Причината за наводненията, предизвикали щети за милиони левове, не са само проливните дъждове, но и дългогодишната политика на държавата, базирана на остарели и погрешни схващания и действия. Това се казва в становището на коалиция „За да остане природа в България".
Според експертите действията на държавата, базирани на недоказани научни методи от преди близо 80 г., са довели до огромно покачване на риска от наводнения и до унищожаване на почти всички равнинни реки в България.
Те изтъкнаха и някои основни грешки като ненужната корекция на завоите на реките, в резултат на което многократно се е увеличила скоростта и силата на приливните вълни.
Освен това дигите се поставят максимално близо до бреговете на реките и последващото им надграждане. Това е причина за опустошителни наводнения на местата, където има най-много унищожени стари корита и най-продължително изправяне на реката.
Според експертите грешка е и насърчаването на строежи в близост до дигите. Така множество постройки се оказват под вода при промяната му на нивото на реките.
Изсичането на здрави дървета и оставянето в руслото на реката на сухи и полурухнали дървета и клони също създава сериозни проблеми, тъй като се увеличава риска от наводнения поради струпване на сухите клони и дънери при бентовете и мостовете и липса на здрави дървета, които да укрепват бреговете.
Превръщането на реките в населените места в бетонни канали е сериозен пропуск в политиката. Така дъждовната вода няма възможност да попие и водите много бързо се насочват към по-ниските участъци. Това е основната причина за наводненията в София, въпреки продължаващото канализиране на река Владайска и други реки.
Друга грешка е използването само на язовирите като „ретензионни обеми", които да поемат високите води. Така в момента в България има изградени много скъпи хидротехнически съоръжения, които не осигуряват надеждност при екстремни ситуации. От друга страна, естествените „ретензионни обеми" - крайречни мочури и блата са откъснати от реката. Дигите „пазят" терени, където разливите не причиняват щети.
Експертите настояват да се осигури повече място на реките, за да има повече сигурност за хората. Това включва ново планиране на строителството в/около речните тераси, възстановяване на заливните тераси и крайречните влажни зони, както и изместване на дигите така, че да пазят населените места
