25% от всички частни пари, използвани за политически дарения на територията на Европейския съюз, отиват при крайнодесни, крайнолеви и популистки партии и движения през последните години, сочи мащабно проучване на „Гардиън“ и 26 други медии, водено от групата за разследване Follow the Money.
Една четвърт от всички частни средства, дарени на политическите партии в ЕС, отиват за крайно десни, крайно леви и популистки движения, като увеличават финансите им с милиони евро преди решаващите избори за Европейски парламент следващата седмица.
Тъй като проучванията на общественото мнение предвиждат нарастване на подкрепата за твърдолинейните консервативни, евроскептични и проруски партии, Guardian и други 26 медийни партньори, начело с разследващата група Follow the Money, публикуват Transparency Gap - най-обширния досега анализ на политическото финансиране в ЕС.
Данните са събрани от годишните отчети на повече от 200 партии в 25 държави.
Той показва, че 150 млн. евро (128 млн. паунда), еквивалентни на 1 евро на всеки 4 евро от всички частни дарения, направени между 2019 и 2022 г., са отишли за популистки партии и партии с най-крайни политически възгледи.
Крайнодесните групи са привлекли повече от 97 млн. евро, което се равнява на 1 евро на всеки 7 евро частни средства.
Проектът използва същата класификация на партиите като тази на изследователската група The PopuList, която определя крайно десните като хора с националистическа и авторитарна идеология.
Въпреки че повечето страни задължават партиите да декларират общите си приходи от частни и публични източници, правилата варират в широки граници, а финансирането в някои държави-членки е „черна кутия“. Три четвърти от тях не публикуват никаква информация или публикуват само частични данни за това кои са физическите или юридическите лица, които стоят зад даренията.
Пропуски в прозрачността съществуват дори когато партиите спазват правилата на своята страна. Проучването не откри признаци на нарушения, но в мащабно проучване на финансирането на политическите партии, поръчано от Европейския парламент, се стигна до заключението, че липсата на прозрачност може да доведе до корупционни рискове.
„Въпреки че всички държави - членки на ЕС, са приели разпоредби относно отчитането и публичното оповестяване на даренията, това, което трябва да се отчита, и това, което трябва да се оповестява, се различава значително... често има поразително разминаване между ниските прагове за отчитане и високите прагове за оповестяване, а средният праг от 2400 евро носи потенциални корупционни рискове“, се посочва в доклада.
„Нищо не забранява на партиите да публикуват по-подробна информация от изискваната по закон“, заяви Фернандо Касал Бертоа, експерт по европейски политически партии и системи и доцент по сравнителна политика в Нотингамския университет. „Но почти никой не го прави.
„Партиите не се интересуват от прозрачност. Те смятат, че това ще ги ограничи", казва той.
Когато се включат и други форми на финансиране - по-конкретно членство и дарения, направени от собствените политици или служители на дадена партия - твърдолинейните и популистките партии завладяват една пета от набраните средства между 2019 и 2022 г., възлизащи на почти 500 млн. евро, показват данните. За крайно десните партии сумата е близо 200 млн. евро - 1 евро на всеки 11 евро.
Във Франция три партии от крайния политически спектър - Reconquête и Националният сбор на Марин Льо Пен вдясно и La France Insoumise вляво - отбелязаха драматичен ръст на финансовата подкрепа.
През 2019 г. тези три партии получиха едва 13 % от непубличните средства, набрани във Франция, но през 2022 г., когато Еманюел Макрон се изправи срещу Льо Пен в балотаж за президентския пост, техният дял достигна 38 %.Непубличното финансиране включва пари от дарители, такси от членове и вноски от собствените кандидати и служители на дадена партия. То изключва държавното финансиране, заемите от дарители и други приходи, като например печалби от събития за набиране на средства, стоки и притежавани недвижими имоти.
Унгарският министър-председател иктор Орбан произнася реч по време на конгреса на партията Фидес в Будапеща, Унгария
В Латвия, която се очаква да преживее рязко увеличение на антиевропейските и популистките членове на ЕП следващия месец, непубличното финансиране на тези партии е нараснало от 9% на 36% за четири години, главно благодарение на популистката дясноцентристка партия „Латвия на първо място“.
Анализът показва, че заедно крайно десните, крайно левите и популистките партии привличат повече от половината от непубличното финансиране в Словения, Италия, Полша, Унгария, Португалия и Гърция.
Управляващата в Унгария партия „Фидес“, която е на власт от 14 години и следи за намаляване на размера на държавното финансиране, е взела 55% от всички непублични средства през 2022 г.
Проучванията на общественото мнение показват, че националистическите и крайно десните партии са на път да завършат на първо място в Унгария и осем други държави от ЕС - включително Австрия, Франция, Италия, Нидерландия и Полша.
На крайно десен митинг в Мадрид по-рано този месец унгарският министър-председател Виктор Орбан изнесе видеопослание, в което призова „патриотите да окупират Брюксел“, като заяви, че законодателите там са отговорни за „отприщването на масова нелегална миграция“ и „отравянето на децата ни с джендър пропаганда“.
В Полша близкият съюзник на „Фидес“ - крайнодясната партия „Право и справедливост“, председателствана от Матеуш Моравецки, която беше управляваща партия до април тази година - получи 44% от цялото непублично финансиране през 2022 г.
В Италия четири популистки партии, сред които „Братята на Италия“ на Джорджия Мелони и „Лига“ на Матео Салвини - и двете в дясната част на политическия спектър - заедно с „Форца Италия“ и „Движение пет звезди“, са си осигурили 55 % от непубличното финансиране през 2022 г., сочат данните.
Комунистическата партия на Гърция си осигурява повече от половината от непубличните дарения през 2022 г. Снимка: Янис Колесидис/ЕПА
В някои държави крайнодесните партии имат голям дял. Комунистическата партия на Гърция взема повече от половината от непубличното финансиране в страната, а португалският ѝ аналог Partido Comunista Português - над 50% от общото.
В повечето страни парите от държавата сега са най-важният източник на приходи, като непубличните средства представляват по-малко от една четвърт от наличното финансиране в Испания, Унгария и Португалия и едва около 15% в Ирландия и Белгия.
В други страни, където преобладават частните средства, държавните вноски все още са значителни. Например в Германия и Нидерландия публичното финансиране представлява около 45 % от парите, които политическите партии са получили през 2022 г.
След знаково решение на Федералния конституционен съд на Германия от 1992 г. разпределянето на публичните средства за политическите партии се основава на тяхната „вкорененост в обществото“.
Превод и редакция ФрогНюз
