Въпросът с частната болница "Мама и аз" е дали отговаря на законовите изисквания, дали данните, които са представени, са реални и дали не се обслужва повече финансовият интерес на инвеститора, отколкото общественият интерес и необходимостта от създаване на поредното болнично заведение. Това каза пред БНР адвокат Мария Петрова, лекар и юрист, специалист по медицинско право.
Според д-р Илко Семерджиев, бивш служебен министър на здравеопазването и бивш управител на Здравната каса, няма законова причина за отказ за изграждане на болницата: "Тази необходимост се преценява от много специализирани институции. В продължение на почти две години те са правили този анализ. В резултат на което, в самото заявление за разкриване на болницата и за получаване на разрешение, са се получили две становища от Изпълнителна агенция "Медицински надзор", две становища от НЗОК, също така и от БЛС, въз основа на които министърът на здравеопазването е издал разрешението. Цялата тази процедура е текла в мандата на министър Христо Хинков, той се е занимавал с това. И една седмица преди да му свърши мандатът са гледали тази тема, при което той не си е довършил работата и е прехвърлил горещия картоф на министър Галя Кондева, защото е подозирал, ч„е ще има обществена реакция и не е искал на гърба му да се стоварят критики. Това означава отказ от изпълнение на задълженията си и на закона. Аз видях и стенограмата на Министерския съвет, и описанието на документацията - те са абсолютно редовни, така че няма никаква законова причина за отказ".
Според него след дело в Административния съд "министърът или Министерският съвет ще бъде осъден и това разрешение ще се гледа пак, но след време".
По думите на д-р Семерджиев единствената формула за спиране на теча на обществения ресурс от здравната система е: "Парите на НЗОК следват избора на пациента. Там, където отиде пациентът и е доволен от медицинската помощ, там се заплаща оказаната медицинска услуга. В момента се финансират структури, а не услуги. Затова структурите се множат. Ако финансираме само услуги, пациентът с краката си ще избере кои болници да останат в България и кои - не. Втората част от формулата е, че системата е публично недофинансирана и тя си взема от гражданина. За разлика от страните в ЕС българите най-много доплащат за здравеопазване. Трябва много радикална реорганизация, а това става с политически решения. Трябва да се върне регламентът на потребителската такса, адекватна, и да кажем, че нищо друго не се доплаща, но за сметка на това да увеличим публичните разходи за здравеопазване".
Адвокат Мария Петрова изказа мнение, че трябва да бъде променен Законът за лечебните заведения, защото условията, на които трябва да отговарят те, са много далеч от европейските и "това е предпоставка да се увеличава техният брой":
"Не всяка триетажна кооперация на ъгъл трябва да се нарича многопрофилна болница. Всички настоящи, които са в тази хипотеза, бих им дала достатъчен период да минат в извънболничната помощ и да ги преструктурираме в медицински центрове. Бих заложила повече на извънболничната помощ чрез профилактика и превенция".
