"Европейският съюз е заплашен от руската агресия срещу Украйна, защото това е агресия срещу една европейска страна и няма гаранции, че ако надделее в тази агресия, в тази война, Русия няма да посегне и на някоя членка на ЕС. Именно заради това е много важно Русия да не победи в Украйна."
Това мнение изрази дипломатът и кандидат за европейски депутат от "Продължаваме промяната"-"Демократична България" Стефан Тафров в ефира на Дарик.
Специалистът анализира приоритетите пред Общността и 27-те в контекста на две войни.
“Напълно смятам, че е назрял моментът за европейска отбрана. С уговорката, че този процес на изграждане на европейска отбрана не трябва да се противопоставя на НАТО, на засилването му. То трябва да върви успоредно със засилването на НАТО. Евентуална перспектива за американско оттегляне от Европа е далечна перспектива, в близкото бъдеще Съедините щати ще си останат ангажирани с Европа, защото те имат важни интереси тук.“
Дипломатът постави специално ударение и на намаляващата роля на популистките партии на Стария континент, като бе категоричен, че във Франция например партията на Марин льо Пен вече все по-рядко отправя евроскептични послания.
„В момента, в който тези партии се доближат да властта, започват да променят така политиката си, и не само - и риториката си, и политиката си. Например Джорджа Мелони, която е лидер на една популистка партия „Италиански братя“, в момента в който тя дойде на власт и стана италиански министър-председател, нейната политика е по-скоро една десноцентристка политика и във вътрешен и в международен аспект“.
Тафров подчерта важността на приемането на Европейския пакт за миграцията:
„Този пакт е дело на умерените сили в парламента - на Европейската народна партия, на АЛДЕ, тоест на либералите и на социалистите и демократите. Срещу него се обявиха по-крайните елементи - ултралевите и ултрадесните. Той внесе ред в хаоса, защото в този момент няма правила, като влезе един човек на границата, има ли право на убежище, за колко време, къде отива. Досега цялата тежест падаше върху гранични страни като България. Сега от българска гледна точка стъпката, водеща напред, е в две посоки. Въвежда се принципът на по-равномерно разпределение на онези мигранти, които са получили право на убежище, тоест това облекчава България. Второ, и то е много важно, ще има финансова, техническа и всякаква друга материална подкрепа за опазване на външните граници на Съюза, например на българо-турската граница.“
