Българка отиде в Швеция и спаси от затваряне местно училище. Успехът на учениците бил критично нисък, дисциплина липсва, а учителите напускали главоломно.Тя е и опровержение на думите, че една птичка пролет не прави. Хвърля се към това, от което всички бягат, и го опитомява. Българката от Ахелой с шведска фамилия - Кремена Сьодерстрьом.
„Моите ученици ми казват Креми или Кремена. Точно като приятелка. И всъщност не само към мен, а към всички останали. Формата "Вие" не съществува като форма на обръщение”, разказва Кремена Сьодерстрьом. Българлата отива в Швеция като учителка без да мечтае някога да става директор. Но преди четири години чува за едно училище пред затваряне. То е в малък град близо до столицата, разказва Нова Тв.
„Споменаха, че има едно училище в този град, което не е било в добро състояние, някои от учениците имаха много лоши оценки. Просто училището е едва ли не пред затваряне. И аз в първия момент реших, че няма да кандидатствам за това училище, но малко по малко реших, че трябва да опитам на всяка цена. Исках да създам промяна. Това може би е била някаква вътрешна нужда да докажа, че и ние българите също можем да успеем. Имаме нещо, което и другите го нямат”, казва Кремена. За 10 години 4 директори преди нея, са опитали да създадат промяна. И всички до един са избягали.
Тя споделя че поне 30% от учителите не са вярвали, че ще успее. Но Кремена все пак "влиза" в обувките на директор. Но дори ниските и очаквания се оказват твърде високи. „Влизам в училището и виждам 15 ученици от 9 клас, които са обградили един учител. Ако учителят ги е помолил да напуснат училището, учениците отказват и някак се държат по-заплашващо. Не очаквах да видя такова нещо в Швеция”, каза още Кремена. Тя е първият директор, който вкарва и дисциплина в това училище. И не, тайната не е в повишаването на тона.
„Според мен силата е в това, да овладееш ситуацията с решителен тон, но без крещене. Да не крещиш, не е да си мекушав и да не показваш какво трябва да се получи. Аз постоянно държа да имам контакт с родителите и понякога съм викала същите родители по 3 пъти на ден. Това е много важно”, убедена е българката.
И въпреки че звучи непоклатима, и Кремена се е прибирала вкъщи, треперейки. „Това беше единственият случай, в който се замислих дали да остана или да не напусна. Когато един от учениците дойде и ми каза "Дъщеря ти се казва Виктория, нали?" И тя учи в еди-кое си училище. Когато чуеш, че някой споменава името на детето ти, къде учи как се казва – не е приятно. Точно в този момент може би аз си дойдох и споделих на мъжа си и му казах, че не съм сигурна дали си заслужава”, припомня си Кремена. Тя поема длъжността на директор на училището при 60% двойкаджии, а четири години по-късно процентът на слабите оценки, е около 25%.
„Доста честичко си мисля в момента, че тези знания, които имам и това, което съм натрупала тук – може би бих могла да допринеса и в България. Абсолютно възможно е да го направя и в България”, убедена е Кремена. Но засега остава в Швеция – известна като българката, която показа на шведите как се прави. Като ходещата промяна, която е влюбена в изречението „Няма да успееш”. И някак винаги успява.
