Ебрахам Раиси оставя едно много кърваво наследство след себе си. Още когато стъпи на власт беше ясно, че Иран поема към една по-твърда политика. Това е човек, който има много голямо черно петно в биографията си. Спомняме си, че в края на 1988 г. беше член на една комисия, откъдето му дойде прозвището “съдията на смъртта”, защото тогава осъдиха почти 3 000 души на смърт. Освен това той брутално смаза протестите в Иран преди няколко години, след убийството на Махса Амини. Моето мнение за Раиси е, че никой в Близкия Изток няма да скърби за него.
Това каза за ФрогНюз Димитър Къцарков, експерт по Близкия Изток.
Ето го цялото интервю:
Г-н Къцарков, какви според вас са версиите за смъртта на президента на Иран - Ебрахим Раиси? Дали става въпрос за трагичен инцидент, причинен от човешка грешка или може да се говори за покушение, предвид политическото му минало?
Предвид излязлата информация до момента, клоним повече към първата версия, че става въпрос за трагичен инцидент, с оглед на много лошата метеорологична обстановка в Западен Иран. От военното разузнаване на Израел веднага излязоха със становище, че нямат нищо общо със случилото се.
Президентът Раиси, заедно с външния министър Амир Абдолахиан са се прибирали от откриването на язовирна стена на границата с Азербайджан. Самата катастрофа е станала в един планински район, в прохода Варзакан в северните части на Западен Иран. Най-вероятно е имало гъста мъгла, която е довела до катастрофата. Около тази версия се насочват всички. Заради лошите метеорологични условия на спасителните екипи им е отнело над 12 часа докато стигнат до мястото на катастрофата, така че най-вероятно става дума за човешка грешка.
С какво ще бъде запомнен в историята Ебрахим Раиси?
Като анализатор, поглеждайки назад в историята, критично мога да го анализирам. Раиси оставя едно много кърваво наследство след себе си. Това е един ултраортодоксален шиитски проповедник, проповедник в религиозни съдилища преди да стане президент. Неговите виждания и политически възгледи бяха много крайни. Още когато стъпи на власт беше ясно, че Иран поема към една по-твърда политика.
Това е човек, който има много голямо черно петно в биографията си. Спомняме си, че в края на 1988 г. беше член на една комисия, от където му дойде прозвището “съдията на смъртта”, защото тогава осъдиха почти 3 000 души на смърт. Освен това той брутално смаза протестите в Иран преди няколко години, след убийството на Махса Амини.
Какво е отношението към външния министър Амир Абдолахиан, който също е пътувал заедно с Раиси? Както споменахте, тази загуба се случва точно след среща по повод откриването на язовирна стена заедно с президента на Азербайджан Илхам Алиев, който е един от най-важните стратегически партньори на Израел в региона?
За него мога да кажа, че беше опитен дипломат. Заедно с Мохамад Джавад Зариф, бяха единствените външни министри в Иран, които изразяваха гласа за пред света, тези, които говореха умерено на западните политици.
Раиси беше много силен вътре в Иран, така балансът между вътрешната и външната политика на Иран си заминава с тях двамата.
Докато единият беше говорител на Запада, по-умерен, който се мъчеше да намери правилен тон, за да извини престъпленията на режима, то другият - Раиси беше спряган за потенциален наследник на Хаменей.
Трябва да се подчертае, че режимът в Иран става все по-изолиран на върха. Той вече няма много достъп с младото поколение.
Идва едно ново иранско поколение, което не се случва свързано с този режим, затова става все по-трудно. Не случайно ги има тези масови протести.
Какво следва, когато ирански президент умре по време на мандата си? Каква е процедурата по Конституция, въобще какво очаквате да се случи в Иран оттук нататък?
Това, което знаем от Иран и съседните медии, е че засега няма да се свикват нови избори. По процедура до 50 дни трябва да се избере нов държавен глава, но вероятно мандатът на Раиси ще бъде завършен от комисия, която е назначена от Хаменей. В нея най-вероятно ще има представители на Революционната гвардия, на шиитските съдилища, така че изборите няма да са на дневен ред сега.
Пак казвам, загубата на Раиси и Абдолахиан е по-голяма дори от убийството на иранския генерал Касем Сюлеймани през 2020 г. Това е понасяне на загуба на най-високи нива, на тези, които вземат решенията в този режим.
Много трудно се беше намерил наследник за Сюлеймани, сега много трудно мога да се сетя кой би могъл да замени веднага Раиси и Абдолахиан и не виждам как режимът ще се върне към по-умерените си говорители. По-скоро тенденцията е към запазването на по-острия й тон.
Интервю на Констанца Илиева
