Най-после се разбра докъде го е докарало родното образование.
Тринидад и Тобаго. Там сме в класациите - до тази държава. Нищо лошо към просветните традиции в нея.
Думата ни е за друго: за претенциите ни колко сме добри, за отличните бележки, с които се влиза в т. нар. топ гимназии, за безчетния брой университети, за малкото ваканции и многото уроци, за безсмислието на изискванията в учебниците, за професорските претенции към научните познания на 6-годишните, за ученето през целия живот за... метач, за изтичащите ни млади умове в чужбина...
България е на 46-о място като ниво на грамотност по четене в сравнение с 65 държави от цял свят. Не е трагично, но е под средното ниво. Притеснителното е, че за 10 години реформи пак сме на изхода. Новото поколение не четяло, казват експертите. Ако продължава така, следващото хич няма да чете. А нивото на образование определя и нивото на бедност. (Труд)
