През последния месец десетки хиляди грузинци излязоха по улиците, много от тях увити в сини и златни знамена на ЕС, и се изправиха срещу полицията за борба с безредиците, въоръжена с щитове, палки и водни оръдия.
Тълпите започнаха да се събират пред сградата на парламента в центъра на Тбилиси рано в сряда, само ден след като силите за сигурност отблъснаха и задържаха демонстранти, протестиращи срещу спорните планове на правителството да определи неправителствените организации, медиите и групите за кампании, получаващи финансиране от чужбина, като „чуждестранни агенти“.
Критиците твърдят, че законопроектът, който беше приет от депутатите на трето четене във вторник, отразява руското законодателство, използвано от Кремъл за потушаване на инакомислието и преследване на активисти.
С нарастването на напрежението в рамките на спор, който може да провали надеждите на южнокавказката страна да се присъедини към блока, мнозина се опасяват, че са оставени да се борят за европейските ценности почти сами.
Сега обаче се засилват критиките към ЕС, че не е успял да постигне консенсус за по-твърда позиция по отношение на кризата.
„При всеки опит в Европа да се намери обща позиция, независимо дали става въпрос за Украйна, Газа или Грузия, ние намираме все по-малко съгласуваност“, заяви литовският външен министър Габриелиус Ландсбергис в интервю за POLITICO по време на посещението си в Грузия в сряда.
„Наблюдава се спад в способността на Европа да представя политическа позиция. Но дали съм притеснен или изненадан? Всъщност не - това е начинът, по който Европа функционира сега“.
ЕС осъди плановете на управляващата партия „Грузинска мечта“, като предупреди, че те са „несъвместими“ с решението за предоставяне на статут на страна кандидатка, взето през декември. Въпреки това посланията му към правителството бяха помрачени от очевидната липса на единство сред държавите-членки.
След като законопроектът беше приет и полицията се нахвърли върху протестиращите във вторник, Европейската комисия не направи изявление в продължение на почти 24 часа, въпреки че Вашингтон почти веднага намекна, че може да наложи санкции на високопоставени политици, ако законопроектът бъде приет.
„Абсолютно срамно е, че до този момент САЩ са направили силно изявление относно спазването на критериите за присъединяване на Грузия към ЕС, а ние не успяваме да излезем с нито една дума“, заяви тогава един от дипломатите на ЕС.
Противопоставянето на Унгария, която въпреки критиките от страна на Брюксел сама наложи ограничения на гражданското общество, на практика блокира съвместното изявление, което имаше за цел да покаже единен фронт на всички 27 държави-членки.
Унгарският еврокомисар, ръководителят на разширяването на ЕС Оливер Вархели, също е изразил несъгласие с формулировката на проекта на писмото, въпреки усилията да го накараме да подкрепи изявлението, съобщиха за POLITICO един служител и един дипломат.
Когато в сряда най-накрая беше публикувано изявление от името на Върхелий и на главния дипломат на ЕС Жозеп Борел, в него просто бяха повторени предишните призиви към „Грузинска мечта“ да се откаже от проектозакона и бяха осъдени „сплашването, заплахите и физическите нападения“ срещу активисти и опозиционни политици. Малко след публикуването обаче името на Вархели беше премахнато.
Говорител на Комисията настоя, че актуализираният вариант отразява широк консенсус сред ръководството на блока - позиция, която не всички намират за убедителна. „Това е абсолютна гадост“, каза дипломат от ЕС за инцидента.
Брюксел неведнъж е изразявал мнение, че приемането на закона на практика ще замрази кандидатурата на Грузия за членство в ЕС. Въпреки това Комисията пренебрегна призивите на членове на Европейския парламент, които се обърнаха към Борел с искане Комисията да заплаши със санкции грузинските депутати, които подкрепят законопроекта. Брюксел изисква пълно единодушие между държавите-членки, включително Унгария, за да наложи ограничения на трети страни.
„В изявленията на ЕС няма никакви признаци за потенциални действия. Няма нищо за санкции, нищо за срещи или призиви за срещи или други конкретни стъпки", каза Тинатин Ахвледиани, научен сътрудник в Центъра за европейски политически изследвания в Брюксел. „САЩ са много по-бързи, много по-остроумни, а ЕС просто повтаря едни и същи искания - да се откаже от сметката - във всяко свое изявление, което знаем, че правителството няма да направи.“
Във вторник, говорейки от Тбилиси, помощник-държавният секретар на САЩ по европейските и евразийските въпроси Джеймс О'Брайън заяви, че законът „може да бъде повратна точка в това, което досега е било конструктивно и продуктивно партньорство“ между САЩ и Грузия. Той намекна, че политиците от „Грузинска мечта“ могат да бъдат лично санкционирани, и заяви, че антизападната реторика на правителството, което конспиративно твърди, че Вашингтон се опитва да доведе до смяна на режима, е „като оживяла страница в Reddit“.
„Доверието в ЕС е заложено на карта“, каза Виола фон Крамон-Таубадел. „Разминаването между САЩ и ЕС не е полезно - има ясно послание от САЩ и очаквам не само върховният представител Борел, но и комисар Варели да кажат нещо много ясно за това къде стоят и каква е позицията на Комисията.“
