НОВИНИ


Децата са 17.1% от населението в България. 8 от 10 деца с родители без образование живеят в бедност

2 22956 01.06.2024
Децата са 17.1% от населението в България. 8 от 10 деца с родители без образование живеят в бедност

През 2023 г. 26.9% от децата на възраст до 17 години в България са изложени на риск от бедност, или с един процентен пункт повече спрямо 2022 година. Това сочат данни на Националния статистически институт (НСИ) в публикацията „Децата в България“ по повод 1 юни.


Достигнатата образователна степен и професията на родителите са важен фактор за бъдещото развитие на децата. По-високото образователно равнище дава възможност за по-широк достъп до пазара на труда и съответно до по-високо заплащане. През 2023 г. осем от десет деца (80.3%), чиито родители са с начално или без образование, живеят в бедност, се посочва в публикацията. 

 

Приблизително 19 пъти по-малко, или 4.3%, са децата, чиито родители са с висше образование и живеят в риск от бедност. Рискът от бедност при децата в домакинства с родители със средно образование е четири пъти по-висок от този при децата с родители с висше образование, предаде БТА.



През 2023 г. 47.8% от децата с материални лишения живеят и в риск от бедност. 

 

Близо една четвърт от децата (25.9%) не могат да си позволят почивка извън дома поне една седмица в годината (вкл. празници със семейството, гостуване при роднини, приятели, организирана почивка от училището и т.н.). Екипировка за игри навън (колело, ролери, кънки и др.) не могат да си позволят 22.8%, а редовни занимания като плуване, свирене на музикален инструмент, участие в младежки организации и др. - 19.7%. 

 

През 2023 г. българските домакинства са изразходвали 10 044 лв. средно на лице, което е с 19.7% повече в сравнение с 2022 година. За същия период годишният общ разход средно на лице от домакинство с деца е 8499 лв., което е със 17.4% повече в сравнение с предходната година. За последните десет години (2014 - 2023 г.) общият разход средно на лице от домакинство с деца се увеличава 2.1 пъти (през 2014 г. размерът е бил 3994 лв.)

 

Децата до 17 години в страната са 1 104 198

 

Към 31.12.2023 г. децата до 17 години в страната са 1 104 198, или 17.1% от общия брой на населението в страната. Общо 827 404 деца (17.5%) живеят в градовете, а в селата – 276 794 или 16.2%. 

 

През 2023 г. общо 15 227 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина, от тях 1265 са децата до 17 години. Най-предпочитаните дестинации за родителите на малките емигранти са Германия (20.6%), следва Обединеното кралство (17.9%) и Франция (10.2%).

 

За втора поредна година Националният статистически институт и УНИЦЕФ България отбелязват заедно 1 юни – Международния ден на детето, и поздравяват всички деца, съобщиха още от НСИ. И тази година НСИ представя публикацията „Децата в България“, в която са събрани всички данни от 2023 година. 

 

Целта на публикацията е да подпомогне дейността на държавните институции и неправителствени организации, както и всички, които имат отношение към повишаване на благосъстоянието на децата. По този начин ще се улесни работата по разработването и промените на законодателството и стратегическите документи, както и на прилагането на ключови образователни, здравни и социални политики, заявиха от статистическия институт. 



Освен официалната статистика, която показва актуалната ситуация в страната, УНИЦЕФ обръща специално внимание и на регулярните консултации с деца, за да се посъветва с тях относно най-важните за тях проблеми. Пет организации за правата на детето – Child Fund Alliance, Eurochild, Save the Children, SOS Детски селища и УНИЦЕФ – се обърнаха към деца и младежи, за да съберат мненията им за бъдещето на Европа преди европейските избори в допитването: „Нашите права. Нашето бъдеще. Европа, в която искаме да живеем.“

 

В проучването участват над 9200 деца на възраст между 10 и 18 години от Европейския съюз, включително и от България, и дават конкретни препоръки в десет сфери към политиците в Европейския съюз (ЕС), за да предприемат съответните действия да гарантират и отстояват правата на децата през следващия мандат. Те призовават да се приоритизират темите за образованието, психичното здраве, действията срещу тормоза и насилието над деца, създаването на повече възможности за работа или обучение, предприемане на действия срещу войните и конфликтите и за справяне с климатичните промени. 

 

Образованието е сред най-високите приоритети за децата в цяла Европа

 

Образованието е сред най-високите приоритети за децата в цяла Европа. За съжаление, децата имат усещането, че образователната система не отговаря на потребностите им и не ги подготвя адекватно за бъдещето. Само 14% от децата намират обучението в училище за много полезно, докато 51% го намират за полезно до известна степен. Общо 33% не намират обучението в училище за полезно за бъдещето си. Детският консултативен съвет отбелязва още, че училищната система често изглежда остаряла и не отразява реалността, в които децата живеят всеки ден.

Децата искат да научат житейски умения като това как да кандидатстват за работа, да управляват паричните си средства или да плащат данъци. Освен това има силно желание за обучение в областта на цифровата грамотност, както и за повече фокус върху уменията за общуване като подпомагане на децата да развият силни социални и емоционални умения. И накрая, почти половината от децата, участващи в консултациите, биха желали да научат повече за демокрацията, участието и как конкретно самите те могат да участват във вземането на решения днес и по-късно като възрастни.

 

Посланието на децата като цяло е ясно: в допълнение към академичните умения, училищата трябва да подготвят децата за прехода към пълнолетие и отговорностите, които идват с него.



„Всички имаме нужда да придобием практически умения, които да ни помагат във всекидневието. Например много е важно да знаем как да спестяваме пари“, посочва Ния, на 16 години от България. 

 

Две от всеки три деца усещат, че натискът в училище има отрицателен ефект върху психичното им здраве

 

Две от всеки три деца усещат, че натискът в училище има отрицателен ефект върху психичното им здраве. Социални трудности като самота (56%), тормоз (51%) или дискриминация (46%) също са значителни фактори, които допринасят за проблемите с психичното здраве при децата и младежите.

 

Безопасността, особено на обществени места и в онлайн пространството, е друг належащ проблем за децата, показват данните от допитването. Само 50% от децата се чувстват в безопасност онлайн, а по-малко от половината участници в прочуването се чувстват в безопасност в училище.

Проучването алармира, че 80% от децата, живеещи в Европа, са обезпокоени от разрастването на конфликтите по света. Най-големите притеснения на децата са от войни и конфликти - 82%, за психичното здраве - 79%, намирането на работа или възможност за обучение - 76%, образованието - 76%, тормозът и малтретирането - 71%. 

 

Общо 70% от децата препоръчват да им се дадат повече възможности за участие във вземането на решения, за да се гарантира, че мнението им ще бъде чуто по въпросите, които засягат живота им.

 

„Политиците не се интересуват от децата, защото те не могат да гласуват. Затова нямат понятие от нашите проблеми. Те вярват, че ще пораснем и проблемите ни ще изчезнат“, казва Хари на 14 години от България. 



Изменението на климата е друго основно притеснение, което много деца споделят за бъдещето си, а 69% от тях имат чувството, че политиците не правят достатъчно, за да се справят с климатичните промени.

 

Децата призовават възрастните да си припомнят, че децата не са само бъдещето. Техните приоритети са от значение тук и сега.


Препоръчай Сподели
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Ads / Реклама
Ads / Реклама