо е мълчаливо съгласие да се въвежда именно в процедурите по оценка на въздействието на околната среда, когато рискът от накърняване на права на широк кръг хора е изключително висок.
В допълнение, удължаването на валидността на вече изтекли решения за липса на необходимост от оценка на околната среда, при това до 10 години от датата на издаването им, както и удължаването на действието на новите такива решения от 5 г. на 10 г. са законодателни решения, които са в разрез с принципите и духа на екологичното и администртивното законодателство и крият сериозни рискове от увреждане на околната среда и общественото здраве. По същата причина, няма никаква законова и житейска логика да се ограничава съдебния контрол за законосъобразност именно в сектор околна среда.
“Предложените изменения биха ограничили възможността на компетентните органи да гарантират баланса между интересите на инвеститорите и на обществеността, в които те целят да осъществят проектите си, както и на самите засегнати общности да защитават ефективно конституционното си право на чиста околна среда,” каза Георгиева.
Противоконституционните предложения не са част от първоначалния текст на законопроекта. Те са внесени от депутати от ДПС и ГЕРБ между първо и второ четене в Комисията по икономическа политика на Народното събрание. Въпреки че са включени в проектозакон за изменение на Закона за насърчаване на инвестициите, реално, те биха въвели сериозни изменения в Закона за околната среда, Закона за устройство на територията и Закона за възобновяемата енергия, но без проведени обсъждания в ресорните парламентарни комисии, без обществено обсъждане, без становище от страна на Министерство на околната среда и при липса на финансова обосновка и предварителна оценка на въздействието. Нещо повече, същите са лишени от обосновка по същество, извън общата постановка за насърчаване на инвестициите.
Прави впечатление и краткият срок, в който предложенията са придвижени. След спорното гласуване при липса на кворум в Комисията по икономическа политика на 17-ти април, законопроектът е внесен за гласуване по време на извънредно заседание два дни по-късно, в късните часове на деня. След президентското вето на 29-ти април, текстът е разгледан в Комисията по икономическа политика ден по-късно, на 30ти април, когато е гласуван и в пленарна зала по време на още едно извънредно заседание, отново късно вечерта. Против ветото и за проблемните текстове този път гласуват само ГЕРБ и ДПС.
Според директорът на АКФ Бойко Станкушев изключително притеснително е как в последните дни на 49-тото Народно събрание изглежда се бърза, за да могат да бъдат приети текстове в интерес на инвестиции с потенциално сериозно отражение върху околната среда и здравето на хората, а подкрепата за ключови законодателни промени за реформа в съдебната власт и прокуратурата забуксува.
“По време на обсъждането в икономическата комисия чухме твърдения в подкрепа на измененията, според които България губи инвестиции заради твърдяни злоупотреби със зелени права,” каза Бойко Станкушев, директор на АКФ. “Реално, обаче, чуждестранните инвеститори от години посочват високите нива на корупция и проблемите с върховенството на правото като основните рискове за инвестициите в България, които имат сериозен възпиращ ефект спрямо разширяване обема на чуждестранните инвестиции. Можем само да гадаем какво можеше да бъде постигнато ако и по посока реформи на съдебната власт беше подходено със същия размах и скорост, които видяхме приложени при опита за премахване на важни гаранции за опазване на околната среда.”
