Време е! Спящите народи или изчезват, или се събуждат роби. Няма да ви улесня като ви кажа чии са тези думи. Поровете из книжките, потърсете в Гугъл или питайте някой по-начетен. Тази мисъл виси като Дамоклев меч и днес над главите ни, но продължаваме да се държим като анестезирани. И май вече свикваме. Будните са критично малко и това е истинската заплаха за нацията.
Утре е 24 май – Ден на славянската писменост и култура. Празникът е свързан със светите братя Кирил и Методий, които чествахме доста скромно на 11 май, каквато е била традицията отколе, тръгнала някога от Пловдив.
За пореден път ще повдигна темата за смяната на името на храма, известен като „Св. Ал. Невски“ с имената на солунските братя. Защото така е редно. Защото така е справедливо. Защото трябва да имаме поне малко останали чест и достойнство. Защото играем и пеем под звуците на гайда, кавал и тъпан, а не на балалайка и баян. Знамето ни в сърцето е зелено и на него пише „Свобода или смърт“, а националният флаг е бяло, зелено и червено, а не с други цветове. Защото сме българи, дявол да го вземе!
Кирил и Методий ни завещаха буквите, дадоха ни културен тласък, огряващ културата, народа и страната ни дори в днешните фалшиви и нечистоплътни времена. Те и техните ученици по нашите земи, под жезъла на мъдри цари, проправяха пътя към цивилизацията. Това дори руските копейки на Путин у нас не могат да отрекат. И не смеят.
Ще припомня историята: когато Първата световна война ескалира, през есента на 1915 г. руски кораби и самолети бомбардират Варна. Русия е решила да ни накаже, победи, погуби… Това е повод за княз Фердинанд, който подписва указ да се преименува храма „Св. Ал. Невски“ на „Св. св. Кирил и Методий”.
Иван Вазов, доскоро поклонник на Русия, е огорчен и пише тъжното:
Вий някога знаме Христово развяхте
за благо човешко
строшихте ни игото тежко,
а днеска ни носите ново!
Ами да, те „братушките“ са такива: освобождават и поробват по заповед на императора, генералния секретар или президента.
Днес гробът на Дядо Вазов е на петдесетина метра от храма. По повод 100-годишнината от смъртта на Патриарха на българската литература (в градинката между Софийския университет и Парламента) Репортери на Фрог нюз направиха анкета и се оказа, че 86% от запитаните около стотина човека, не знаеха къде е погребан Вазов! Не знаят къде е една от най-големите ни светини на България, но ходят да се кръстят в храм, носещ име на чужденец.
Невски бил светец: да, но на руската църква и няма нищо общо нито с БПЦ, нито с историята ни. Толкова ли е трудно да се проумее това?
Нещо, което все по-често си пробива път в изяви на български историци и медии е изкуствения мит, създаден от руската пропаганда около името на княз Александър Невски. Руски изследователи изкараха на светло дълго премълчавани истини за „великия“ княз. Подробностите са изумителни и сриват „легендите“ за неговата слава, победи и патриотизъм. Нищо подобно. Нас обаче ни интересува най-вече фактът, че Невски е приел исляма, признавайки могъществото на Златната орда. Това негово предателство превръща Русия във васална на татарите за около 200 години. Направил го от страх, че не може да се изправи срещу нашественика. А и за да получи подкрепата на хана срещу своя брат и други князе в покоряването и ограбването на руски градове. В чест на приемането на исляма Бату хан му подарява позлатен шлем с цитат от Корана, който се пази и до днес. Невски е направил много повече да се с пусне мрак над руските земи, отколкото за руската слава. Много от църквите, строени по онова време са с издължени куполи като при мюсюлманските джамии. Включително храмът "Василий Блаженни" в Москва. Което у нас не е станало въпреки столетията османско нашествие.
Митът за могъщия Невски за първи път се създава по времето на Петър Първи, който заповядал да се разпространяват измислени истории за величави бойни победи, за да придаде блясък на своята войска и управление като наследник на велик пълководец.
Сталин в края на 1941 г., когато хитлеровите войски са вече в крайните квартали на Москва, разпорежда да се извади от нафталина легендата за „непобедимия“ княз. По този повод е създаден и филмът за Невски през 1942 г. с батални сцени от победата над шведите. Днес руски историци признават, че онази „победа“ е всъщност пограничен инцидент, при който са загинали по-малко от стотина души…
Александър Невски на колене пред татарския хан...
Та на кого всъщност се кланяме ние, българите? На съмнителен пълководец, приел исляма и коленичил пред татарите, опожарявал селища и градове по днешните руски земи?
Нека спорят за него в Русия, нека го уважават ако искат – тяхна работа. Но защо ние?
***
На 21 май 2011 г. по време на съвещание на руското правителство Путин заявява:
„Денят в памет на Кирил и Методий, създатели на славянската писменост, се празнува за първи път в света в Русия, през 1963 година. Достиженията на нашата руска култура трябва да станат известни по целия свят“.
Това е лъжа! Защото достиженията на светите братя, на византийската и българската култура по онова време не са руски достижения. Ние сме тези, които сме дали на руснаците православието и култура, за които те трябва да са ни благодарни во веки веков.
Истината:
1851 г. е годината, когато светите братя Кирил и Методий са чествани за първи път на 11 май в Пловдив. Доказано. Точка.
Въздигането на Кирил и Методий като равноапостоли и велики християнски учители става в България още с идването на техните ученици през 886 г., а сведения за отбелязване на празника им на 11 май има още през XII век. Това признава дори руският акад. Дмитрий Лихачов. Ченгето Путин обаче няма как да е чул за това в школата на КГБ, която е завършил и достигнал „космически“ висоти до звание майор или подполковник…
***
Уикипедия на руски език
„Съвременната наука датира славянската писменост от Кирил и Методий, а първите оцелели паметници са от 10-11 век. Съвременните изследователи свързват началото на историята на руската писменост с кръщението на Русия, например А. А. Гипиус. Въпреки това състояние на науката и липсата на материални доказателства за времето преди Кирил, от съветските времена до наши дни, пристрастността по въпроса поражда голям брой спорове и хипотези. Редица автори се позовават на предполагаемата „протоглаголица“ върху артефакти от 4-5 век в Черноморския регион и говорят за „руски писания“ в Пространното житие на Кирил, споменавания на „черти и резки“ в легенда на монаха Черноризец Храбър “За буквите“ и др.
Археологът А. А. Мединцева отбелязва, че редица летописи от източни автори предполагат появата на писменост в Русия много по-рано от официалното приемане на християнството. Руски учени са склонни да се съгласят. При липсата или разпокъсаността на епиграфски материал по тази тема тези общи съображения създават основа за романтични, но не и критични оценки за руската предхристиянска писменост. Тези идеи са използвани като оригинални „линии и резки“ - знаци върху археологически обекти, черноморски знаци, тълкувани като специално „предкирилово“ писмо. Всъщност въпросът за писмеността в Русия през 9-10 век не излиза извън обхвата на отдавна известни свидетелства“.
***
Проф. Виктор Истрин пише за житията на Кирил и Методий в руското издание „Култура“. Според него през 850-860-те години Кирил е открил Евангелието и Псалтира, „написани с руски букви“ в Кримския Херсон.
Въпреки че до официалното кръщение на Русия остават повече от 100 години, много източни славяни, посетили Крим и Византия, приели християнството масово. Така се появили свещени текстове на руски език. Това навежда изследователя на идеята, че азбуката на Кирил не е възникнала от нищото, а се основава на опита на самите славяни и стара руска писменост. „Съществуването на протокирилова писменост сред славяните се доказва и от изключително краткото време, необходимо на Кирил, според неговото житие, за да създаде стройна славянска азбука. За такъв кратък период от време не е по силите на Кирил, ако той нямаше основата на руския език“, смята Истрин.Нещо да кажете?
***
Стигаме до Военната доктрина на Путин, на която той се позовава като аргумент, че Украйна не е държава, а всичко от памтивека е велика Русия. В докрината е отделено място и за Кирил и Методий.
И четем как „историята за създаването на славянската писменост от Кирил и Методий е обрасла с голям брой неверни факти и сега е трудно да се разбере къде е истината.
Кои са били братята Кирил и Методий? Те са родени в благородническо семейство в град Салуни (Солун, днешна Гърция). По-късно и двамата стават монаси на православната църква. Сега те биха били наречени мисионери, които донасят нова религия на масите. Манастирите са били центрове на образованието, монасите са били много образовани хора, така че не е изненадващо, че те са създали славянската азбука, която ние познаваме като кирилица. Създаването на славянската писменост, кирилицата, е била необходима обаче не за да донесе писменост в Киевска Рус (нашите предци вече я имаха), а за да се преведат някои духовни писания (Евангелие, Псалтир, литургии) на славянски език. Преводът им от гръцки на кирилица е бил по-лесен. В Европа духовните книги са писани на латински, така че това създава определени трудности и недоразумения сред широките маси. След въвеждането на новата писменост църковните служби в православната църква се извършват на славянски език. Което дава тласък на бързото въвеждане на нова вяра в масите. Началото на писмеността на Древна Рус през 10 век, кирилицата, спомага за разпространението на новата религия сред славяните, след което тя става писмен език за държавата и църквата. Това, разбира се, е според официалната версия. Е, всъщност въвеждането на християнството е било изключително трудно. Славяните не искали да се разделят с езичеството. Следователно вероятно древните руски книги на древноруския език са били изгорени. Това е направено, за да се принудят славяните от Киевска Рус да станат християни.Как ви се струва, драги българи?
Сигурно затова през 2017 г. послучай 24 май Путин поздрави Скопие, като подчерта, че братята Кирил и Методий и славянската писменост идват от „македонските земи“. Искаше да ни заболи. И ни заболя. Защото става дума за лъжа и манипулация. Доста отдавна си мислех, че подобно поведение е недопустимо за такова високо ниво, но вече знам, че Путин не е високо ниво. Не говоря за поста, който заема, а за интелектуалния му багаж. Останал си е кагебеец, обучаван да интригантства и да обслужва пропагандни тези.
Затова е време храмът в центъра на София да си върне името „Св. Св. Кирил и Методий“. Това не пречи да почитаме загиналите руски, украински, финландски, румънски, полски и други воини, оставили костите си по нашите земи в Руско-турската война през 1877-1878 г.
Но над всичко са българските жертви и поборници, извоювали свободата ни от османското нашествие, както и всички други, дали живота, таланта и волята си за България.
Нарича се обикновен патриотизъм. Няма нужда от патетика, а от памет и чувство за чест и национално достойнство.
Ако президентът Радев, който в момента е в Рим послучай 24 май, е истински родолюбец, какъвто все подчертава, че е, нека пръв изрече идеята за преименуването на храма. Сигурен съм обаче, че ще намери сто аргумента, един от друг по-ялови, за да доказва, че това не бива да се прави. А най-вероятно ще се направи, че въобще не съществува такава тема. Ще го подкрепят и клелите се във вярност на руския патриарх наши висши духовници от Светия синод.
Това дупедавство ни убива, а не руските служби и господарите им в Кремъл, защото те си гледат техния интерес, но слагачите, нашите слагачи - те залагат динамит в устоите но нацията, както преди години атентаторите в църквата "Св. Неделя"... Ако ви се струва силно това сравнение, умножете го по десет, по сто, по хиляда, защото сме близо до критичната точка на оцеляване. Не икономически и физически, а духовно. Което е най-страшно.
А цитираната мисъл в началото: Спящите народи или изчезват, или се събуждат роби, е на Кемал Ататюрк. Уточнявам това, защото мнозина ще ги домързи да поровят за източника, а е добре да се знае.
Огнян Стефанов
