"Областните управители са малко като футболните треньори, ходят си с оставката в джоба. В сегашната ситуация е абсолютно безпредметна поголовната им подмяна, предвид честата смяна на изпълнителната власт в страната".
"Самите служители в областните администрации са демотивирани и не знаят какво да очакват от всеки нов ръководител, спират процесите и всичко това влияе на нас като граждани".
"Нещо, което истински ме озадачава и не виждам смисъл в него, е как във всички области на страната, тези хора /б.р. областни и зам.-областни управители/ са подменяни при смяната на всяко правителство".
"Те са част от териториалната изпълнителна власт, но в крайна сметка, съобразно техните правомощия тук е необходима някаква реформа".
"Ще е много по-добре областните управители да бъдат на база регион на развитие, т.е. да бъдат на едно ниво по-нагоре, тип губернатори с повече правомощия и да отговарят за съответния регион за развитие".
Това каза за ФрогНюз бившият зам.-областен управител на Софийска област от ДБ, Иван Димитров.
Вижте цялото интервю:
Г-н Димитров, колко време изпълнявахте длъжността зам.-областен управител на Софийска област?
Около 9 месеца, от края на юли миналата година. Това е време, което е меко казано недостатъчно за един управленец, мениджър и какъвто и да било ръководител, който да съумее да организира, реорганизира някои дейности и процеси в каквото и да било учреждение, независимо дали е държавна администрация, или в частния сектор. Аз съм предприемач, идвам от бизнеса. Има сходство между управлението на хора, процеси и финансови потоци в частния бизнес и държавната администрация, няма голяма разлика.
През последните години изключително честа е смяната на такива нива държавни служители, макар че от нас не зависи управлението на голям брой хора. Например, в областната администрация работят около 50 души. Една такава позиция като областен или зам.-областен управител в областната администрация, се води част от политически кабинет. Реално погледнато на база задължения, отговорности и правомощия, това е една експертна позиция.
Нещо, което истински ме озадачава и не виждам смисъл в него е как във всички области на страната, тези хора са подменяни при смяната на всяко правителство.
Те са част от териториалната изпълнителна власт, но в крайна сметка и с оглед на техните правомощия тук е необходима някаква реформа.
Каква реформа?
Както споменах, това са чисто професионални позиции, т.е. на тези нива са необходими хора, които като статут, отговорности и задължения по-скоро наподобяват главен секретар, плюс някакви представителни функции. Не виждам смисъл при смяна на властта, независимо от какъв цвят е тя, тези хора да бъдат сменяни. Напротив, там трябва да върви един непрекъснат процес, като основните задачи са качественото обслужване на гражданите, управлението на държавната собственост, административният контрол върху решенията на общинските съветници и заповедите на кметовете по места.
Тук отварям една скоба, че Софийска област има 22 общини, за разлика от някои области, които имат по 4 например, т.е. при нас натоварването е било 5-6 пъти по-голямо.
Това са чисто експертно-професионални задължения, тук няма нищо политическо, в същото време тези позиции се водят част от политически кабинет.
Смятам, че ще е много по-добре областните управители да бъдат на база регион на развитие. По този начин ние в момента и получаваме финансиране от ЕС, на база Югозападен, Югоизточен, Северозападен, Североизточен, Северен централен, Южен централен район на развитие.
Тоест областните управители спокойно могат да бъдат на едно ниво по-нагоре, тип губернатори с повече правомощия и да отговарят за съответния регион.
Представете си 6 областни управители, във всеки от 6-те региона със съответните сегашни областни администрации, които спокойно могат да бъдат ръководени от фигурата на главния секретар, който да докладва на тези така наречени губернатори.
Тези шестима, да речем, областни управители трябва задължително да присъстват на заседанията на Министерски съвет заедно с министрите и да имат ранг на министър и ако министрите отговарят за секторните политики, областните управители да отговарят за политиките на регионално ниво. По този начин да се пресичат като мрежа, в която едната контролира другата и съответно координира определени процеси.
Според мен в сегашната ситуация е абсолютно безпредметна тази поголовна смяна на областни управители и зам.-областни управители, предвид честата смяна на изпълнителната власт в страната.
Самите служители са демотивирани и не знаят какво да очакват от всеки нов ръководител, спират самите процеси и всичко това влияе на нас като граждани.
Какво заварихте, когато встъпихте в длъжност като зам.-областен управител на Софийска област? Какво успяхте да свършите и какво не за този така кратък период от време?
В интерес на истината това, което заварих е сравнително добре работеща администрация, без някакви сериозни проблеми за разрешаване. Естествено имаше някои изостанали процеси, относно заплащането на обезщетенията по отчуждителни процедури за изграждане на магистрала “Европа” и разширението на железопътната линия, което минава през Софийска област.
Това, което съм доволен, че успях да свърша е, че заедно с колегите в областната администрация успяхме да наваксаме и допреди нашето освобождаване, нямахме преписки със срок по-дълъг от две седмици. Когато постъпихме имаше такива с няколко месеца. Мисля, че тези месеци успяхме да наваксаме и всички собственици на отчуждените терени по трасето на автомагистралата и жп линията да получат своите обезщетения в нормален срок.
Другото, което успяхме да свършим и е много важно, мога да кажа, че беше личен наш приоритет с областния управител е, че внесохме две концепции по Интегрирани териториални инвестиции (ИТИ) в областта, на обща стойност над 150 000 000, средства, които се финансират на 100% от Брюксел.
Това са две концепции, всяка една се състои от няколко проекта вътре, като партньори са както общини, така и областната администрация, така и държавни предприятия и структури като АПИ например. Крайният резултат е, че всяка една концепция облагородява определен район в страната.
Едната включваше рехабилитацията на Златишкия проход, който е затворен от някъде около 20 години, а всъщност е най-късата връзка между Северна и Южна България.
В другата концепция основния проект е участък от път I-8, Ихтиман-Вакарел, който е най-лошия участък от първокласен път в страната ни.
Работили сме почти девет месеца по тези концепции и искам да кажа, че това не са проекти от регионално значение, а по от национално, защото те касаят всички пътуващи по магистрала “Тракия”, особено при аварийни ситуации, както и пътуващите от Северна към Южна България и обратно.
Освен това успяхме да влезем в комуникация с местните власти, за да минимализираме връщанията на незаконосъобразни решения на общински съвети и заповеди на кметове, защото областният управител има това право. Въведохме този модел на по тясна комуникация с всички местни власти, за да се избегнат връщания и съответно загуба на ценно време.
Не на последно място искам да кажа, че не се справихме с казуса със стопанисването на държавната собственост, държавните имоти от всякакъв вид - сгради, бивши почивни станции, бази на МВР или МО и т.н., както на мен би ми се искало. На нас ни беше възложена грижата за държавната собственост, но как се грижиш за сграда, чиято оценка струва примерно стотици, хиляди, милиони, без да имаш гласуван одобрен адекватен бюджет за това. През годините сградите са се рушили, не е имало никаква поддръжка, дори елементарна охрана. Тук също следва да се вземат някакви законодателни мерки и да се наложи някаква вид реформа, тъй като държавата в буквален смисъл излиза, че е лош стопанин.
След всичко това, което сте свършили и Ви е предстояло да свършите, може ли да ни разкажете как се случи вашето уволнение, под какъв претекст?
Нашето уволнение се случи от днес за утре, както всички такива уволнения преди това. Изненадата дойде от там, че ние вършехме чисто експертна работа и въпреки, че сме политически назначения, няма как да си позволим политическо пристрастие по каквито и да било казуси в Софийска област и съответните общини.
Не ме разбирайте погрешно, не искам да се жалвам, това е стандартният начин на освобождаване. Областните управители са малко като футболните треньори, ходят си с оставката в джоба.
Въпросът е, че аз не виждам смисъла от една такава постоянна смяна на тези служители.
Как си обяснявате, защо вместо да се фокусира върху организирането на честни избори, служебният кабинет на Главчев започна директно с рокадите? Видяхме, че чистката в областната управа продължава и днес, въпреки че остава месец до изборите.
Така изглежда отстрани, много анализатори споделят това виждане. На нас също ни прави впечатление, ние също сме част от тези смени. Да, основната работа на служебното правителство е свързана с организацията на едни честни избори. Областните и зам.-областните управители, които бяхме освободени, участвахме пряко в тази организация, свързана с наемането на зали, разпределение на изборни книжа и др.
Ние също сме били замесени в тази част от задачите на изпълнителната власт. Поголовните смени в много от държавните структури обаче буди недоумение, при положение, че уж служебният кабинет би трябвало да е независим, а на новите позиции се назначават хора, близки до определени партии, което води до мисълта, че служебният кабинет определено не е толкова независим.
Предвид политическите скандали, които ескалират, какво е вашето усещане, чака ли ни спирала от избори?
Ние получихме такава заплаха от лидера на една от политическите сили, която се готви да спечели изборите и за пореден път да не направи правителство. Всичко може да се очаква и спрямо действията, които се предприемат това е твърде вероятно.
От наша страна важните цели и задачи остават непроменени и ние ще ги отстояваме, независимо дали сме в управлението.
Ние трябва да установим едно базово ниво на справедливост в обществото, като начало говорим за елементарни неща, драстично намаляване на битова престъпност, насилие над жени и т.н. В обществото в момента няма чувство на справедливост, че всеки си получава заслуженото. Не установим ли такива нива на базова справедливост, няма как да бъдем истински демократична държава.
Всички наши цели и всичко, което беше тотално отхвърлено в меморандума от нашите не партньори, всичко това води до този момент. Между нас си, като общество трябва да установим тази справедливост.
Относително ниска избирателна активност на вота „2 в 1“, отчита „Алфа Рисърч“ към този момент, какво бихте казали на избирателите си, за да ги мотивирате да гласуват?
Като част от кандидат-депутатската листа на тези избори на ПП-ДБ в 26 МИР София-област, аз лично ще работя върху това максимално много хора да отидат до урните и да им обясня, че това е изконно право на свободния човек. Столетия хората са се борили да отменят робството и после са се борили да извоюват право да гласуват.
След това са извоювали правото да гласуват и жените. Не можем с лека ръка да захвърлим това и да кажем “не ме интересува, имам по-важна работа”. Много наши предци са дали живота си за това право.
Иван Димитров е предприемач, oсновател и управител на няколко търговско-маркетингови компании за дистрибуция, внос и износ на хранителни и нехранителни стоки. Има експертиза и 20-годишен опит в сектора на търговията с бързооборотни стоки (FMCG), както и в управлението на екипи и процеси и контролирането на бюджети. Участвал е в сделки по сливане и придобиване на търговски дружества, в редица търговски преговори в Европа, Китай, Украйна, Турция и Близкия изток. Активен участник в последните предизборни кампании, като част от екипа на “Демократична България” в София-област.
Притежава диплома за инженер „Транспортна техника и технологии“ от Технически университет – Варна. Магистър е от УНСС, Международни икономически отношения – Международен мениджмънт.
Интервю на Констанца Илиева
