24 май е Ден на българската просвета и култура. На тази дата честваме светите братя Кирил и Методий и създаването на славянската писменост. 24 май е официален празник от 1990 г. Днес се отбелязват 1160 години от създаването на глаголицата.
Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност[1] е български официален празник, честван на 24 май. На този ден в България се чества делото на славянските просветители Кирил и Методий и българската просвета и култура, включително и създаването на кирилицата в Преславската книжовна школа.
Денят на светите братя Кирил и Методий – създателите на славянската азбука бил отбелязван като църковен празник (на 11 май) още преди XII век, но за първи път е бил честван като национален Ден на просветата през 1851 година. Празникът на буквите е специална дата за всички нас. И без значение къде се намира човек трябва да пази спомена от жизнерадостната атмосфера в този светъл майски ден.
Кирил и Методий
Кирил и Методий са родени в Солун (днешна Гърция). Методий - през 810г., а брат му Кирил - през 827г. В наши дни са запазени сведения само за по-важни събития в живота им. Двамата братя произлизат от многочислено семейство. Баща им,който се казвал Лъв, бил високопоставен военен управител, а майка им се казвала Мария.
Поради ранната кончина на Лъв, грижата за двамата братя поема чичо им Теоктисто – висш държавник на Византийската империя. С годините двамата братя се образовали и изградили авторитет на уважавани и начетени личности. Кирил станал преподавател в Магнаурската школа, а Методий бил назначен за игумен в манастира Полихрон.
Около 855 година Константин-Кирил Философ създава най-старата българска азбука - глаголицата. „Сказание за буквите“ на Черноризец Храбър свидетелства за това. С нея се слага началото на голямото просветителско и книжовно дело на Кирил и Методий. Двамата братя се заемат да популяризират християнството на славянски език във Великоморавия. Те превеждат от гръцки на старобългарски език най-необходимите богослужебни книги и така полагат основите на старобългарския литературен език.
През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на училищния химн с първия си стих „Върви, народе възродени“. Химнът е озаглавен „Химна на Св. св. Кирил и Методий“ и включва 14 куплета, от които днес се изпълняват най-често първите 6. Панайот Пипков създава музиката към химна на 11 май 1901 г.
24 май като празник на светите братя Кирил и Методий е официален празник и в Северна Македония, където се отбелязва подобно на празнуването му в България – с много цветя, песни и тържества на ученици и студенти. В центъра на Скопие има новопостроени монументални паметници на светите братя Кирил и Методий, както и на техните ученици – свети Климент Охридски и свети Наум. Такива монументални паметници има и в Охрид, където се пазят до днес мощите на учениците на Кирил и Методий – свети Климент Охридски – създателя на Охридската книжовна школа, и свети Наум.
В Чехия денят на Кирил и Методий е официален празник на 5 юли, когато недалеч от Бърно, на мястото на столицата на Великоморавия, от която е останал само манастир, се събират хиляди хора да отбележат деня на братята. Паметник на Кирил и Методий има на Карловия мост в Прага, а в катедралата Свети Вит на Пражкия град на витраж е пресъздадено делото на светите братя равноапостоли.
Ежегодно на 24 май българска държавно-църковна делегация се покланя пред гроба на св. Кирил в църквата „Св. Климент“ (San Clemente) в Рим, където български духовници извършват литургия, и е приемана от папата. През 2010 г. тази литургия е извършена за пръв път съвместно от български и руски духовници.
Румънският парламент обяви със закон 24 май за Ден на българския език в Румъния.
Какви събития ще има днес по случай празника?
На 23 май от 21.30 ч. до 24.00 ч. на фасадата на Националната библиотека ще бъде прожектиран внушителен 3D мапинг от проекта "Скритите букви" на фондация "Прочети София". Мапингът е създаден от Полина Герасимова (Poliforma) по покана и с финансиране от Столичната община. Визуалният разказ е посветен на езика като дом, на нюансите на общуването, на идентичността и разбирането на другите. Основни герои са онези уникални букви, чиито графични образи отразяват специфичните звуци, от които е съставен езикът ни. Поезията за мапинга е написана от Стефан Икога, а музиката е на Kan Wakan.
На 24 май в 10.30 часа ще започне общоградско шествие от площада пред Националния археологическия музей, продължаващо по бул. „Цар Освободител“ и бул. „Васил Левски“, за да стигне до Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“, където пред паметника на светите братя Кирил и Методий в 11.00 ч. започва тържествената церемония.
Водеща ще бъде актрисата Силвия Лулчева, а в програмата ще участват Гвардейският представителен духов оркестър, хорът на Националното музикално училище „Любомир Пипков“ с диригент маестро Славил Димитров, актрисата Ели Скорчева. Тържествено слово за празника ще произнесе философът и писател Тони Николов. Учениците от 1-ви „А“ клас на 73. СУ „Владислав Граматик“ Елеонора Богданова и Мартин Костов ще изпълнят стихотворението „Аз съм българче“ от Иван Вазов. Специални гости ще бъдат Димитър Бербатов и шейсет от талантливите деца от фондацията му, носители на множество награди в областта на науката, изкуствата и спорта.
Документалната изложба "Непознатият "Рибен буквар": 200 години от отпечатването му", посветена на седемте издания на първия български светски буквар до Освобождението на България, може да бъде разгледана до 14.00 ч. в Национална Библиотека "Св.св. Кирил и Методий".
На 24 май Столичната община обявява ВХОД СВОБОДЕН в Софийската градска художествена галерия и филиалите й – галерия музей „Дечко Узунов” и галерия „Васка Емануилова”. Безплатно ще се влиза и в Регионален исторически музей - София – постоянна експозиция и временни изложби в сградата на пл. "Бански" №1, в Античен културно-комуникационен комплекс „Сердика“, Археологическото ниво на храм „Света София“, Археологически парк "Западна порта на Сердика", Гробница на княз Александър I, Експозиция за национално помирение, Триъгълната кула на Сердика.
За четвърта поредна година инициативата „Да поЧетем“ ще преобрази на 24 май площад „Славейков“ в културна сцена. От 11.00 ч. до 20.00 ч. богатата програма от литературни, образователни и културни събития ще представи разнообразните начини да се любуваме на българската писменост и творчество. Откъси от емблематични български произведения ще озвучат площада, красиво прочетени от любими актьори, ще се проведе детска надпревара по четене с разбиране, ще има срещи със съвременни български автори, литературни четения, книжен базар, литературни обиколки, арт инсталации, вдъхновени от българското слово, детско хорово изпълнение, пощенска кутия за български приказки, творчески игри и занимания за публиката, развиващи умения за писане и творчество.
В празничния ден в Галерия на открито на Столичната община в Градската градина може да бъде разгледана изложбата "Петър Берон. 200 години от издаването на "Рибния буквар", подготвена от Централна библиотека на БАН. Изложбата представя първото издание на "Буквар с различни поучения" от 1824 г., известен като "Рибен буквар", както и неговите издания от 1847 г. и 1850 г., които се съхраняват в Централната библиотека на БАН.
В Галерия на открито в градина "Кристал“ е представена изложбата "Южнославянски кописти и скриптори от XIV век". Тя запознава с процеса на създаване на ръкописната книга, с науката, която изучава писмото – палеографията, както и с осем български и осем сръбски кописти, оставили имената си в ръкописите. Изложбата представена от Кирило-Методиевски научен център при БАН.
От 22 май в Античен културно-комуникационен комплекс "Сердика" (под купола на Ларгото) Кирило-Методиевският научен център при БАН представя изложбата „Кирил и Методий – някога и сега“, част от програмата на годишната асамблея на Европейския културен маршрут на Св.св. Кирил и Методий на Съвета на Европа, на която София ще бъде домакин на 23 май в централната сграда на БАН.
Столична библиотека се включва в празника на 24 май с турове "Литературният музей "Бележити българи" сред музейните пространства с ценните колекции от книги и артефакти на големите личности на България д-р Константин Стоилов, Симеон Радев и Кирил Христов. Ще бъдат показани и емблематични старопечатни книги и ценни издания, които се съхраняват във фонд "Редки и ценни издания". Екскурзионните обиколки започват в 12.00 ч. и 13.00 ч. "Часът на приказката" с водещ Борислава Борисова, ръководител на Детски отдел на Столична библиотека, ще започне в 11.00 ч. Вицешампионите от Втория шампионат по поезия "Млада метафора" за ученици и менторът им – поетесата Мирела Иванова, ще четат свои стихове в 12.00 ч. На площад "Славейков" ще бъде изложена фотодокументалната тематична експозиция "Първоучителите".
Общински културен институт Научно-образователен детски център "Музейко" отбелязва 24 май с тематични инициативи: „Букворибар“, „Отворена арт зона: Нарисувай ми с букви“ и работилница „Учителите на България“ са част от заниманията за деца в празничния ден. Пълната програма вижте тук.
На 24 май официално ще бъде открит Пролетния панаир на книгата, който ще осигури на столичани и гостите на града хиляди книжни предложения от 140 издателства. Шатрите отново ще са разположени в алеите около фонтаните пред Националния дворец на културата. Културната програма на фестивала, организиран от Асоциация „Българска книга“, включва срещи с любими автори и представяния на нови заглавия. От 27 май започва и VIII. Софийски международен литературен фестивал за деца и младежи.
На 24 май в Театър "Българска армия" ще се състои церемонията по връчване на Награди „Аскеер“ за принос към театралното изкуство, която традиционно присъства в Календара на културните събития на Столичната община.
Общинските културни институти и районните администрации също са подготвили разнообразни културни събития, с които да почетат Деня на Светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.
Кирил починал в Италия на 14 февруари 896 година и е погребан в базиликата „Св.Климент” в Рим. След смъртта на брат си Методий продължил да разпространява славянската писменост до последния си дъх на 6 април 885 година.
В края на IX век двамата братя са канонизирани от църквата за светци.
