49,7% от българите имат доверие в Църквата, показват данните от национално представително изследване на "Галъп интернешънъл болкан", проведено за БНТ през април. 34,1% признават, че не вярват на институцията, а 16,1% не могат да дадат категоричен отговор.
Църквата е сред институциите, които традиционно се ползват с високо доверие сред обществото ни. Тези нагласи се запазват стабилни през последните години, като доверието варира между 40 и 50 на сто. На фона на отношението към други институции, особено тези на държавната власт, Църквата сякаш остава по-встрани, нагласите към нея са стабилни, без резки пикове и спадове, макар че наличието на скандали и обвинения не е изключение и за тази сфера на обществените процеси у нас. Показателно е, че погребението на патриарх Неофит през март тази година беше определяно като едно от събитията, които в най-голяма степен обединиха обществото ни, посочват от "Галъп".
Сравнително положителните нагласи към църковната институция обаче не могат да бъдат приравнени към отношението към религията и вярата в Бог. Глобално изследване, проведено от Световната асоциация "Галъп интернешънъл" (2022), показва, че обществото ни е сред умерено религиозните (средно за света 61% се определят като религиозни; средно за ЕС - 43%). Българите са по-скоро скептици, но в последните години в някои отношения у нас има и известна динамика.
У нас 53% заявяват, че са религиозни. Близо една трета (29%) не се възприемат като религиозни хора, а една десета са атеисти (9%). Други 10 на сто не могат да преценят как да отговорят. Страната ни е по-скоро в средата (или дори малко под нея) на „класацията“ по декларирана религиозност – под средните нива в глобален мащаб, но далеч от крайно ниските нива, които са наблюдават в други държави. България е близка по нагласи до другите източни държави от ЕС. Обществото ни обаче е по-религиозно в западноевропейските държави.
Тези нагласи и у нас се запазват по-скоро стабилни през последните години – делът на определилите се като религиозни остава същият, но и атеизмът като че ли расте. Минимален спад има сред дела на заявилите, че по-скоро не са вярващи. През 2014 г. отново една втора (52%) от българите се определят като религиозни. 36% тогава казват, че не са вярващи, а 3% са атеисти. Няколко години по-късно, през 2016 г., нагласите са на практика същите – 51% се определят като религиозни хора, 36% – като нерелигиозни, 3% са атеисти, а останалите не могат да отговорят.
И у нас, както и в повечето държави по света, вярващите в съществуването на Бог (58%) изглежда са повече от определящите се като вярващи изобщо. Близо една четвърт смятат, че Бог няма, а 15% не са съвсем сигурни. Малцина не знаят как да отговорят. Отговорите на българите отново се доближават до средните, регистрирани за ЕС – по-близко до тези на респондентите от източните държави на Съюза. Вярата в съществуването на Бог у нас се запазва на същите декларирани нива през последните години.
Изследването е проведено за БНТ между 28 март и 5 април 2024 г. сред 805 души по метода "лице в лице" с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната.
Максималното стандартно отклонение е ±3,5% при 50-процентните дялове. 1% от цялата извадка е равен на около 54 000 души.
Глобалното изследване на Световната социация "Галъп интернешънъл" обхваща общо 57 768 души, интервюирани в 61 държави от целия свят. Във всяка държава през периода август - октомври 2022 г. са интервюирани около 1000 души по метода "лице в лице", по телефона или онлайн. Статистическата грешка в изследването е в диапазон ±3 - 5% при доверителен интервал - 95%.
