Облечен в моряшко костюмче, сър Дейвид седеше под голямата маса в трапезарията, вперил взор в междубедрието на Галската принцеса. Лейди Даяна носеше шотландска пола на сини и сиви карета. През фините й чорапи отчетливо се виждаха и най-малките мускулчета и вени на краката й – въздълги, но твърде изпосталяли за вкуса на сър Дейвид, който бе привличан повече от умерено закръглените жени, отколкото от потенциалните анорексички. Но в случая това, че лейди Даяна си бе обула не чорапогащи, а истински чорапи на жартиери, все пак си беше нещо.
И той напрегнато чакаше момента, когато бедрата пред него ще се пооткрехнат, но за зла участ носителката им беше твърде изтънчена, за да покаже бикините си, пък било и под маса. И така си оставаше със стиснати като черупки на мида в добро здравословно състояние колене, криейки бисерите между тях, което обстоятелство започваше все повече да дразни лорд Бентъм".
Така започва книгата „Джуджето“ на Сан Антонио. Високият 108 см сър Дейвид мечтае да види съкровените тайни, скривани кокетно от лейди Даяна. По същият начин Владимир Владимирович настоява да се види като император и всепризнат гений, но светът доста сурово отказва да изпълни този негов налудничав блян. Но той продължава да се взира, в очакване на миражът да се материализира...
Честно казана сър Дейвид е имал много по-големи шансове от товарищ Путин, който засега може да разчита единствено на моряшкото костюмче...
Но това да си остане между нас. Да не обезсърчаваме путинистите, че ще клюмнат като препикано мушкато, само ден след встъпването на Путин в пети мандат…
Националисти и путинисти възхваляваха началото на петия мандат на Путин като историческо събитие и шумно одобряваха автократичната традиция, в която Путин за тях бил „истински руски император“. Кремълските медии с ентусиазъм излъчваха тези кадри. "Император! Император!" - надаваше викове един от тях. Краката на лейди Даяна обаче оставаха все така кръстосани...
Да видим Но да се върнем към темата „Велик ръководител ли е Путин“? Един въпрос, който предизвиква не просто спорове, а открива фронтови линии в България.
Публикуваме откъс от книгата „Путин, войната и ние“ на журналиста Огнян Стефанов.
„Няколко пъти вече Владимир Путин оприличи себе си на Петър Велики.
Един път, подчертавайки, че и двамата не водели завоевателни войни, а връщали териториите, които принадлежали на руската държава.
Втори път, казвайки, че ако някогашният император от династията Романови се е борил за излаз на Азовско море, то въпросното е вече вътрешно за Русия (покрай завладяването на украинската част от крайбрежието на този басейн).
Путин иска да влезе в историята на Русия като един от най-великите, наравно с Петър Велики, Катерина Велика, княз Дмитрий Донски и победителя във Втората световна война Сталин.
Удивително несъразмерни са очакванията и митовете за хора като Путин в сравнение с реалните им възможности.
Това не е дискусионна тема, защото науката се е произнесла по въпроса.
Английският психолог и антрополог Франсис Галтън още през 1865 г. описва в статия какво са наследственият характер и таланта. Това е може би първото научно изследване на наследствеността на човешките умствени способности, ползвайки като база еволюционната теория на Дарвин.
Три години по-късно Франсис Галтън описва гениалността, като предупреждава, че твърде прибързано някои хора и политици са обявявани за гениални. По-скоро, - предупреждава той, - става дума за имитация с цел да се предизвика възхищение у техни поддръжници.
В днешно време процесът продължава, като вече е включена пропагандата и ПР-трикове.
В България немалко хора са убедени, че президентът на Русия Владимир Путин притежава качества, които го нареждат сред най-забележителните държавни мъже в света. Не само онези, които правят жива верига в защита на паметника на червената армия в София. Хора с дипломи и претенции за образованост и интелектуален багаж яростно защитават гениалните планове и действия на Путин.
Сюжетите се редуват: Путин язди кон; Путин ловува; Путин играе хокей със световни руски звезди; Путин е в залата по самбо и тушира шампиони; Путин се среща със стюардеси, които подкрепят войната в Украйна; Путин разговаря с майки на загинали руски войници (наблюдателни журналисти засичат едни и същи жени на двете мероприятия, - б.а.), Путин пие чай в дома на обикновени трудови хора и пр.
Прибавете: отне Крим от украинците почти без нито един изстрел. Провежда срещи в Ялта, където руските царе и известни писатели са обичали да почиват и творят. Иронизира санкциите на Запада спрямо Москва. Демонстрира сила и кураж пред погледите на НАТО и ЕС с действията на руски части в Сирия и Украйна. Ако съдим по някои теории и анализи той дори успя да вкара свой човек в Белия дом – Доналд Тръмп. Дали го е направил чрез хибридни атаки и манипулации в мрежата, или чрез шпионски трикове – все едно, - но това му донесе световна слава, както се изразяват някои негови почитатели.
Както пише американският писател и журналист Кит Хесън, който е с руски произход, „темата за гениалността на руския президент през последните години си е проправила път и е заела важно място в путинологията“. Според Хесън Путин наистина е успял да отслаби единството на ЕС, финансирайки десните евроскептици (левите също), особено в страните от бившия социалистически блок, най-успешно в България. Неслучайно руските тайни служби не спират да се намесват по всякакъв начин в изборите в тези страни и да манипулират резултатите. Арестът и съдебното дело срещу петима българи във Великобритания по обвинения в шпионаж в полза на Русия, е само едно от доказателствата.
Репликата на българския президент Румен Радев по време на предизборен дебат, когато бе кандидат за втори мандат и бе запитан, какъв е статутът на Крим, той отговори: „В момента е руски. Какъв да е?“, също допринесе за екзалтацията на путинофилите у нас.
Във вътрешен план Путин успя да потисне или кооптира почти цялата опозиция. Либералите се карат помежду си в социалните мрежи и емигрират. Той държи на къса каишка крайната десница, която го критикува, че не формира напълно фашистки режим в Русия и не използва всички възможни оръжия, за да превземе Киев. Той поддържа периферно и някакви напудрени социалдемократи, гравитиращи покрай авторитарната, но вече не толкова масова комунистическа партия на Руската федерация.
Единственият политик в Русия, който успя да създаде реална заплаха за Путин, е Алексей Навални, талантлив московски популист с променливи политически убеждения и любов към онлайн комуникацията. Затова Путин го изпрати в затвора за дълго време, което се приема възторжено от феновете на Кремъл.
Путин дори е даровит художник: негова картина бе продадена на търг в Русия за 1,15 млн долара.
Политик, кагебист, спортист, художник, държавник, ловец – ами гений е, какъв да е.
Вярно е, че гениалността може да е божествен дар, но тя трябва да се развие като умение в течение на години и да бъде подкрепена с дела.
Артур Шопенхауер казва: „Гениалността осветява епохата като комета пътя на планетите“.
Италианският художник и историк Джорджо Вазари твърди, че неговият приятел и творец Микеланджело е изпратен на земята от „великия владетел на небето“, за да служи като пример за това какъв трябва да бъде истинският гениален творец.
Аристотел бил убеден, че състояния като меланхолия, психични разстройства като депресия, параноя и заблуди, са характерни за гениите.
НЕУМОЛИМАТА СТАТИСТИКА
Статистика за жертвите във войната на Русия срещу Украйна. Всеки 70 сантиметра окупирана украинска земя струва човешки живот.
Четири държави създават над 50% от световния брутен вътрешен продукт през 2022 г. Това са САЩ, Китай, Япония и Германия. Вашингтон постига БВП по-голям от общия на 170 държави. Това са данни на VisualCapitalist. Те се потвърждават от Международния валутен фонд.
Сред държавите, които най-много допринасят за световната икономика са още Великобритания, Индия, Франция, Италия, Канада и Южна Корея.
При 22,9 трилиона долара БВП на САЩ – това прави 25% от световната икономика.
Икономиката на Китай е втора по номинално изражение, като се движи близо до 18 трилиона долара БВП. Страната остава най-големият производител на стоки в света.
Най-голямата европейска икономика е тази на Германия. Страната, която бе срината в края на Втората световна война е икономическият локомотив на Стария континент. Би трябвало това да е парадокс, но всъщност е логично, според начина на управление на ФРГ по законите на пазарната икономика.
Русия на Путин, която през 1945 г. развява знамето на победата над несбъдналия се Трети райх, остава далеч назад в класацията, като се нарежда едва на 11-то място с 1.5% от световния БВП. Това е потискащо, защото става дума за най-богатата на природни ресурси държава в света. Как е възможно гений, какъвто претендират, че е негови привърженици, да допусне подобно унизително състояние? Русия е страната с най-голяма територия в света – 17 125 191 кв. км. Населението й е 147 млн души. Това е предпоставка страната да е реален претендент за Топ-5 в света. Но не е, което означава, че им нещо сбъркано в конструкцията и управлението. Със сигурност голямо влияние оказва корупцията, която е обхванала всички области на икономическия, политическия и обществения жевот. Да не изключваме и липсата на мотивация у част от населението, което мълчаливо бойкотира огромната ножица между доходите на гражданите и тези на хората във властта и олигархичните кръгове.
През януари 2022 г. Владимир Путин заявява: „Руската икономика е в подем. Тя е пример за функциониране и модел, който да се прилага и другаде. Със страни, наши партньори, можем да изградим истински нов руски свят“.
Прилича на бълнуване.
В края на 70-е години на м.в. СССР със своята икономика формира около 4,2% от световния БВП. Днес едва достига 1,5%...
Три американски щата – Калифорния (2,9 трилиона), Тексас (1,75 трилиона) и Ню Йорк (1,65 трилиона) поотделно имат по-голям БВП от Русия!
Oбeдинeнoтo ĸpaлcтвo, Фpaнция и CAЩ показват нaй-виcoĸи тeмпoвe нa pacтeж. Toвa съобщава официално не някоя друга агенция, а самата PИA Hoвocти, официалният глас на властта в Кремъл.
Такива са фактите.
Тук някъде се крие и отговорът на въпроса за гениалността на Путин.
Човек, който все още бърка правилното и неправилното, победата и загубата, не може да има претенции за нещо повече от правото да се радва на поста, който задкулисието, а не съдбата, са му отпуснали. Загубата на стотици хиляди хора, колкото й шумно да я представяш за победа, си остава провал, който те изпраща в политическата морга. Престъпление е.“
Sic transit gloria mundi e латински израз - "Така преминава световната слава“. За някои "минава", без дори да е идвала или е билъ постигната с военни престъпления. И колкото и да се взира джуджето под масата, в очакване да се сбъдне неговият блян, си остава едно маломерно човече с гръмки титли, но под масата. Съдбата понякога е много жестока.
ФрогНюз
