ПОЛИТИКА


"Politico": Новата власт в Северна Македония рискува да поднови старите напрежения с България

1 4095 06.05.2024

Новата администрация рискува да поднови старите напрежения с България и Гърция, които могат да поставят сериозни пречки пред Скопие. България също така се подготвя за поредните парламентарни избори - на 9 юни, и съществува риск Северна Македония да се превърне в политически футбол в предизборната реторика, особено в националистическия лагер.


Предстоящата смяна на правителството на Северна Македония рискува да съживи напрежението с България и Гърция и да усложни още повече и без това криволичещия път на страната към членство в ЕС, пише Politico в своя статия.



През 2018 г. балканската държава с население от 2,1 млн. души изглеждаше на път да се интегрира напълно, когато разреши продължилия десетилетия спор с Гърция за името си.

 

В крайна сметка Скопие се съгласи на тази промяна на името в Преспанското споразумение в замяна на преговори с ЕС и членство в НАТО.

 

Оттогава обаче гражданите на Северна Македония са все по-разочаровани от бавния процес на присъединяване, а обществената подкрепа за ЕС рязко спадна.

 

Изборите за избор на ново правителство и президент на 8 май изглежда ще доведат до ново управление под ръководството на партията ВМРО-ДПМНЕ, която възприема конфронтационен подход както към София, така и към Атина - и двете страни ще трябва да се съгласят с приемането на Скопие в блока.

 

ВМРО-ДПМНЕ отхвърля искането на София за конституционни промени, с които да се признае българско малцинство. Междувременно гърците все по-често обръщат внимание на факта, че премиерът на ВМРО-ДПМНЕ говори за страната като за "Македония", а не като за "Северна Македония" - което отново разпалва старото напрежение с Гърция относно използването на името на родината на Александър Велики.

 

Проучванията на общественото мнение сочат, че ВМРО-ДПМНЕ, която в момента е основната опозиционна партия, има преднина и се очаква да замени социалистическата партия СДСМ, която управлява страната от 2017 г. насам, въпреки че ще е необходима коалиция.

 

Първият тур на президентските избори на 24 април показа промяна на политическия ред. Гордана Силяновска-Давкова, подкрепена от ВМРО, отбеляза доминираща победа, събирайки 40,1% от гласовете, докато досегашният президент Стево Пендаровски от СДСМ спечели 19,9%.

 

"Тези избори със сигурност са важни за Северна Македония от гледна точка на присъединяването към ЕС, защото в социологическите проучвания ВМРО води и предстои да видим дали, кога и как ще постигне конституционните промени за продължаване на преговорите за присъединяване", заяви Симонида Кацарска от Института за европейска политика в Скопие.





Мърморещи съседи

 

Лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски - и най-вероятно следващият министър-председател - се зарече да не гласува за конституционни промени "под българска диктовка нито сега, нито в бъдеще".

 

Мицкоски се застъпва и за прекратяване на консенсуса в политическия процес на ЕС, за да се отстранят българите - които имат претенции към това, което смятат за македонско присвояване на тяхната историческа и езикова идентичност.

 

"Те трябва да помолят българския представител да напусне мястото, където се взема това решение, и да отиде някъде, където може да пие кафе или нещо друго", каза Мицкоски.

 

Отношенията между двете страни, които и без това са лоши, могат да се влошат, смята Марко Тросановски, председател на Института за демокрация (ИДСК) в Скопие.

 

"Проучванията показват, че България се възприема като най-голямата заплаха за националните интереси на Северна Македония", каза той. "ВМРО ще се опита, да покаже повече опозиция, повече критики, повече предизвикателство, което може да влоши още повече отношенията между двете страни".

 

България също така се подготвя за поредните парламентарни избори - шестите от април 2021 г. насам - на 9 юни и съществува риск Северна Македония да се превърне в политически футбол в предизборната реторика, особено в националистическия лагер.

 

Едва ли помага и фактът, че Мицкоски вече използва името "Македония" във вътрешен план и обещава да го прави и официално, ако бъде избран, оспорвайки международното споразумение.

 

Гърция наблюдава.

 

"Споразумението от Преспа е условие за напредъка на процеса на присъединяване на Северна Македония към ЕС", заяви гръцкият външен министър Георгиос Герапетритис, докато говореше в парламента на 26 април, и призова Скопие да не се отклонява.

 

Предчувствайки, че напрежението може да намалее в периода след изборите, Атанасиос Лупас, експерт по балканска история, заяви, че ВМРО в крайна сметка няма да пожертва "европейската перспектива на страната върху олтара на националистическата си реторика".

 

"Тази реторика със сигурност ще бъде повод за безпокойство на гръцкото обществено мнение през следващия период, но тя ще бъде по-скоро за шоу и за вътрешна консумация, а не за въпроси по същество", добави той.


Намаляващо доверие

 

В Северна Македония гласоподавателите са загрижени главно за качеството на живот, корупцията, намаляването на населението и изтичането на мозъци.

 

Доверието в ЕС също намалява, въпреки че все още остава високо. Подкрепата е спаднала до 65% от 85-90%, когато страната първоначално получи статут на кандидатка през 2005 г.



След пробива, свързан с промяната на името, в Западните Балкани настъпи еуфория, че разширяването най-накрая е възможно. Франция обаче наложи вето на започването на преговори за присъединяване към ЕС със Северна Македония и Албания - ход, който тогавашният председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер определи като "огромна историческа грешка".

 

Последва и българското вето.

 

"С Преспанското споразумение ЕС получи учебникарски пример за възможност в региона", каза Кацарска и добави, че сега е трудно да се обсъжда въпросът публично, защото е толкова поляризиран.

 

"Ако има един пример, който ЕС да е имал по отношение на наличието на прореформаторски сили и отвореност към консенсус, то това беше Северна Македония през 2018 г. Тези условия от 2018 г. са несравними с това, което имаме сега", добави тя.


Сделката все още е възможна?

 

Конституционните промени, за които се бори България, изискват мнозинство от две трети в парламента, с което няма да разполага нито едно коалиционно правителство, което ще се състави след вота. Въпреки цялата остра реторика има надежди, че тя може да намалее след изборите.

 

"Има много политиканстване около осигуряването на мнозинство от две трети, какъвто беше случаят през 2018 г., когато Преспанското споразумение с Гърция трябваше да бъде приложено чрез конституционна промяна", каза Димитър Бечев, старши научен сътрудник в Карнеги Европа.

 

"Тогава ВМРО осигури някои гласове - в рамките на quid pro quo, което включваше амнистия за техните членове, участвали в насилствения щурм на парламента през април 2017 г. Може би и сега е възможна някаква задкулисна сделка", добави той.


Албанският фактор

 

По традиция в коалицията участва поне една партия от албанската общност, която съставлява повече от една четвърт от населението на страната.

 

Демократичният съюз за интеграция (ДСИ), третата по големина партия в страната, доминира на сцената през последните 20 години.

 

Но един нов опозиционен блок от по-малки албански партии беше значително мобилизиран и те потенциално биха могли да се присъединят към коалиция с ВМРО.

 

Наличието на двата албански блока често се разглежда като зона за по-голямо регионално влияние между министър-председателя на Албания Еди Рама и министър-председателя на Косово Албин Курти. Последният демонстрира силна подкрепа за блока срещу ВМРО.

 

Според базирания в Скопие анализатор Тросановски е по-вероятно следващият състав на правителството да разпредели политическата власт пропорционално на партийното представителство в парламента, което в момента не е така.



"Това определено ще намали влиянието на Албания в македонските политически процеси", добави Тросановски.

 

Наличието на двата албански блока често се разглежда като зона за по-голямо регионално влияние между министър-председателя на Албания Еди Рама и министър-председателя на Косово Албин Курти. Последният демонстрира силна подкрепа за блока срещу ВМРО.

 

Според базирания в Скопие анализатор Тросановски е по-вероятно следващият състав на правителството да разпредели политическата власт пропорционално на партийното представителство в парламента, което в момента не е така.

 

"Това определено ще намали влиянието на Албания в македонските политически процеси", добави Тросановски.

 

Нектария Стамули, Politico. Преводът и заглавието са на редакцията на ФрогНюз.

 

 


Препоръчай Сподели
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Ads / Реклама
Ads / Реклама