В Германия стягат киберармия. Става въпрос за специализирано звено, което ще гарантира киберсигурността в страната и адекватното ѝ участие в разрастващата се електронна война.
Плановете на властите са да има общо четири вида въоръжени сили - класическите сухопътни, военновъздушни и военноморски сили и новосъздадено самостоятелно подразделение - специализираното звено в областта на електронна война, кибероперациите, разузнаването и опазването на електронната инфраструктура. Звеното беше създадено през 2017 година, но вече ще е самостоятелно подразделение. Много експерти смятат, че именно заплаха за критичните инфраструктури и дезинформацията са новите предизвикателства, пред които са изправени страните в Европа.
Какво означава най-младото подразделение, което ще се бори именно срещу тази опасност? Служителите му не са просто хакери в униформа. Групата на киберспециалистите на Бундесвера има за задача да защитава цифровата инфраструктура на армията от хакерски атаки в мирно време. Освен това групата следи за различни кибератаки срещу държавата, обхващащи широк спектър - от шпионаж и парализиране на информационните системи до кибератаки срещу критична инфраструктура, като например доставчици на енергия. Също така специалистите установяват сателитни връзки и създават цифрови карти. Около 15 000 войници и цивилни принадлежат към това подразделение, което е създадено преди седем години от тогавашния министър на отбраната Урсула фон дер Лайен. Тогава въпросите около дейността на киберспециалистите беше неясна, но предвид ситуацията в Европа новото подразделение в германската армия става много важна част в борбата с хакерските атаки.
Всички подразделения на армията ще бъдат подчинени на единен координационен център, така че да бъде намалена бюрокрацията и да бъдат взимани по-бързи решения. „Всички знаем, че ситуацията със заплахите в Европа се изостри. Ние защитаваме нашата страна и нашите партньори от Алианса и с този ход още веднъж даваме ясно да се разбере, че на никого не трябва да му хрумва идеята да ни атакува като територия на НАТО”, отбеляза министърът на отбраната на Германия Борис Писториус.
Друга голяма тема остава персоналът на Бундесвера, въоръжението на германската армия и въпросът дали страната може върне задължителната военна служба. Писториус разглежда различни модели, сред които практиката в скандинавските страни. След 1990 г. Швеция значително намали отбранителните си разходи, а през 2010 г. обяви и края на задължителната военна служба. Но след нахлуването на Русия в Крим през 2014 г. шведското правителство преоцени ситуацията и така през 2017 г. отново беше върната задължителната служба. Моделът там функционира не върху принудата, а по-скоро принципът е доброволен. Това повишава популярността за военна служба в Швеция. Финландия пък никога не е отменяла задължителната военна служба. Тя е доброволна за жените, като се очаква техният дял да бъде увеличен, както и този на мигрантите. Военният министър на Германия също е инициирал дебат относно повторното въвеждане на задължителната военна служба в страната.
