Още тогава през 1945 г., един и същи час на капитулацията на Германия заради часовата разлика е 8 май в Европа и 9 май в СССР. Но в тази формална разлика е заключена съществената цивилизационна разлика между европейците и евразийците.
Още след Първата Световна Война всички земни империи в Европа, а след Втората Световна война и всички морски империи на европейските държави се разпадат. Те са осъзнали нуждата не просто от нов световен ред, а от нов начин на съществуване на човешката цивилизация.
Това са от редките исторически моменти, когато хората отдолу решават как искат да живеят, а техните правителства са принудени да участват в международни организации и съюзи за опазване на мира и демокрацията.
Европа именно с това е ценна, а урокът, който получиха нацистка Германия и фашистка Италия безценен: че няма как 500 годишната цивилизация на Просвещението и Човекът като неин център да бъдат победени от кой да е Райх на една нация или етнос. И че няма как идеите на Ренесанса да бъдат заглушени от коя да е пропаганда. Че човешките потребности за свобода не могат да бъдат заместени от усещането за величие като част от нация.
Да, след Първата Световната Война, с претенцията за ново общество, комунизмът успя да съхрани една империя от миналото, която преживя и Втората Световна Война с помощта на цивилизования свят.
Империята на Злото. Където човешкият живот не струва и копейка. Където държавата на клептокрацията е всичко, а човекът никой. Който трябва да е щастлив не като човек, а затова, че държавата му е велика. Велика защото може да мачка други народи, за да се чувства този човечец значим. И която велика държава съществува като копае и продава подземни богатства, за да се въоръжава и експандира с агресия.
Но никоя тирания не може да оцелее срещу естествените закони на човешкото развитие. Няма нормален човек, който цени себе си като личност и да живее в такава империя на Злото. А когато такава империя е напускана от най-ценните си хора – тя е обречена. Защото “меката сила” на примера винаги побеждава “твърдата сила” на агресията и оръжията.
И затова хората избират да емигрират в ЕС, а не в Русия. И да празнуват своята победа на 8 май, а не чужда и присвоена победа на една империя на 9 май.
И затова Европейският Съюз е най-висшето политическо достижение на човечеството. Той не просто обединява икономическа и политическа мощ, а прави невъзможна идеята за някой Райх. Защото нациите в него са избрали ценностите на Просвещението като фундамент на Съюза.
Не трябва да допускаме да оценим ЕС, както всичко друго – когато го загубим! А той в момента е в най-голямото си изпитание, откакто е създаден под икономическия натиск на Китай, военния натиск на Русия и политическия вътрешен натиск – на неразумни юроди, които не разбират, че той няма как да оцелее за сметка на групови, партийни, съсловни, класови и държавни амбиции и интереси. И че само на пътя към федерация може да остане фактор в съвременния свят и все така да осигурява просперитета на своите граждани. И на българите – като част от това семейство на богатите и свободни народи.
ЕС е котва за нормалност в днешния свят. Срещу бездната на човешката природа, която след Третия Райх иска да види пак “нормалност” като Третия Рим на Путин. Като „мултиполярен свят“, където да бъде дадено на новите полюси да принизят човечеството до варварството.
Рано или късно, същата човешка природа иска вечната нормалност: свобода, права, солидарност. И режимите на “новата нормалност” падат. Европа е щастието на България в нещастието „Преход“.
Честит празник!“
Евгений Кънев
