„Аз никога не съм имал игри, за съжаление. Винаги съм мечтал да имам, но никога нямах. Ходих при приятели, които имаха компютър и при тях играех игри. Смесени емоции, но да... миналото не беше лошо”, каза актьорът Китодар Тодоров в предаването "Офанзива с Любо Огнянов" по NOVA NEWS.
Жутналистът Николай Беремлийски ни среща с актьорът Китодар Тодоров в деня на детето. Говорят на място, където миналото, настоящето и бъдещето се сливат в едно – първият ретро гейминг бар в България.
Той смята, че човек може да се чувства комфортно на всяка възраст, във всяко време и на всяко място, независимо от условията. „Нищо не ни е виновно за нашето усещане за радост от света, който ни заобикаля. Около нас има колкото хубави, толкова и лоши неща и обратното. Ако ние се концентрираме в лошите неща ще ни е неприятно, ако се концентрираме в хубавите – ще ни е хубаво”, каза актьорът.
За него детството е едно чудесно преживяване. „Там има такъв наивизъм, че децата виждат само хубавите неща или поне искат да виждат само хубавите неща. Умеят да се радват на живота. С времето това се губи и съответно човек започва да се концентрира върху глупости”, каза той и разказва пакостите, които той е правил. „Крадяхме амониева селитра от парка, в чували и си правехме димки. Първата димка я направих от много вестници, тя стана много голяма и реших да експериментирам и да я направя вкъщи. Стана безумие, защото аз за първи път паля димка с амониева селитра, тя изгори килима, всичко стана в пушек. Все пак съобразих, че ако отворя прозореца и целият този пушек излиза навън някой може да помисли, че има пожар. Аз го отварях на малки етапи, за да може по малко пушек да излиза. Това е едно от нещата, но има много по-тежки от тези”, спомни си със смях актьорът.
В днешно време Китодар не се плаши от мисълта да отвори прозореца към света и да разкрие мислите си, дори да не са весели. Според него човечеството непрекъснато се движи в цикъл. „Когато желае едно нещо и го постигне и види, че то е грешно, съответно рестартира. Този цикъл не се е променял никога. Аз смятам, че не сме в най-хубавия период от човешката история. Според мен има морален упадък на общо ниво. Лека–полека ще излезем от това”, смята актьорът.
Китодар или Кито – както го наричат близките му, е убеден, че нито техническият прогрес, нито образованието през последните няколкостотин години не са довели до вразумяване на човешката същност. „Така че всичко е наред”, каза с усмивка той.
Това, което може да наклони везните в посоката на хармонията или хаоса е катаклизъм. И разтърсване на вътрешния ни свят, убеден е той.
„Обикновено в такива периоди човек решава дали да тръгне за добро или за лошо и обикновено е след тежки страдания. По-разумно е да не е така, но като че ли винаги първо трябва да се случи нещо много лошо, за да може човек да каже: „Да, да, да. Все пак сме хора, трябва да се обичаме. Не трябва да се мразим, не трябва непрекъснато да се обвиняваме един друг и т.н. Това обикновено идва след като всичко е изтощено във война”, обясни Китодар.
Той вярва в човека като личност. Убеден е, че всеки човек е добър, но върши лоши неща. „Смятам, че ако всеки от нас отдели достатъчно време, понякога това е твърде дълго и може да е изтощително и неприятно, но ако все пак, в името на любовта всеки от нас отдели достатъчно време, за да издържи, да изтърпи другия и да вникне в неговата логика, без да го осъжда, смятам, че светът ще е по-хубаво място”, заяви актьорът Тодоров.
Китодар сочи като най-големите проблеми на настоящето егоцентризма и отказа от поемане на отговорност. Той смята, че проблемът е в стремежа някой да е център на Вселената.
„Отговорността е най-скъпоплатеният труд в днешно време, защото все по-малко хора поемат отговорност. Мисля, че има такъв проблем в съвремието ни. Чакаме отговорността да я поеме някой друг – в България политиците, държавата, чистачите по улиците, актьорите, режисьорите, телевизията, но някак нашата отговорност не ни интересува толкова много. А пък всеки има отговорност за действителността в крайна сметка”, убеден е известният водещ.
Актьорът не възприема себе си като капацитет, който може да дава уроци на останалите Това, което със сигурност знае обаче е, че любовта трябва да ръководи хората във всяко тяхно действие, особено когато става дума за отглеждане на деца.
За мен отглеждането на детето трябва да е единствено и само от позицията на любовта. Ако ти обичаш достатъчно много детето си, най-малкото няма да му навредиш. Защото е проблем, ако научиш детето ти, че ти си прав или, че твоята фамилия и семейство са прави, а всички останали са боклуци – това е гнусно. Имаме афинитет към това да учим децата си – да делим на „ние” и „те”. „Те” да са тъпаците, глупаците... безкрайно много обиди може да има към „те”, а „ние” сме готините пичове – тези, които знаят и могат. Подобно разделение е проблем.
Той е категоричен, че едно дете трябва да има свободата да разсъждава. „Ти трябва да му дадеш възможността да види какво е, според теб – с две линийки подчертано, доброто и лошото за даден избор и след това то трябва да реши. „Идеалният вариант е добрият пример, който обаче никой от нас не може да даде на децата си. Ако някой е категоричен, че той е добрият пример, значи е в голяма заблуда. Оттам нататък би трябвало да следваме логиката, че ако достатъчно много обичаме децата си, няма поне как да ги нараним”, каза актьорът.
В крайна сметка всичко се оказва... преход от едно състояние в друго. „Трябва да осъзнаем, че сме дребнички. Същевременно обаче трябва да знаем, че сме богоподобни – това е нещо величествено. Ние сме по образ и подобие близки с Бога, което ни прави велики, но същевременно сме нищожни. Ние сме богоподобни най-вече в смирението си и в любовта, би трябвало да е така. Иначе в другите неща сме нищожни”, обясни Китодар Тодоров.
