В деня на свети Николай Чудотворец българите отбелязват Никулден. Той е сред най-почитаните светци, които нашия народ чества два пъти в годината.
Необикновеният му живот е описан в много истории. В неговия образ предците ни са превъплатили езически представи и християнски мотиви и символи. В Никола те припознават ту млад юнак, който преборва злите юди и змеици, ту беловлас старец, господар на океаните, водите и ветровете. Притежавал чудотворна сила - да хвърчи над полета и планини, да отваря заключени пещери, да изпраща страшни бури, да господства над зимата, снега и ледените вихрушки. Бил закрилник на дома, семейството и рода; било му отредено да стои между световете, да изцелява неизличимо болни, да подчинява злите сили на отвъдните.
По стар обичай в чест на свети Никола се колел курбан – задължително риба. Затова някъде наричат празника още Рибни Св.Никола, Мокри Св.Никола или Рибена черква. За трапезата стопанките правели обреден хляб и обредна храна – рибник, който обичайно се приготвял от риба шаран, пълни с много лук, орехи и подправки на вкус, изпечена в тесто.
Традиционно празникът се отбелязвал с тържествена вечеря в дома на най-възрастните в рода. Тя започвала с молитва и прикадяване на трапезата. На нея някога присъствали само мъжете, като най-възрастният от тях разчупвал хляба високо над главата си – за да растат нависоко класовете по нивите. Между двете половини се изсипвали царевични зърна – къщата да е пълна с деца, кесията – с пари и да е берекетлия годината. След това лявата половина на погачата се раздавала на всички, които са около трапезата, а дясната половина оставяли за близки и съседи. Парченце от обредната погача връзвали на тавана и го наричали на св.Никола.
Старите хора вярвали, че кръстата кост на рибата има магическа сила. Затова в някои селища я пазели. Част от нея пришивали в шапките на малките деца, за да ги предпазва от уроки и всякакви други магии. А другаде с нея лекували безсъние, уплаха и главоболие.
Празникът се отбелязвал и със семейно-родови служби, по време на които се четяла притча в памет на св.Никола – закрилник на семейството, дома и имота. Традиционно младите семейства канели родителите си на гости, като им носели бутилка вино и китка здравец. А в някои села рано сутринта на Никулден тръгвали по домовете на роднини закачливи и весели моми, които носели на рамо люти чушки и кросно в ръка.
Никулден е известен и като ден, много подходящ за освещаване на нов дом. На този празник се организирали едни от най-кръсшните сглядни хора, на които момите играели безспир, докато младежите си избирали невести. Тогава се събирали бъдещите коледари и канели своя избраник за станеник, а момите – ходели сутрин на църква и се молели пред иконата на св.Никола за скорошен и щаствлив брак.
Специална почит към светеца оказвали рибарите, които наричали първата, уловени в този ден, риба в негова чест.
Днес на 6 декември празнуват още банкери, ловджии и овчари, които почитат св.Никола като свой патрон.
Днес да почерпят: Никола, Николай, Николина, Ники, Николо, Николчо, Нончо, Ника, Никол, Николета, Николинка, Николица, Николка, Ничка; Коко, Коле, Коломан, Колчо, Кольо, Куно, Куна и др.
