Делът на работниците, които получават само минималната заплата, е над 10% в редица страни в Европа. Euronews Business разглежда данните отблизо. Тази година бележи значителна стъпка към подобряване на условията на труд и живот в държавите - членки на ЕС, тъй като новата директива на ЕС за минималните заплати трябва да влезе в сила до 15 ноември тази година.
Двадесет и две от 27-те държави-членки на ЕС имат национална минимална работна заплата. Дания, Италия, Австрия, Финландия и Швеция нямат такава. Кипър въведе такава в началото на миналата година.
От десетте страни кандидатки и потенциални кандидатки за членство в ЕС, осем имат национална минимална работна заплата. Черна гора, Молдова, Северна Македония, Грузия, Албания, Сърбия, Турция и Украйна имат такава, докато Босна и Херцеговина и Косово нямат.
Страните от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) - Норвегия, Швейцария и Исландия - нямат национална минимална работна заплата.
Минималните заплати в страните от ЕС варират в широки граници, като понастоящем брутната месечна минимална заплата варира от 477 евро в България до 2571 евро на месец в Люксембург.
В Люксембург, Ирландия, Нидерландия и Германия минималната работна заплата е над 2 000 евро, докато във Франция тя е 1 767 евро, а в Испания - 1 323 евро.
В 14 от 22-те държави членки, в които има национална минимална работна заплата, минималната работна заплата е под 1 000 евро.
Сред страните кандидатки и потенциални кандидатки за членство в ЕС тази стойност варира от 360 евро в Северна Македония до 613 евро в Турция.
В България (477 евро) минималната заплата е по-ниска от тази в Турция, Сърбия и Черна гора, които са страни - кандидатки.
Вариациите в минималните заплати са значително по-малки в стандарт на покупателната способност (СПС), което осигурява по-справедливо сравнение.
СПС е дефинирана от Евростат "изкуствена парична единица", основана на разликите в ценовите равнища между държавите. С една единица PPS теоретично може да се купи едно и също количество стоки и услуги във всяка страна.
Минималната работна заплата, коригирана с PPS, понастоящем варира от 542 евро в Албания до 1883 евро в Германия. Освен в Германия, тази стойност е над 1250 евро в Люксембург, Нидерландия, Белгия, Франция, Ирландия, Полша, Словения и Испания.
Чехия, Словакия, Естония, Латвия и България отбелязват най-ниската минимална заплата в СПС сред държавите от ЕС с минимална заплата в СПС под 1000 евро. Някои страни кандидатки като Турция, Сърбия и Черна гора имаха по-високи нива на заплатите от страните от ЕС като Естония, Латвия и България, но все пак цифрата беше под 1000 евро за всички страни кандидатки и потенциални кандидатки, за които има налични данни.
Делът на служителите, получаващи минимална работна заплата, варира значително. Минималната работна заплата е от решаващо значение в някои държави, където има повече хора в долния край на скалата на доходите, отколкото в други държави. Данните се основават на данните за 2018 г., която е последната година, за която има налични данни за доходите.
И така, през 2018 г. делът на служителите, получаващи възнаграждение под 105 % от националната минимална работна заплата, е бил над 10 % в пет държави от ЕС. Това са: Словения (15,2 %), България (14,1 %), Румъния (13,3 %), Полша (12,1 %) и Франция (11,6 %).
Този дял е над 5 % и в 10 държави от ЕС, включително Германия (6,6 %).
Как да определим адекватна минимална работна заплата?
Не е лесно да се определи адекватна минимална работна заплата. Директивата на ЕС включва следното твърдение:
"За тази цел държавите членки могат да използват индикативни референтни стойности, които обикновено се използват на международно равнище, като например 60% от средната брутна работна заплата и 50% от средната брутна работна заплата, и/или индикативни референтни стойности, използвани на национално равнище."
Данните за 2022 г. показват, че в много европейски държави съотношенията са по-ниски от това равнище.
Съотношението на минималната работна заплата към медианната работна заплата е друг полезен показател, показващ състоянието на лицата, получаващи минимална работна заплата. Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) през 2022 г. в 10 държави от ЕС минималната работна заплата представлява по-малко от 50 % от медианната работна заплата. Сред тях са Испания, Унгария, Ирландия, Хърватия, Литва, Нидерландия, Чехия, Естония, Белгия и Латвия.
Това съотношение е над 60% само в три държави членки: Португалия (66,3 %), Словения (61,7 %) и Франция (60,9 %). В Турция, която е страна кандидатка, съотношението по този показател е 65,2 %.
"Тези съотношения могат да бъдат подвеждащи, когато се тълкуват твърде буквално", предупреждава Международната организация на труда (МОТ), тъй като в някои страни, например във Франция, минималните заплати са относително високи.
Реалните минимални заплати намаляха в повечето държави - членки на ЕС, когато инфлацията достигна най-високите си нива през 2022 г.ОИСР призовава за редовно преразглеждане, за да се защити жизненият стандарт на нископлатените работници.
"Важно е законоустановените минимални работни заплати да се коригират редовно", се казва в доклада на ОИСР "Минимални работни заплати във времена на нарастваща инфлация".
Директивата на ЕС има за цел да установи рамка за:
адекватност на законоустановените минимални заплати
насърчаване на колективното договаряне при определяне на заплатите;
подобряване на ефективния достъп на работниците до правата им на защита на минималната работна заплата.
Анализът е публикуван на сайта на Euronews.
Превод и редакция ФрогНюз.
