Навън вали. Вътре мирише. Мръсно е, но върши работа. “Ние сме си виновни, че го търпим”, но и надежда за по-добро утре. Съветски динозавър от 1971 година вози десетки пътници по Искърското дефиле. ФрогНюз изпробваме как се пътува с влак след голямата реорганизация на железопътния транспорт.
От 7 май насам реорганизацията на движението на влаковете от и до Централната ЖП гара на София тече с пълна сила. Влакове закъсняват, пътници се прекачват, понятието композиране на коловоз е малко илюзорно, хаос звучи като добро описание, въпреки уверенията, че Централната гара не се затваря, а усилия да пътуваме нормално се полагат ежедневно.
Причината за реорганизацията е ремонт по коловозите. Реорганизацията се усеща пряко от ежедневно пътуващите, за самия ремонт има далеч по-малко видими знаци. Шегата с пиенето на кафета е особено популярна сред пътуващите.
Железничари са готови на протест - не заради хаоса, в който са принудени да работят или от несъгласие с него, а защото искат нов колективен трудов договор. Изтъкват, че за последните 6 месеца имат загубени повече от 200 работни места. В същото време НКЖИ е един от най-големите работодатели у нас, с над 10 500 служители.
И докато пътниците във влака разказват, че често чуват от кондукторите как "нищо не зависи от тях", представители на ЖП транспорта заявиха, че вземат мерки за по-нормално пътуване.
Във въпросния процес, БДЖ явно извади тежката артилерия - съветски динозаври от 1971 година. Произведен в Рига, столицата на красива и днес НАТО-вска Латвия.
Стотици хора (вероятно хиляди) от Искърското дефиле пътуват ежедневно с влак до местоработата си в столицата. Именно линията, която те използват, е най-засегната от реорганизацията. Екип на ФрогНюз провери как се стига до София с един от натоварените сутрешни влакове.
Качваме се от Своге във влак ПВ 20102, който тръгва от Плевен, минава през Червен бряг и Мездра, Лакатник и Своге, за да стигне в София. По разписание трябва да отпътуваме в 07:03 часа, влакът закъснява с около 20 минути, към 07:25 пристига. “Само 20 минути, добре е”, чуваме по перона.
В дъждовното утро под капещите козирки (които май са предназначени да пазят от дъжда, не обратното), дочакваме пристигането на трена. Имаме великолепен късмет - задава се съветски динозавър, окичен с признаци на демократизация: плътно изрисувани графити покриват туловището на т. нар. електричка, която БДЖ и НКЖИ нескромно ни представят като нормализиране на ситуацията. На качване - в коридора заварваме мокет, вратите са дървени, по пода почива коктейл от прах и люспи от слънчогледови семки, седалките посрещат с чистотата на затворническа килия, миризмите вътре са причудливи, прозорците трудно пропускат светлина. Затворени сме в метално съветско чудовище. Очакват ни 50 минути от този авангард.
Влакът е пътнически, от Своге до София спира на десетина гари. Наблюдаваме смесицата от погнуса и иронична забава по лицата на пътниците, качващи се от поредната гара. “Динозавър” и “завръщане в миналото” са най-отличителните коментари, които чуваме.
Говорим си с М., която разказва, че и вчера пътувала в подобен съветски динозавър, само че от София към Своге (с ПВ 20103). Подала сигнал за състоянието на влака с хорър елемент в платформата за жалби на БДЖ, сега очаква да ѝ отговорят шаблонно колко е “важно нейното мнение” за тях. Имало закъснение от 15 минути, но тя не го брои - все пак е стигнала.
Седалките на динозавъра са тесни, случва се да чуем и някой друг конфликт за чанта, оставена където не и е мястото.
След първоначалното закъснение, пристигаме директно на централната гара на София в около 08:05-10 часа. Директно там, защото сме сполучили на един от влаковете, които пътуват до гарата, няма нужда от прекачване на гара Север. По разписание е трябвало да сме там в 07:55 часа, забавянето е пренебрежимо - особено на фона на друг разказ от пътник: как преди дни клиенти на БДЖ трябвало да вървят пеша по релсите, когато влакът просто спрял между Север и Централна гара.
Коментарите на слизане варират между “повече това няма да си го причиня” и “е, все пак стигнахме”. Наблюдава се и известно недоволство от увеличението на цените на билетите.
Пътешествието ни завършва с табела, на която пише “Сделано в СССР”. Има и година - 1971.
Десетки хора отиват към работните си места. Централната ЖП гара изглежда някак загадъчно призрачна, тази на Север - като спряло време. Довечера тези хора ще поемат по обратния път. Традицията на прибиране ще повелява кенче бира, отворено с религиозна церемониалност в секундите след тръгването на влака. От гара Север кенчето ще бъде купено от барче с надпис “Party Drinks”. На тезгяха на барчето ще бъдат нахвърляни монети за улеснено връщане. От Централна гара изборът на бира ще е по-голям, и там обаче няма да се плаща с карта.
Кадър от централната ЖП гара на столицата ни
Слизаме от влака. Навън вали. Вътре мирише. Мръсно е, но върши работа. “Ние сме си виновни, че го търпим”. Но и надежда - всичко в крайна сметка ще е наред. “И да не е, какъв избор имаме?”.
Илияна Маринкова
