Христос Воскресе! Православният свят отбелязва най-големия християнски празник - Възкресението на Божия син Иисус Христос. Неслучайно празникът носи името Великден, за да отбележи саможертвата на Спасителя, който умира на кръста, за да изкупи греховете на човечеството.
Неговото възкресение от смъртта е символ на безкрайната Божия сила и представлява триумф на живота.
Празникът поставя край и на 40-дневния пост, с който миряните пречистват както телата, така и душите си. Именно отърсването от лоши и греховни помисли е в основата на празника - да може Христовата саможертва да бъде посрещната с чисто сърце.
Това е най-светлият християнски празник и бележи началото на т.нар. Светла седмица, която започва веднага след Страстната седмица. Денят се нарича още Светла неделя.
Символи на този ден са боядисаните яйца и козунака. Черупките на изядените вече великденски яйца в някои райони на страната хората слагат по портата, за да пазят къщата от зли сили.
Боядисването на великденски яйца може да е нещо повече от създаването на красива великденска украса и забавление с децата. Всъщност боядисването на великденски яйца може да има и по-дълбока религиозна връзка. Една от традициите, свързани с великденските яйца, е свързана с Мария Магдалена - първият човек, видял Исус след Възкресението. Както разказва историята, тя държала обикновено яйце в присъствието на император и обявила Възкресението на Исус Христос. Императорът казал, че възкръсването на Исус е толкова вероятно, колкото и това яйце да стане червено - и яйцето станало яркочервено, докато той все още говорел.
Краят на великденския пост означава и богата трапеза за празника. Традиционно се поднася печено агнешко или козе месо, зелени салати, ориз, а заедно с това и козунак и сладки. Пие се вино. Христос е представян в библията като Божи агнец и агнето символизира неговата смърт.
Според българските обичаи в неделния ден на Великден младоженците гостуват на своите кумове, като задължително на домакините се носи дар - великденски хляб (козунак) и боядисани яйца.
Друг стар български обичай на Великден е т.нар. „люленки“ – следобед всички моми отиват на място, където има високо дърво и се люлеят за здраве. Там отиват и момците и всеки гледа да се люлее, за да предпази семейството от змейове и болести.
Великден се празнува цяла седмица, затова тя се нарича Светла седмица.
