Шокът от покушението би могъл да излекува дълбокото разделение, което Фицо използваше, но предзнаменованията не са обещаващи
Няколко години след разпадането на Чехословакия през 1993 г., известно като "кадифен развод", новосъздадената независима словашка държава на юг вече предизвикваше безпокойство. Тогавашният държавен секретар на САЩ Мадлин Олбрайт я нарече "черната дупка" на Европа.
В крайна сметка през 2004 г. Словакия се присъединява към ЕС и НАТО. Тогава на Запад се предполагаше, че страната най-накрая има установена идентичност и установен набор от съюзи.
След това се появи Роберт Фицо, прототип на популиста. Той отрано започна да прилага политиката на идентичността: добрите мъже и жени, които се трудят в малките градове и села, срещу столичния елит в Братислава с неговите вносни идеи. Като министър-председател между 2006 и 2010 г. и след това от 2012 до 2018 г. той се обявяваше срещу Запада за своята вътрешна аудитория, използвайки несигурността на мнозина в Централна Европа след финансовата катастрофа.
Сега, когато Фицо е в окаяно състояние, тази страна с население от 5 милиона души е на ръба. Независимо дали министър-председателят ще оцелее и ще може да се върне на поста си, вече разкритите разногласия могат да доведат до широко разпространени граждански вълнения. Все още е възможно шокът от покушението в сряда да даде възможност на мъдрите глави да надделеят, да се сформира правителство на националното единство и да се смекчат враждебните действия. Като се имат предвид изявленията на някои от министрите на Фицо, които обвиняват "медиите" и враждебните елементи, предзнаменованията не изглеждат обещаващи.
Насилието не е чуждо на Словакия. През февруари 2018 г. Ян Куциак, млад разследващ журналист, който разследваше корупция, свързана с правителството на Фицо, субсидиите от ЕС и италианската мафия, беше застрелян от наемни убийци в апартамента си извън столицата. Заедно с него е убита и годеницата му Мартина Кушнирова, археолог.
Смъртта им разтърси Словакия до основи. По време на най-големите демонстрации след кадифената революция, която свали комунизма през 1989 г., десетки хиляди словаци излязоха по улиците, за да изразят гнева си. В крайна сметка Фицо и целият му кабинет бяха принудени да подадат оставка - не и преди да обвини американския милиардер Джордж Сорос, че е подклаждал протестите.
Ужасът породи надежда, но тя не продължи дълго. През юни 2019 г. активистката за опазване на околната среда и адвокат Зузана Чапутова сензационно спечели президентските избори. Месеци по-късно беше гласувано ново правителство, което предвещаваше промяна. В рамките на няколко седмици след встъпването му в длъжност обаче пандемията започна, а с нея и проблемите. За четири години Словакия има четирима министър-председатели. Следващите коалиции се сменяха, като всяка от тях се опитваше да се справи с Covid, инфлацията, енергийната криза и войната в Украйна.
Последва забележително завръщане на Фицо, който се оприличава на своя приятел Виктор Орбан, лидер на съседна Унгария. Подобно на Орбан, той прекара последния си период в опозиция в още по-дясно, като се обяви срещу решението на словашкото правителство да изпрати оръжие на Украйна. На глава от населението Словакия беше един от най-верните поддръжници на Киев, като стана първата страна от НАТО, изпратила изтребители.
Докато правех документален филм по радио Би Би Си за парламентарните избори през септември 2023 г., бях поразен, посещавайки няколко различни региона, от атмосферата на разобличаване "те или ние" и съперничещи си истини. Един от водещите съюзници на Фицо, Любош Блаха, ми каза в интервю за предаването, че войната в Украйна се основава на конкуриращи се културни ценности. Словакия, заяви той, не желае да бъде разколебана от "про-гейски" настроените "либерални фашисти", защитаващи Украйна. Сега Блаха е заместник-председател на парламента.
Фицо нарича Чапутова, собствения си държавен глава, "американски агент". Тя на свой ред предупреди за "информационна буря" отдясно, подкрепяна от Русия. Зловещо е, че след като започна съдебни действия срещу него, тя заяви, че ѝ е писнало и няма да се кандидатира за втори президентски мандат.
Предизборната кампания беше доминирана от два напълно различни разказа - Фицо - предполагаемият диктатор и Фицо - гордият патриот. Резултатът беше близък, но той надделя, като неговата партия СМЕР спечели най-голям дял от гласовете и оглави дясна коалиция.
В рамките на няколко седмици стана ясно, че много от най-лошите страхове на либералите ще се сбъднат. Фицо направи 180-градусов завой по отношение на Украйна, като спря продажбата на оръжие (макар че, ако трябва да сме честни, Словакия беше предала всичките си налични запаси и те бяха заменени с по-модерно оръжие с любезното съдействие на НАТО).
В лицето на Орбан и Фицо Путин вече има двама съмишленици в сърцето на Европа. И двамата нямат намерение да напускат НАТО или ЕС, а предпочитат да бъдат вътрешен трън.
Битката за бъдещето на Словакия ще продължи да се води за и чрез медиите. Либералните издания вече усещат натиска. Най-ожесточената битка, която продължава и в момента, е правителственото законодателство за замяна на обществената телевизия RTVS с по-податлива, "патриотична". Демонстрациите срещу този ход бяха насрочени за сряда вечерта и набързо отменени след стрелбата по Фицо.
Трагедията за Словакия е, че много от младите мобилни работници избират да напуснат страната. Някои от тях отиват от другата страна на границата в съседната страна, където контрастът е огромен. През 2023 г. Чешката република избира за свой президент твърдо прозападния Петр Павел. Поне засега по-големият брат е избрал различен курс.
Джон Кампфнер, телевизионен водещ, автор на документалния филм на BBC World Service "Разделена Словакия". Текстът е публикуван в The Guardian. Преводът и заглавието са на ФрогНюз.
