"България е единственият член на Европейския съюз и на НАТО, където се пазят още 185 руски паметника. СССР си измисля повод да нападне България. Ние сме окупирана и разорена от съветите страна, по никакъв начин не сме освободени. С “Рибентроп-Молотов” Сталин и Хитлер побъркват света, докато през цялото време Сталин се готви да нападне в гръб Германия и да се представи като освободител на всички европейски народи. Историческото невежество ражда дълбоки идеологически изкривявания, свързани и с Руската империя, и със Съветския съюз, и с неоимпериалистическите амбиции и терор на Путин".
Това каза пред ФрогНюз историкът проф. Евелина Келбечева. Проф. Келбечева е автор на филма "Второто освобождение", преподавател в Американския университет в България. Публикациите ѝ са в областта на митовете и фалшификациите на историята, тя е сред инициаторите на гражданския натиск за преподаване на комунистическото минало в българските училища.
На 9 май, когато цивилизованият свят празнува мира и Деня на Европа, а руската терористична власт ще разходи парадните си военни машини в центъра на Москва, продължавайки войната си за унищожение на Украйна, разговаряме с проф. Келбечева за историческите лъжи около Втората световна война.
Цялото интервю, четете в следващите редове:
На 9 май Европа празнува мира и единството, Русия - победата си във Втората световна война. Струва ми се, че в това изначално има конфликт на ценностно ниво, на ниво морал и поглед върху историята и бъдещето. Съществува ли такова символно различие?
В Русия Втората световна война се нарича Велика отечествена война. Според тях тя започва през 1941 година, а не през 1939 година, когато Нацистка Германия и Болшевишки СССР нападат Полша и я поделят помежду си. Символите и митовете, с които живеем, са много по-силни, отколкото адекватното знание за историята. Разделението между светлото начало с търсенето на единението на Европа и мира срещу непрекъснатата ескалация на военната реторика, на абсолютния култ към Отечествената война и жертвите, ясно показват най-важните ценности и основи на гражданското възпитание, на възприемането на тези общества, на саморефлексия в обществата, които са демократични и липсата им в обществата, които продължават линията на тоталитаризма и авторитаризма. Разделението е ясно.
Не виждах пречката Денят на Европа да бъде ден на всички, които по един или друг начин са вписали в историята си участие и жертви във Втората световна война. Отказът от общата Европа показва как диктаторите от Кремъл привиждат себе си като коренна противоположност на всичко, което е било в политическата и културна еволюция на стария континент.
Днес в България ще има хора, които ще празнуват "День Победы", тук на българска територия, което е ужасно превратно, предвид последвалата окупация на България от Червената армия. Защо продължава това възприемане сред някои българи?
Една част от българските граждани прие историческата истината, някои хора обърнаха своите предходни грешни разбирания. Цялата пропаганда, на която продължаваме да бъдем жертви, не протича само през 45-те години на тоталитарен комунистически режим. Тази пропаганда продължава и до днес. България е единствената страна в Европа, член на Европейския съюз и член на НАТО, където се пазят още 185 руски паметника. Някои от тях са гигантски, други - плочи в прослава на Червената армия, която те наричат Съветска армия освободителка. Всичко това е грешно - тогава това е Червената армия, тя не може по никакъв начин да бъде определена като освободителка, това е част от митологията, с която Трети украински фронт навлиза в България с вече готови брошури, с листовки, с цялата скълъпена митология за двойните освободители. Това е приготвено да бъде част от голямата политическа и идеологическа митология, която се създава около нахлуването на СССР в България. Нека не забравяме, че СССР си измисля повод да нападне България, да обяви война на България - единствената страна в Европа, която е съюзник на Третия райх, но никога не изпраща и един войник на Източния фронт срещу Съветския съюз, а поддържа през цялата война много активни дипломатически отношения и мир със Съветския съюз.
Най-после трябва да се разбере, че ние не сме воюваща страна във Втората световна война до момента, в който вече окупирана България е длъжна да изпрати войски и да се сражава в рамките на съветската военна машина. Това се забравя. Аномалия и анахронизъм е в България да имаме тези паметници и те да бъдат не само каменни грамади, а да бъдат места на ритуали, на почит, на демонстрации, на сблъсъци между хора, които наистина нямат представа за адекватната история и тези, които отстояват истината за това, че ние сме една окупирана и разорена от съветите страна, че по никакъв начин не сме освободени - много ми е интересно освободени от кого.
Точно това е един важен въпрос - "освободени от кого?". Руската пропаганда отговаря на него, говорейки за фашизъм в България. Има ли фашизъм в Царска България или това е поредната историческа лъжа?
Още в края на 70-те, 80-те години имаше достатъчно много знаещи почтени историци, които започнаха този дебат. Т. нар. монархофашизъм е една идеологическа схема, наложена в пропагандата веднага след 9 септември. Тази идеологическа схема беше отречена, защото тя е отново директно инспирирана от Кремъл. Тя не се появява по време на Втората световна война. Тогава Кремъл и Коминтерна не само говорят, а се опитват да дестабилизират България чрез метежи, преврати, политически убийства - всичките щедро спонсорирани от Кремъл. В България е най-големият политически атентат на 20-ти век, масовото убийство при в катедралния храм “Свети Крал” през 1925 година (тогавашното име на храма "Света Неделя", бел. ред.). След 9 септември 1944 година терорът става безпрецедентен за цяла Европа. Всичко това се трупа в идеологически схеми, които тровят и до ден днешен съзнанието на огромна част от българските граждани чрез повтарянето на тези мантри.
В България няма фашистка партия, камо ли тя да е на власт. Фалшификацията монархофашизъм е чисто идеологическа и не почива на никакви исторически основания.
Ще припомня и още нещо - че по време на Втората световна война, когато България е в мир и в много активна дипломация със Съветския съюз, те организират терористични групи тук и пращат в България т. нар. подводничари и парашутисти - обучени терористи, които да правят саботажи и диверсии в България. Имаме обратното уравнение - имаме по-скоро внос на терор и терористични дейности от страна на Съветския съюз в България.
Когато изчисляваме загубите от окупацията на България от Червената армия - какъв е икономическият, финансовият аспект? Преди окупацията, мисля, че можем да говорим за България като капиталова държава, която се развива - нещо, което впоследствие пропагандата се опитва да ни накара да намразим (капитала). След окупацията, развитието на страната ни е погребано. От друга страна, какво губим и от морална, идеологическа гледна точка?
Редно е да видим нещата и от двете страни, наследство от марксистката идеология е да измерваме само с икономически показатели. Омразата към капитала е част от тези политико-идеологически схеми - това значи омраза към демокрацията омраза, към парламентаризма, омраза към рефлексията и самокритичността на едно общество, омраза към всички човешки права, които вървят с либералната демокрация, свързана с пазарна икономика.
Ако погледнем от тази страна, кривата на българската икономика върви все нагоре до 1944 година. Това спира чак в момента, в който влизаме във високата криза по време на войната, която е свързана и с продоволство и т. н. За трите години на съветска окупация, през които в България преминават общо към 600 000 съветски офицери и войници, България плаща като издръжка на армията, като подготовка на нашата армия да влезе във втората фаза на Втората световна война до 3/4 от националния доход на България. Това е най-голямата икономическа, финансова, продоволствена криза в съвременната българска история.
Погледнато от по-дълбоката и по-важна гледна точка - пречупена е социокултурната тъкан на българското общество, България насилствено е вкарана в орбитата на СССР, наложен е комунизмът. На България е наложена тотална съветизация, която е институционална, политическа, идеологическа, културна, икономическа и т.н. Няма нито една сфера в българския обществен живот, която не е засегната
В една тоталитарна държава тоталният контрол е не само върху обществения, но и върху личния живот на хората. Това е смисълът и ужасът на тези диктатури - пречупването на вековни традиции и ценности на българския народ, на това, което е било наистина етоса на нацията и я е държало в една хомогенност, много по-голяма, отколкото сега. Всичко това е заличено, ние влизаме в режим, наложен изкуствено, тежко и с ужасен терор. Режим и терор, наложен върху абсолютно всички слоеве на българското общество. Това за мен е страшното, което се случва и започва на 9 септември 1944 година.
В най-широк обсег на мислене, когато виждаме дълготрайните последствия от един или друг политически преврат и смяна на режим, аз съм убедена, както и една немалка част от моите колеги, че тази близо половин век съветизация и комунистически режим в България, съпроводен с непрекъснат политически терор и пълна липса на свобода и демокрация, е върнала България назад в историческото развитие.
Как се чисти тази съветизация в днешно време? МОЧА падна, но много пропагандни паметници остават, в обществото има и групи, които продължават да си мислят, че 9 май е Ден на победата.
Във всяко общество има много различни групи, интереси, вярвания, ценности. Няма такова нещо като изцяло хомогенно общество, но има стандарти за спазване, както заради санкциониране от юридическата система, така и чисто морални стойности, които се отстояват. В една либерална демокрация никой не преследва хора за техните убеждения и това е най-хубавото на свободата. Но същевременно толерирането на защитата на комунистически идеи, които са дълбоко антидемократични, антихуманни, които са свързани с едни от най-страшните страници на терор в България, не може да бъде приемано за нормално. Същото важи и за паметниците, но и ритуалите около тях. Те са само върхът на айсберга на една много-много изкривена и наложена концепция за двойните освободители, почиваща на русофилия, която в България е почти фолклорна, след това подета от образованието, от литературата, от поезията и т.н.
Да не забравяме, че няма нито един от големите ни възрожденци, който да не е възроптал срещу унищожителната политика на Руската империя спрямо българите. Това се повтаря и се развива и от дейците на българските социалдемократи и комунисти - самият Димитър Благоев нарича русофилията едно политическо суеверие. Проявата на тотално невежество и отказът от разбиране на тези процеси, на истината за това какво представлява политиката на Руската империя и на СССР към България, позволява избуяването на такива прояви, ритуали, чествания и т.н., които се поддържат от едно нищожно малцинство в България, но то е много кресливо, параноично и непрекъснато и агресивно подкрепено от посолството на Русия в България. Виждаме нотите от руското посолство, с арогантния им тон, който повтаря линията на поведение на руските и съветските дипломати в България - те се отнасят към България като Задунайска губерния. Това не е от вчера, но лошото е, че продължава и днес.
Споменахте го в началото на разговора и ми се струва, че това е един важен факт, който руската пропаганда съвсем целенасочено пропуска в наративите си - че Великата отечествена война за руснаците започва през 1941 година, не през 1939 година, когато за европейците започва Втората световна война. Преди това Сталин е партньор на Хитлер и Нацистка Германия.
Така е, те побъркват света и собствените си последователи, когато правят пакта “Рибентроп-Молотов”. Двете тоталитарни чудовища се съюзяват. Пактът за ненападение между Нацистка Германия и Болшевишка Русия позволява на Хитлер да унищожи Европа и да покори по-голямата част от нея. Без това, че Сталин му пази гърба, той никой нямаше да успее да направи това, което прави между 1939 и 1941 година.
Същевременно съвременните изследователи в Русия показаха много добре, че Сталин през всичкото време се готви за война, като се готви да нападне в гръб Германия и да се представи като освободител на всички европейски народи. Но нещата се промениха заради устойчивостта на Великобритания и включването на САЩ във Втората световна война.
Изкривяването на хронологията на Втората световна война е част от възродената пропаганда и в годините на Путин.
Преди доста време имах възможността да интервюирам Елена Бонер, тогава вече вдовицата на Андрей Сахаров, която тогава живееше в Ню Йорк. Попитах я коя според нея е най-голямата фалшификация в съветската история. Тя каза, че никакво съмнение не е имало нито за нея, нито за нейния съпруг, че “Рибентроп-Молотов”, съюзяването между Сталин и Хитлер е нещото, което има най-тежките последици за цяла Европа и за развитието на Втората световна война.
А имайки предвид това, съвременното говорене на Кремъл тотално игнорира пакта “Рибентроп-Молотов”, Путин говори за “денацификация” на Украйна. Колко устойчива е пропагандата в тов отношение?
Аз съм абсолютно убедена, че централите от Кремъл, които организират сегашната хибридна война, която е насочена не само към България, а към всяка страна, особено в Европа, изпълняват целта на Путиновия режим е да дестабилизира и раздроби Европа. Руснаците дръзнаха да кажат чрез своите дипломати в Европа открито и не като случайна грешка, че те смятат България за техен троянски кон в Европейския съюз. Нека не забравяме тази декларация, която беше провокативна и пак казвам - неслучайна.
Пропагандата със съвременните средства е ужасно трудно да бъде атакувана от гледна точка на адекватния исторически анализ, на силното образование, на търсенето на все по-съвремени изследвания, които да покажат цялата картина. Вече имаме архивна революция, която позволи чрез отварянето на секретните архиви да разберем огромна част от машината за фалшификация на историята, която е налагана чрез образованието и идеологията по време на комунистическия режим. И въпреки всичко, продължава да има групи от българските граждани, които не искат да приемат, отказват да приемат историческата истина, базирана на архиви и факти. Това показва колко силна е пропагандата, колко устойчиви и колко привлекателни са митовете. Те са лесни за възприемане, те са отправени към емоциите на мнозинството, те са построени по логиката на една приказка за борба между добро и зло, “идват добрите, отсичат главите на змея”.
Това не е начинът, по който трябва да преподаваме история, да разказваме история, за да бъде тя една модерна саморефлексия на българското общество. С хаотичния шум, произвеждан в социалните мрежи, става още по-трудно и тежко, особено за младите хора, да бъдат ориентирани в това, което е съвременният адекватен прочит на историята.
Историческото невежество, невежеството по отношение на адекватната история ражда тези метастази на дълбоките идеологически изкривявания на преповтаряните два века лъжи, свързани и с Руската империя, и със Съветския съюз, и с неоимпериалистическите амбиции и терор на Путин.
Илияна Маринкова
Честит Ден на Европа!
