Елена Алексиева е писател и конферентен преводач на свободна практика. Последният и роман – „Вулкан”, е избран от издателството, с което тя работи, за участие в конкурс на Националния дарителски фонд „13 века България”.
„Аз разбрах, че въобще романът участва в конкурса, когато излезе краткият списък с номинациите и то защото ми се обадиха мой приятели, за да ми кажат, че романът е там”, заяви тя, разказва журналистът Николай Беремлийски по NOVA.
Журито на конкурса се пази в тайна, за да се избегнат опити за оказване на натиск. „Нито съм имала някакъв контакт, нито съм знаела изобщо кой е в него. Първо защото по принцип не се интересувам от такива неща и това кой в кое жури е и второ, защото то се пази в анонимност, в тайна. Що се отнася до това кога съм разбрала кой е в журито – разбрах, когато започна самата церемония”, заяви още Алексиева.
Оказва се, че в състава на комисията влиза и редакторът на романа на Елена Алексиева – доц. Борис Минков, което представлява конфликт на интереси.
„Смутих се от това. Някак се зачудих защо се е стигнало дотам при положение, че в издателското каре на всяка от книгите много ясно пише кой е редакторът на съответната книга. Има жури, има регламент, има организатор на конкурса и накрая, но всъщност първо по важност – има редактор, който знае, че е редактор на тази книга”, заяви той.
От Националния дарителски фонд „13 века България” изпратиха позиция до медиите, в която обясниха, че членовете на комисията подписват декларация за конфликт на интереси и поемат ангажимента да уведомят останалите ако има повод за притеснение.
В нарушение на правилата, доц. Минков не е уведомил журито за своите обвързаности, в качеството му на редактор на романа. При определянето на романа победител, също е упражнил правото си на глас, което противоречи на изискванията. Отговорността е и на останалите членове, включително и на Председателя на журито, тъй като в титулната страница и в издателското каре на книгата е изписано името на г-н Минков, като редактор, за което никой не е сигнализирал.
„И друг път съм гласувал за романи, които съм редактирал. Никога не е имало кой знае какво спорене за това дали имаш или нямаш право. Литературните хора по друг начин спорят. Малко преди да стане цялата тази работа, се сетих какво би могло да се случи. Аз съм свързан с голяма част от българската литература. Това означава практически аз никога да не бъда участник в жури - оттук нататък няма да бъда никога, обещавам го тържествено, но не смятам, че това е справедливо. Няма необвързано жури. Не му е работата да бъде безпристрастно журито - това е също дивотия и глупост и пропаганда. Всеки има своите предпочитания - винаги е било и така и винаги ще бъде. Работата на журито е да балансира всички възможни предпочитания”, смята доц. Борис Минков.
Мнение по случая изрази и Амелия Личева – професор по теория на литературата в Софийски университет „Св. Климент Охридски”. В профила си във Facebook тя апелира комисиите в подобен тип конкурси вече да не бъдат анонимни. Тя призовава и за незабавни мерки от страна на всички замесени, защото „е нарушен Уставът, което компрометира и тази българска литературна награда”.
„Това беше ситуация, в която трябваше да се реагира не защото си представях, че Елена Алексиева ще върне наградата, не исках това да падне по някакъв начин към нея. Просто защото беше повод да се реагира за нещо, което отдавна е обсъждано в средата и което искаме да постигнем – анонимността на журитата да приключи. Колкото повече лансираме тази идея, толкова по-зле и опорочени стават конкурсите. В крайна сметка от всичко това потърпевша се оказа Елена Алексиева, което е тъжно”, смята проф. Личева.
Проблемната ситуация провокира писателката да се откаже от наградата и 11-те хиляди лева, които вървят заедно с нея. В позицията си от фонда все още не уточняват какви ще са точните действия, които ще се предприемат по казуса.
И докато различните версии за този скандал витаят в публичното пространство, творецът Елена Алексиева съветва всеки да човек да потърси своята истина.
