"24 май ни прави различни и уникални от много други народи, защото това е чисто духовен празник с много дълга история. Той е много важен за нас, българите, и не е случайно, че още в началото на 19-и век започва да се празнува."
Това заяви пред БНР историкът доц. Тодор Чобанов.
"Това е важен миг за нас, защото той отбелязва българщината назад във вековете. Духът на това, което ние днес почитаме като духовност, като култура, като просвета и писменост – всичко това е родено в епохата на Златния век. Това е празник с много интересни промени, който започва със средновековен култ към светци, но се превръща в общонационален ден на културата, просветата, духовността и българската традиция", каза още той.
По думите му поводът да се създаде славянската азбука е християнизацията на българите.
"Това е големият въпрос, който се поставя и в трактата "За буквите". Има много полемични елементи, които ни карат да мислим, че това е проповед или реч, за гледната точка на българския елит. Основната цел е била да се приеме Христовата вяра, да се приобщи България към цивилизацията, а тогава високата цивилизация е Византия с нейните блясък и огромни постижения. Тяхната политическа доктрина е всички народи да приемат християнството. Това са мотивите, които карат светите братя да се заемат със създаването на първата азбука – глаголицата", уточни специалистът.
Кой е поръчителят на първата азбука?
Доц. Чобанов смята, че това може да не е инициатива на Константин Кирил Философ, а да е държавна поръчка.
"Цялата биография на светите братя е низ от мисии, те работят за държавата. Възможно е някой да е поръчал тази интелектуална рамка за християнизация на Източна Европа. Император Михаил е бил тийнейджър по това време и вероятно не е бил той, а тази интелектуална революция е била подготвяна. Доц. Чобанов смята, че патриарх Фотий е вероятният поръчител, но при всички положения Византия е люлката на тази интелектуална революция. След като Византия изоставя тази революция, делото на светите братя е спасено от българската държава. Княз Борис и Цар Симеон посрещат учениците на Кирил и Методий в Плиска, където е създадена кирилицата", обясни историкът.
