Предстоящите избори за Европейски парламент дават възможност в страните членки на ЕС за първи път да гласуват и най-младите избиратели. В някои страни членки, като Малта, Белгия, Австрия и Германия, минималната възраст за гласуване е 16 години, в Гърция може да се гласува при навършени 17 години.
Това означава, че най-малките от „Поколение Z“ (родените между 1995 г. и 2010 г.) ще гласуват за ЕП, отбелязва Европейският нюзрум, платформа за сътрудничество между 23 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА. В публикация в платформата се допълва, че кандидатите за евродепутати и политическите партии сега се опитват да мотивират това най-младо поколение да гласува, разяснявайки му защо е важен ЕС и каква е ролята на ЕП.
За най-младите от „Поколение Z“ много неща, които днес обединяват страните членки на ЕС, са дадености, но в действителност тези дадености са изминали дълъг път, преди да влязат в сила на европейско ниво и в този дълъг път ЕП е имал своята дума и своята тежест, обобщават Франс прес и „Евронюз Италия“.
Без надценка за роуминг
От 2017 г., когато гражданин на една страна членка се окаже в друга страна членка по работа, туризъм или по семейни дела, няма надценка на мобилните му телефонни обаждания или съобщения, което се отразява благоприятно на фактурите на пътуващите из ЕС хора. Това облекчава и живота на хората още повече, когато например те обмислят да започнат работа в друга страна членка, или да живеят там за по-дълго време. На тях не им е нужно да търсят местна сим карта. Така например днес ако човек е от Франция, но пътува често по работа до Люксембург, той може да запази вече само френския си телефонен номер.
Унифицирано зарядно
До края на тази година в ЕС влиза в действие универсалното зарядно устройство от типа USB-C за всички видове електронни преносими устройства, продавани в съюза. Съответното законодателство беше прието преди две години. А инициативата за това беше предложена през 2008 г. от тогавашната българска министърка по европейските въпроси Гергана Грънчарова (днес Паси) и тогавашния председател на Комисията по външна политика в българския парламент и бивш външен министър Соломон Паси. Според тези промени смартфоните, таблетите, фотоапаратите, конзолите за видеоигри и другите малки електронни устройства ще трябва да използват за зареждане само USB-C кабел. Целта на това нововъведение е от една страна да се намалят отпадъците, а от друга - да бъде улеснен потребителят. Така образно казано ще се сложи край на чекмеджетата, пълни с кабели и със зарядни устройство от всякакъв тип, отбелязва Франс прес и нарича законодателството в тази насока уникално по рода си за света.
Лични данни в интернет
От 2018 г. Европейският регламент за личните данни предоставя правото на "дигитална забрава" за гражданите на ЕС. Той позволява гражданин на ЕС да може да поиска връзки, препращащи към дигитално съдържание, което е в негов ущърб, да бъдат изтеглени от интернет търсачките. Според Жером Деруле, адвокат във Франция, специализиран в дигиталните въпроси, този род искания нараства. Като най-често те идват от бивши служители, които желаят техните данни да бъдат изтрити от компаниите, които те са напуснали. Европейските интернет потребители освен това могат да прибягнат и до правото за дигитално заличаване, което налага на даден интернет сайт да премахне личните данни на даден човек от него, ако няма легитимно основание да ги съхранява.
Бисквитки със съгласие
Същият регламент от 2018 г. изисква от интернет сайтовете да искат съгласието на потребителите в ЕС за така наречените кукита или бисквитки, позволяващи после на интернет потребителите да се предлага целенасочена реклама. Ако интернет сайтовете не изпълняват това правило, то ще им бъде наложена глоба. Друг е въпросът, че искането на съгласие става в неподходящ момент, когато потребител е отворил даден сайт и бърза да го прегледа. Тогава той бърза да се отърве от досадния формуляр, който иска потвърждаване на съгласието му за кукитата и дори не чете внимателно с какво се съгласява.
Войната срещу доминиращото положение в дигиталния сектор
В началото на настоящата година в сила влязоха европейските регламенти за дигиталните пазари и дигиталните услуги, които налагат нови задължения на лидерите в технологичния сектор, за да се избегне злоупотреба с доминиращо положение. Тези лидери трябва по-специално да гарантират достъпа до услуги и на техните конкурентни, вместо да се налагат по подразбиране техните собствени услуги – например определен интернет браузър, или определена картографска услуга като например Гугъл мапс, или определен магазин за приложения и др.
Еврото
Преди две десетилетия еврото замени местните валути, като германската марка, френския франк, испанската песета, италианската лира, гръцката драхма, в портфейлите на онези европейци, които първи го приеха. Постепенно и други страни членки на ЕС се присъединиха към страните, използващи еврото – така наречената еврозона. Тази зона обхващаше първоначално 11 страни от ЕС, постепенно се разшири и към 2023 г. в нея вече влизат 20 страни - Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Португалия, Словакия, Словения, Финландия, Франция и Хърватия, присъединила се към еврозоната на 1 януари 2023 г. Дания и Швеция са извън еврозоната по свое желание. В еврозоната Европейската централна банка има думата относно монетарната политика на страните членки.
През есента на 2023 г. 79 процента от потребителите на еврото заявиха, че гледат с добро око на единната европейска валута, според допитването „Евробарометър стандард“, изготвено от Европейската комисия, отбелязва Франс прес. Но в началото критиките не бяха малко. В Германия например еврото трудно беше прието като наследник на марката и в началото германците дори му казваха „teuro“ – игра на думи от „teuer“, което означава „скъпо“ на немски и „euro“.
Големи рискове за единната валута изникнаха в началото на второто десетилетие на 21 век с дълговите кризи в няколко страни от еврозоната – Гърция, Италия, Ирландия, Португалия - които също така поставиха на тежко изпитание солидарността между държавите в еврозоната и изложиха на риск единната валута.
Разплащанията
Плащането с банкова карта, било то за туризъм или за бизнес дела в друга страна от ЕС от 2018 г., е без допълнителни такси, но може да има начисления при обръщането на еврото към национална валута, припомня Франс прес. Няма и допълнителни такси при банкови преводи и теглене в Единната зона за разплащания в евро, създадена през 2014 г., унифицирала разплащателните системи между 34 страни, сред които и тези от ЕС, но също и Швейцария или Великобритания и направила повсеместно използването на Банковия идентификационен код (BIC) и на Международния номер на банковата сметка (IBAN), припомня Франс прес. От есента на 2025 г. няма да има допълнителни такси и върху незабавните транзакции.
Но във финансов план Съюзът на капиталовите пазари – проект, подет през 2015 г. - не напредва с планираното темпо заради разногласията между страните членки относно начините на прилагането му.
Европейците също така не успяха да се разберат, за да осигурят по солидарен начин на европейско ниво гаранцията на банковите депозити до 100 000 евро. Този механизъм защитава спестяванията на хората, ако дадена банка е в затруднено положение. Той може да допринесе за избягване на фалита на банката, защото при наличието на този механизъм клиентите няма да се втурнат да теглят спестяванията си, тъй като знаят, че те са защитени. Но ако таванът на гаранцията не е въведен европейско ниво, то гаранцията остава приложима само на национално ниво.
"Зелени автомобили"
През 2022 г. страните членки се договориха след безкрайни преговори за исторически преход – от 1 януари 2035 г. новопроизведените автомобили не трябва да бъдат източник на въглеродни емисии. Така пазарът на нови коли ще бъде ограничен до електромобили и гориво на базата на водород. Няма да има нови бензинови и дизелови превозни средства, нито пък нови хибриди. Според критици на тази мярка тя излага на риск европейската индустрия, която е кралица на двигателите с вътрешно горене и ще благоприятства Китай, който е лидер на електромобилите, отбелязва Франс прес.
Ако обаче има промяна по върховете на Европа след изборите за ЕП, то преходът към „зелените автомобили“ може да се окаже под въпрос или пък да се внесат промени в него. Възражения срещу този преход идват от „Европейските консерватори и реформисти“, в които попадат партиите „Италиански братя“ на Джорджа Мелони и „Вокс“ на Сантяго Абаскал. Тази европейска група казва в предизборната си програма, че „двигателят с вътрешно горене е свидетелство за европейската креативност и трябва да остане жизненоважен в продължение на години“. Групата „Идентичност и демокрация“, обединявала в деветия ЕП „Лига“ на Матео Салвини, „Алтернатива за Германия“ и „Национален сбор“ на Марин Льо Пен, също се противопоставя на въвеждането на забраната от 2035 г., която, според нея е дискриминационна мярка и социално изключване.
Критики идват и от партията, която има мнозинство в ЕП – Европейската народна партия. Но тя не е вписала идеята за анулиране на крайния срок от 2035 г. в предизборната си програма. Още повече, че неин водещ кандидат за евровота е Урсула фон дер Лайен, в чийто актив начело на ЕК през последните пет години беше именно европейският „Зелен пакт“ - пакет от политически инициативи, чиято цел е ЕС да поеме по пътя към екологичен преход, като крайната цел е постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 година.
Европейската автомобилна индустрия има 12 милиона работни места. В нея завоят към електричеството вече е започнал. Умножава се пускането на пазара на 100-процентови европейски електромобили, а в допълнение производителите са задължени да намаляват вредните емисии в техните превозни средства, защото в противен случай ги грозят глоби. Но допълнителен срок в тази насока би бил добре дошъл. Това даде да се разбере през февруари ръководителят на брюкселското лоби на автоконструкторите - Асоциацията на европейските производители на автомобили - Лука де Мео, който е и ръководител на „Рено“. „Надявам се забраната да се прилага малко по-късно във времето, защото мисля, че ние няма да сме способни да го направим, без да навредим на индустрията и на цялата верига на стойността на европейската автомобилна индустрия“, заяви той пред Франс прес.
Генералният директор на „СтеланТис“ Карлош Тавареш през януари заговори за два сценария, повлияни от резултатите от изборите в ЕС и в САЩ. Според първия сценарий ще има ускоряване на производството и на навлизането на пазара на електромобилите, ако на изборите от двете страни на Атлантическия океан спечелят „догматичните прогресисти“, а според втория сценарий, ако от двете страни на Атлантика на изборите надделеят популистите, то ще има забавяне на производството на електромобили.
Според Даян Щраус от неправителствената организация „Транспорт и околна среда“ успехът на забраната, която ще влезе в сила през 2035 г., зависи от няколко фактора, като например разполагане на мрежа от зарядни станции, или намаляването на цената на електромобилите, например чрез така наречен европейски лизинг. Но един ЕП, който се противопоставя на електромобилността, би могъл да забави прилагането всички тези фактори, необходими за успеха на прехода, допълва Щраус.
През 2026 г е предвидена първа равносметка на плановете за прехода в тази насока, като тук може да се констатира закъснение в прехода, но не се предвижда нов вот относно 2035 г., тоест годината, в която ще влезе в сила забраната. По време на този преглед обаче може да се засили и гласът на онези, които искат внасяне на някои корекции на забраната, информира БТА.
Шенген
Не винаги в Европа се е пътувало свободно, без проверки по границите. Шенгенската зона за свободно движение представлява група от европейски държави, които са премахнали граничния контрол помежду си, след като са подписали Шенгенското споразумение от 1985 г. Към днешна дата това са почти всички страни от ЕС плюс Норвегия, Швейцария, Исландия и Лихтенщайн. Към Шенгенската зона не спадат от ЕС Ирландия и Кипър. Зоната се разшири на няколко вълни от създаването си. През 2007 година към Шенгенското пространство се присъединиха Естония, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия, Словения, Унгария и Чехия, приети в ЕС три години по-рано. От януари 2023 г. към Шенген се присъедини Хърватия. От края на март тази година България и Румъния влязоха в Шенген по въздух и вода, и сега очакват за тях да отпаднат проверките и по сухопътните граници в Шенгенското пространство.
