В книгата си „За мишките и за хората“ Джон Стайнбек казва, че когато мишките намислят нещо, котките винаги го развалят. Дали е прав големият писател?
Гневен мъж на 71 години изважда пистолет и стреля няколко пъти в премиера на Словакия Роберт Фицо. Фицо е откаран спешно в болница, опериран, но засега състоянието му е драматично. Всякакви версии се чуха вече за стрелбата. Ще чуем още.
Една обаче заслужава особено внимание: как прекрачването на граници понякога води до фатални последици. Дори демокрацията в най-чистия вид - с върховенство на правото, не може да спре или да управлява гнева. Когато на човек му кипне, няма охрана в света, която може да го спре.
Стрелецът Юрай Чинтула е пенсионер, поет, човек с образование, нормално гражданско поведение и без признаци за психични отклонения (роднини и познати не са забелязали досега такива). Той обаче е ядосан, защото смята Фицо за виновен в това, Словакия да се отклони рязко от европейските стандарти и да се хвърли в прегръдката на Кремъл и Путин.
Не е толкова съществено дали поетът с оръжието е прав или не и дали има право по такъв начин да изразява несъгласието си с политиката. Очевидно не, но…
Но. Но. Но…
Дали Роберт Фицо не е показал с нещо, че отнема животи на много хора, драстично променяйки формулата за развитие на Словакия? Допреди няколко месеца страната бе сред отличниците от бившия соцлагер, постигайки забележителни резултати в подобряване живота на хората. Страната се нареди до Чехия, Хърватска, държавите от Прибалтика. Населението е наясно, че в голяма степен това се дължи на членството на страната в Евросъюза и НАТО, отварянето на икономиката, големите инвестиции отвън и от национален бизнес вътре. В голяма степен и на противодействието на корупцията.
Шумен сигнал, че нещо лошо клокочи под повърхността в Словакия бе убийството през 2018 г. на 27-годишния разследващ репортер от информационния сайт Актуалити - Ян Куцияк и приятелката му. Куцияк е разследвал корупция в правителствени среди. Премиер тогава е Фицо. Дълго време обществената нагласа е, че Фицо ще бъде съден и ще влезе в затвора.
Това не се случва, специализираният съд го оневинява. Оневинени са и други, смятани за подбудители на престъплението.
В крайна сметка Върховният съд на Словакия осъжда на 25 години затвор Мирослав Марчек, който признава, че е убил Куцияк. Преди това на 15 години е осъден Золтан Андрушко, участвал в организацията на престъплението.
Това сякаш връща донякъде доверието на обществото в правосъдната система. Но съмненията за връзки на правителствени кръгове с мафията и италианската Ндрангета остават.
Натрупаните негативи се проявиха чрез многократни масови протести. Всеки психолог знае, че в такава среда и ситуация, прояви на агресия не са изключени. Има и нужните мотиви за подобно деяние.
Европейският път на Словакия бе прекъснат брутално от Фицо, който минути след победата му на изборите преди няколко месеца заяви, че Русия и Путин са най-големите приятели на Словакия. Отсече също, че спира всякаква помощ за Украйна, която сама била виновна за сегашната ситуация.
Това раздели словаците още повече и още по-болезнено. Масло в огъня наля и самият Путин, който след поемането на властта в Русия за пети път заяви, че през 1968 г. не е имало „Пражка пролет“, а Москва е била принудена да се защитава от агресията на „колективния Запад“ в Чехословакия. Диктаторът заяви също, че подобно е било положението и по време на унгарските събития през 1956 г., когато съветските войски е трябвало да защитават страната си и унгарския народ от опита на Запада за преврат срещу законната власт в Будапеща.
Какво се случва у нас?
Няколко политически формации влязоха в предизборната кампания с яростни атаки срещу ЕС и НАТО. Искат спиране на помоща за Украйна и възстановяване на връзките с Москва в областта на енергетиката. На 9 май десетки путинисти ронеха горещи крокодилски сълзи пред останките на МОЧА в София и пред паметника Альоша в Пловдив. Вееха руски знамена, целуваха портрети на Сталин и Путин, зовяха руската посланичка Митрофанова да „идват руските войски“ – те да въведат ред в България. Да, да имаше такива призиви!
Трудно ми е да си представя някой член на Съюза на българските писатели да влезе в ролата на Юрай Чинтула. Членовете на СБП не крият подкрепата си за Путин и войната, която води. Логично, защото повечето от тях наследиха мисленето на онези, които през 1974 г. подписват декларация на Съюза срещу автора на „Архипелаг Гулаг“ Александър Солженицин. Те осъждат съветския дисидент, наричат го бездарен и предател, а се оказва, че никой от тях не е чел книгата му… Същите се обявяват и против присъждането на Нобелова награда на Солженицин. Тези ли да извадят пистолет? Да се възмутят от избиването мирни украинци и изпепеляването на села и градове, изнасилването и грабежите?
Гео Милев, Сергей Румянцев и Йосиф Хербст са мъртви. Съзнанието за бунт у сегашните „творци“ е парализирано по линия на мишето съществуване.
Политиците знаят това. Затова ни приспиват с песничката: От вас нищо не зависи, защото сте пет милиона мишлета. (Оригиналната песен на „Спешен случай“ бе „Девет милиона мишлета“ през 90-те…)
И са прави. Пет милиона мишлета, част от които умират да се кичат с пищови и калпаци по празници – играят си на войводи, милите, - са безопасни. Котараците се забавляват с тях.
Всичко това дава самочувствие на путино-копейките в родната политика. И те наглеят, готови да прекрачат границата всеки момент.
Само че няма гаранция, че тогава някой наглец няма да го отнесе, подобно на Фицо. Не че одобрявам постъпката на словашкия поет Чинтула, но подобни неща се случват от векове и ще продължат да се случват.
Както е казал Филип Дормър Станхоуп, 4-ти граф Честърфийлд: Най-страшен е гневът на търпеливия човек.
Огнян Стефанов
П.П. Когато котките преядат, стават лениви и бдителността им спада. Тогава куражлии мишлета могат да им сторят големи неприятности. Не оспорвам Стайнбек, но има изключения, като словакът Юрай Чинтула.
