Стотици хиляди украински деца отдавна са забравили какво е да се усмихваш. Хиляди украински деца бяха отвлечени и насилствено депортирани от руските власти в Русия или в окупираните територии на Украйна. Продължаващата вече повече от две години насилствена депортация на стотици хиляди украински граждани (в т.ч. деца) от страна на руската държава далеч не представлява исторически прецедент – подобни ужасяващи практики съпътстват преобладаващата част от историята на Съветския съюз.
Днес, 1 юни, отбелязваме Международния ден на детето, един от най-щастливите празници в годината. Всеки от вас е помислил как да зарадва своите деца, внуци, по-малки братя и сестри. Усмивката на техните лица осмисля не само днес – това е огънят, поддържащ топлината в душите ни всеки ден. Правим и сме готови на всичко заради тези малки слънца.
В същото време стотици хиляди украински деца отдавна са забравили какво е да се усмихваш. Забравили са спокойствието, забравили са мечтите си. От близо две години и половина детските площадки и игрища в Украйна са изпълнени не с викове, закачки и игри, а с тишина и следи от снаряди. Училищата и техните дворове са пусти – уроците се предават онлайн, често децата са принудени да учат в бомбоубежища или метростанции. Ако изобщо има електричество и интернет. Много украински деца бяха убити (официално потвърдени са 550 загинали), други загубиха своите семейства и домове. Хиляди други – току-що навършили пълнолетие – се сражават на фронта срещу окупаторите, защитавайки родината с цената на собствената си кръв.
Освен това през последните повече от две години десетки хиляди украински деца бяха отвлечени и насилствено депортирани от руските власти в Русия или в окупираните територии на Украйна. От началото на пълномащабната руска война срещу Украйна, започнала на 24 февруари 2022 г., руската държава е депортирала около 20,000 украински деца, чиято самоличност е идентифицирана. Също така над 2000 украинчета са безследно изчезнали. На фона на тези ужасяващи цифри едва 388 деца са се завърнали в Украйна. За съжаление, действителният брой отвлечени дечица вероятно е в пъти по-голям. Самата Руска федерация – разбира се, отричайки обвиненията в очевидната насилствена депортация – твърди, че е „евакуирала“ на руска територия над 700,000 украински деца. Тези деца са насилствено отнети от родителите им, които почти винаги са арестувани от руската армия и окупационните власти. В други случаи са депортирани сираци, чиито родители са убити по време на войната. В Русия тези деца получават руски паспорти, преминават през специален процес на „превъзпитание“ (т.е. русификация и деукраинизация) и впоследствие са предоставени за осиновяване в руски семейства. Изключително важно е да се знае, че чл. 50 от Четвъртата женевска конвенция (1949 г.) изрично забранява на окупиращата страна да променя личния статут на дете.
Също така е необходимо да се отбележи, че продължаващата вече повече от две години насилствена депортация на стотици хиляди украински граждани (в т.ч. деца) от страна на руската държава далеч не представлява исторически прецедент – подобни ужасяващи практики съпътстват преобладаващата част от историята на Съветския съюз. Тези брутални действия винаги са насочени спрямо неруски националности, за които има параноични подозрения в неподчинение или съпротива срещу Москва. Именно по тези причини украинският народ е подлаган на няколко подобни изселнически вълни през 20 век, които оставят своя тежък отпечатък върху местната демографска картина. На мястото на прогоненото население съветските власти обикновено заселват етнически руснаци с цел русифициране на конкретния регион – практика, която ясно наблюдаваме и днес, в контекста на руската война срещу Украйна.
Без съмнение отвличането на украинчета и тяхното депортиране в Русия, далеч от семействата им, представлява едно от най-ужасяващите военни престъпления, извършвани от Кремъл в настоящата война. Именно заради мащабното депортиране на украински деца Международният наказателен съд издаде през март 2023 г. заповед за арест на владимир путин и мария лвова-белова (т.нар. „комисар по правата на децата при президента на Руската федерация“). Освен това трябва да се има предвид, че отвличането на деца е един от основните компоненти на руския геноцид срещу народа на Украйна – припомням, че чл. 2 от Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид (1948 г.) недвусмислено посочва тъкмо „насилственото предаване на деца от група на друга група“ като едно от деянията, конституиращи престъплението геноцид. Не може да има никакво съмнение, че заличаването на националната идентичност на тези деца чрез тяхното насилствено русифициране в чужда образователна и семейна среда представлява част от планираната дългосрочна стратегия на Кремъл за унищожаване на украинската нация като такава. Институциите на международната общност трябва да използват всички възможни (но и невъзможни) механизми, за да помогнат за връщането в Украйна на всички отвлечени деца. В противен случай тези организации и хората зад тях са лишени от всякакъв смисъл.
Децата са най-чистата, най-светла страна на човечеството. Въпреки огромните различия помежду им, всяка култура по света функционира по начин, който винаги приоритизира своите деца. Във връзка с това посегателството срещу детския живот и психика се разглежда като възможно най-тежкото престъпление. За това светотатство не може да има никакво оправдание. Посягащите на деца никога не трябва да получават каквото и да е опрощение – нито тук, на земята, нито впоследствие. И най-трагичната съдба на тези зверове не заслужава съчувствие.
Бог да закриля децата на Украйна!
Евлоги Станчев, доктор по история на Русия, Facebook
