"След изборите в Република Северна Македония станахме свидетели на политическо земетресение, чиито афтършокове ще усещаме много дълбоко оттук нататък. Тепърва ще се сблъскваме с политиката на Мицкоски, от която ще оставаме много неприятно изненадани. Северна Македония ще задълбочи своето регионално сътрудничество със Сърбия, напук на България, за да създава непрекъснато напрежение. Русия има изключителен интерес да пренесе част от своя конфликт в Украйна на Западните Балкани. Очаквам да се засили освен руското, и китайското присъствие в Македония и да намалее европейското".
Това каза пред ФрогНюз Николай Кръстев, балкански анализатор и журналист от БНТ. Специален пратеник по време на военните действия в Босна и Херцеговина, Сърбия, Косово и Македония, бил е кореспондент на БНР за Западните Балкани, базиран в Белград, както и кореспондент в Москва.
След изборите за президент и парламент в Северна Македония, разговаряхме с него за това какво следва от победата на ВМРО-ДПМНЕ.
Интервюто четете в следващите редове:
Вчера лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски, партията, която спечели парламентарните избори в Северна Македония на 8 май, в свое интервю изрази сериозни резерви спрямо вписването на българите в Конституцията, говори за някакъв допълнителен анекс към вече подписаните споразумения. Съдейки от тези заявки, ще видим ли рязък завой на Северна Македония далеч от Европейски съюз или можем да говорим и за определен декларативен характер на подобни изказвания?
След 8 май, когато бяха парламентарните избори и вторият тур на президентските избори в Република Северна Македония, станахме свидетели на политическо земетресение, чиито афтършокове ще усещаме много дълбоко оттук нататък. Те ще рефлектират върху България, но и Европейския съюз като цяло. България, като член на Европейския съюз, ще поема тези вторични удари, които ще бъдат много силни. Мицкоски даде много ясен сигнал веднага след обявяването на изборната победа на неговата партия, че Северна Македония и новият политически елит в страната, който дойде на власт на гърба на антибългарската риторика, ще води много противоречива и в голямата си степен антиевропейска политика.
От една страна, Скопие и новите власти ще твърдят, че са за Европейския съюз, че искат да влязат в него, но реално няма да правят нищо. Не забравяйте обаче какво каза Мицкоски по време на предизборната кампания - Европейският съюз, както накара Орбан да излезе да пие кафе, за да могат да гласуват помощта за Украйна, така и сега да изкара България, българският президент да бъде накаран да отиде да пие кафе, за да се размразят преговорите със съседна Македония. Ето това ще бъде стилът, който новите власти в Северна Македония ще имат оттук нататък. ВМРО-ДПМНЕ ще имат много солидно мнозинство и ще разполагат с 58 депутати от 120-местния парламент в съседката ни. Те ще могат да управляват и сами, да имат правителство на малцинството, но в крайна сметка ще трябва да направят коалиция, за да си осигурят небходимите 61 гласа.
Оттук нататък това ще бъде стилът, това ще бъдат посланията, които ще чуваме от Скопие, от новите управляващи, които само ще говорят за Европейския съюз, но ще предпочитат да не правят нищо, защото искат да поставят условия на България. Няма как страна, която се стреми да стане член на клуб, към който иска да се присъедини, да поставя условия на неговите членове. Тепърва ще се сблъскваме с политиката на Мицкоски, от която ще оставаме много неприятно изненадани.
От друга страна обаче, фактът е, че това е изборът на гражданите на Северна Македония. Те са гласували, провели са избори, избрали са тази партия и този стил на управление. Споменахте антибългарската риторика, която се оказа много печеливша. Какви обществени процеси в самата Северна Македония доведоха до такъв отклик на подобни антибългарски наративи?
Победата на Християн Мицкоски и на неговата ВМРО-ДПМНЕ - която аз предпочитам да наричам само ДПМНЕ, защото е много трагично формация с инициалите ВМРО, свързани с общата ни история, да бъдат използвани за антибългарски наративи от страна на тази партия. Победата ѝ е триумф на сръбската политика в региона.
Новоизбраният президент на Република Северна Македония - Гордана Силяновска-Давкова, се обърна и благодари на сръбски за поздравите, които получи от сръбския президент Александър Вучич. Не съм убеден, че Северна Македония ще иска да излезе от проекта Open Balkans, иницииран от Белград през 2019 година. Напротив, Северна Македония ще задълбочи своето регионално сътрудничество със Сърбия, напук на България, за да създава непрекъснато напрежение и с Европейския съюз.
Да, това е изборът на македонците, но в този избор трябва да видим и много сериозно регионално влияние. От една страна, на Белград, сръбският президент Александър Вучич и неговите подизпълнители в региона на Западните Балкани. Коалиционният партньор на Християн Мицкоски във водената от него коалиция за изборите на 8 май беше и сръбската партия, която е близка до управляващата в Сърбия Сръбска прогресивна партия. Те, в немалката си част, задаваха тона на антибългарската риторика в Македония по време на кампнията. Другата голяма изненада в македонското политическо пространство е партията ЗНАМ на Максим Димитриевски, кметът на Куманово, който се отдели от Социалдемократическия съюз, който също водеше антибългарска реторика и обясняваше за баба си и нейните спомени от българите по време на Втората световна война.
В момента в съседна Македония се създава един солиден антибългарски политически блок и това е изключително лоша новина, с която България се събуди в сутринта на 9 май след изборите в нашата югозападна съседка. Не е само партията ЗНАМ, но “Левицата”, която се води от Димитър Апасиев, също е антибългарски настроена. Бъдещата управляваща партия ни говори, че ще иска реципроцитет на вписването на местните македонски българи в македонската конституция в замяна на признаването на "македонско малцинство" в България и да бъдат вкарани в българската конституция. Всичко това е много лош сигнал, в Скопие много добре знаят, че българската конституция е изградена на друг модел, не като тази, която е в Македония. Ние тепърва ще се сблъскваме с всички тези политически негативни сигнали, които идват от нашата югозападна съседка.
За съжаление, някой иска да разбърка отново балканското домино. Когато си отиваше от власт, и то с кръв, ВМРО-ДПМНЕ през 2017 година при опита за насилствено превземане на македонския парламент и спиране на избора на председател на македонския парламент, който трябваше да бъде етническия албанец Талан Джафери, впоследствие стана председател на македонския парламент, а сега е технически премиер на страната до провеждането на изборите. Не забравяйте, че тази партия беше свалена от народното недоволство заради аферата с подслушването на недоволните македонски граждани, общественици, опозиционни политици, журналисти, чуждестранни дипломати, между които беше и българският посланик в Скопие през 2014-2015 година по време на Шарената революция, когато хората масово протестираха по улиците на Скопие и други градове. Много ми е трудно сега да повярвам, че тази партия се е реформирала страшно много. Да, няма го Никола Груевски, който тогава беше начело - 11 години автократ в своето управление, който докара Русия на Балканите и по-специално в Македония.
В Македония бяха открити от американските служби фабрики за фалшиви новини, през които Русия се намесваше в американските прездиентски избори през 2016 година, които осъществиха победата на Доналд Тръмп. Не знам дали България иска точно такъв съсед отново в момента. Много е лесно оттук нататък да се тръгне на унищожаване на постигнатото в българо-македонските отношения. То беше постигнато с много труд и много усилие. Сега ще бъде изключително трудно нашите отношения да напреднат във времето.
Русия има изключителен интерес да пренесе част от своя конфликт в Украйна на Западните Балкани. Виждате какво става в Босна и Херцеговина - Милорад Додик, лидерът на босненските сърби, казва, че им предстои “последната битка” - “битката да се освободим от Босна и Херцеговина”. В Македония - победата е ДПМНЕ е със сръбски привкус. Виждаме и засилването на сръбските политически и икономически амбиции в целия регион на Западните Балкани. Неяснотата в диалога между Белград и Прищина също е факт. Всичко това е много ясен сигнал.
Виждаме също така, че в новото сръбско правителство има двама представители, сакнционирани от Държавния департамент на САЩ, срещу които има персонални санкции. Единият е Александър Вулин, който беше шеф на сръбското разузнаване и стана известен с това, че беше подслушвал руски опозиционери, събрали се на среща в Белград, и лично докладва целия разговор между руските опозиционери на Николай Патрушев, шефа на руския Съвет за сигурност. Такъв регионален климат не е добър. Получихме лоша новина от Северна Македония. Не знам дали скоро ще можем да бъдем спокойни за това, което ще става край Вардар.
Победата на ВМРО-ДПМНЕ е катастрофална новина за българо-македонските отношения. Това отдавна не е партия, която да води близка до България политика. След слизането от власт на Любчо Георгиевски, тази партия започна да води просръбска политика и да подкрепя в определен смисъл поведението на Белград на Балканите. На тези избори видяхме колко добре сработи сръбският план за победата на ВМРО-ДПМНЕ и партията ЗНАМ.
Струва ми се важно да се отбележи един аспект - именно около разбъркването на балканското домино, както казахте. Видяхме кои бяха първите държави, които поздравиха Силяновска за победата ѝ - Сърбия и Унгария, и двете близки до Русия. Преди известно време говорих с проф. Оливер Андонов, който е част от вътрешната опозиция на ВМРО-ДПМНЕ. Неговата теза беше, че руските влияния работят срещу добрите отношения между Северна Македония и България - нещо, което и Вие засегнахте. Защо Русия има този интерес?
Победата на ВМРО-ДПМНЕ в региона е победа на руската политика в Западните Балкани. Един от предишните руски посланици в Скопие даде много ясен сигнал, че Македония ще бъде цел на руската външна и военна политика на Балканите след влизането ѝ в НАТО. През 2015 година по време на протестите от Шарената революция руският министър на външните работи Сергей Лавров на изслушване в Думата замеси България и Албания в това, че имат амбиции да разделят Македония, а забрави за Сърбия. Някак услужливо по този начин даде рамо на антибългарската кампания тогава в съседна Македония.
Споменах вече антибългарския блок, който е поздрав на "дълбоката държава" в Северна Македония, съставена от бивши полицаи, представители на разузнавателните кръгове, бивши дипломати, хора в енергийния бизнес в страната. Самият Мицкоски е представител на този енергийния бизнес - не само той, но и неговите ментори, хората, които стоят зад него и се занимават с енергетика и с правенето на енергиен бизнес в региона. Това са хората, които използват пряко руското енергийно, оттам вече и икономическо влияние, които днес стимулират антибългарската кампания. Това са тези хора, които сега търсят политически реванш. Македонците много бързо забравиха какво беше страната им до 2017 година - изолирана държава, водена от един автократ, който избяга позорно с кола на унгараското посолство от Скопие, криейки се в един гараж, след което премина маршрута от Македония към Албания, Черна гора и Сърбия, до финалната му дестинация Будапеща (Никола Груевски, бел. ред.).
Права сте, когато казвате, че първият, който поздрави новата президентка на Северна Македония г-жа Силяновска-Давкова, беше сръбският президент и тя му отговори на сръбски език. Вторият, ако въобще може да се говори втори, защото почти бяха по едно и също време, беше Виктор Орбан, който току-що беше посрещнал при себе си китайския президент Си Дзинпин в Унгария. Появи се дори една шега, че тази честитка е обща от Виктор Орбан и Си Дзинпин към новите управляващи в страната. Това е много ключов момент, защото по времето на Никола Груевски имаше засилено китайско влияние. Част от инфраструктурните проекти, които се реализираха в Македония, бяха с китайско финансиране. Сега отново очаквам да се засили освен руското, и китайското присъствие в Македония и да намалее европейското.
Това е много лош сигнал, защото ще се активират старите идеологеми, насочени срещу транспортен коридор 8 между Албания, Македония и България. Отново ще се активизира толерираният от Белград коридор Север-Юг, за сметка на Черно море и Адриатическо море, към което стремяха бившите управляващи в Скопие.
Защо според Вас досегашните управляващи от Социалдемократическия съюз загубиха?
Правителството в Скопие направи и икономически грешки, и политически грешки, не бяха изпълнени докрай въпросите, свързани с разкриването на корупционните така схеми от времето на ВМРО-ДПМНЕ и управлението на Никола Груевски. Македонците не можаха да забравят неизпълнените обещания от страна на управлявалия Социалдемократически съюз и поискаха сметка защо правителството в Скопие се беше съсредоточило само върху външнополитическия дневен ред - приемането на страната в НАТО и започване на преговори с Европейския съюз, а не с решаването на икономическите проблеми.
От това недоволство много умело се възползва подземната държава в Северна Македония. Те успяха да се върнат начало на политическите процеси. Те са свързани със сръбските и югославски служби от близкото минало. Когато беше атакуван македонският парламент през 2017 година, по време на Кървавия четвъртък, имаше представител на сръбското посолство, който присъстваше на влизането на т. нар. група недоволни македонски граждани от потенциалния избор на албанец за председател на Собранието. Той снимаше, беше си направил селфи, после написа книга.
Когато Зоран Заев дойде на власт, едно от първите му значи беше именно да намали сръбското влияние. Говоря за началото - нека да съм безкрайно ясен, става въпрос за периода 2017-2019 година, докато не се влошиха отношенията между България и Северна Македония и тогава управляващите в Скопие започнаха обръщането си към Белград. Тогава Зоран Заев и неговото правителство изгониха целия състав на сръбското посолство от Скопие, връщайки ги за по-малко от 24 часа в Белград. С този акт тогавашните власти в Скопие показаха, че са посветени на изграждането на нов регионален ред в Западните Балкани и спирането на сръбското и руското на влияние в него. Днес няма да станем свидетели на подобно поведение от победилата на изборите ВМРО-ДПМНЕ, която да се опитва да спира сръбско влияние в Македония. Напротив, те ще стават все по-очевидни в засилването му. Сърбия има своите медии в Македония, има 30 безплатни телевизии, които тя разпространява през кабелните оператори в югозападната ни съседка. Има цял оператор в съседна Македония, който е купен със сръбски пари. Това е мекото влияние, което другите държави в региона, като България, не можаха да използват докрай, докато Сърбия се възползва по най-ефикасния начин.
Чии интереси се сблъскват в Северна Македония?
В момента Северна Македония е място на сблъсък на много регионални интереси. От една страна, на Сърбия, от друга страна - на Косово и нейния премиер Албин Курти, под чието влияние беше обединена албанската опозиция в Македония и бе създадена коалицията ВЛЕН. Тя се очертава да бъде коалиционен партньор на Християн Мицкоски в новото управление в Скопие. От трета страна, виждате действията и на премиера на Албания - Еди Рама, който също подкрепи най-голямата албанска партия в Македония Демократичен съюз за интеграция на Али Ахмед, бившият командир на паравоенната формация АНО.
Много разбъркани са картите на Балканите и по-специално в Македония. Всичко това не ме кара да бъда оптимист. Идването на власт на ВМРО-ДПМНЕ е началото на нова серия от етнопопулизъм в югозападната си съседка. ВМРО-ДПМНЕ успя да възпламени в македонците и в македонското общество страховете от етническото насилие. Успя да върне миналото от 2001 година, от времето, когато отразявах гражданския конфликт в съседна Македония. На тези страхове стъв днес руското и сръбското влияние, за което говоря. Те се възползват от миналото, което разделя хората и създава нови страхове.
Пропагандата по време на COVID-19 беше срещу ваксините. Ако тогава пропагандата убиваше хората, защото разпространяваше фалшиви новини и слухове хората да не се ваксинират, ефектът на днешната пропаганда е в политически план. Те тровят душите на хората и създават недоверие и нестабилност в балканското политическо пространство. Балканите днес са ключов регион за стабилността на Европа. Но за съжаление, Европа също не можа да направи всичко, каквото беше планирала заради COVID. Тепърва ще наблюдаваме много сложни времена в съседство до България в постюгославското пространство.
Илияна Маринкова
