ИНТЕРВЮ


Николай Кръстев за ФрогНюз: Сърбия опитва да пренапише историята, някой иска отново да разпали старите балкански конфликти

6 6960 04.06.2024
Николай Кръстев за ФрогНюз: Сърбия опитва да пренапише историята, някой иска отново да разпали старите балкански конфликти
Николай Кръстев

"Някой иска отново да разпали старите балкански конфликти от разпада на бивша Югославия. Вучич бе министър на информацията в последното правителство, свързано с Милошевич и късаше новинарските легитимации на журналисти, които идваха да отразяват конфликта. В реториката, която изповядва Вучич, през линията на руския свят се проектира сръбският свят на Балканите. Сърбия опитва да пренапише историята. Русия се подготвя да действа на Балканите. Ако има някой, у когото има съмнения в тази посока, той просто не наблюдава добре процесите в нашия регион".


Това каза пред ФрогНюз Николай Кръстев, балкански анализатор и журналист от БНТ. Специален пратеник по време на военните действия в Босна и Херцеговина, Сърбия, Косово и Северна Македония, бил е кореспондент на БНР за Западните Балкани, базиран в Белград, както и кореспондент в Москва.

 

След гласуването в ООН 11 юли да бъде обявен за Международен ден в памет на геноцида в Сребреница, резките реакции от Белград и примпламването на въпроса и у нас, разговаряме с него за самите събития в Сребреница, както и за изкривяване,то на фактологичния разговор днес.


Интервюто четете в следващите редове:

След гласуването в ООН, четейки коментари из интернет под новинарски публикации срещнах коментари от българи, в които се казва, че Ратко Младич е герой, че няма геноцид в Сребреница - тоест виждаме как пропагандните внушение се отразяват на мненията и по този въпрос. Отразявали сте конфликтите на Балканите и в края на миналия век, и в началото на този. Какви са Вашите впечатления от разказа за Сребреница?

 

В последните години чисто пропагандно се налага подобна теза в публичните мрежи - че Ратко Младич е герой, че заедно с Радован Караджич, лидерът на Република Сръбска, съставна част на Босна и Херцеговина, едва ли не са спасили сърбите от мюсюлманите. 


Наслагва се една нова конотация на тези исторически събития. Събитията се пресъздават в посоката, че това е бил сблъсък между християни и мюсюлмани на Балканите. Това е много опасна ситуация, защото означава, че някой отново иска да разпали старите балкански конфликти от времето на разпадането на бивша Югославия. Означава още, че някой се опитва да насложи ново съдържание, което със сигурност не е докрай вярно, защото босненските сърби извършиха голямо престъпление. 





В анклава Сребреница бяха убити над 8000 босненски мъже, момчета и възрастни хора - за няколко дни, доста масирано и концентрирано, започвайки от 10 юли и продължавайки до 13 юли 1995 г. Истината е тази. Това, че не се харесва на Белград и на неговите политически сателити, е друг въпрос.


Зад всички събития виждам и поведението на Русия, която се опитва да покаже, че е имало други престъпления, че и на друго място е извършен геноцид. Въпросът е защо Русия, след като не е съгласна с тази ситуация днес, преди повече от 30 години гласува появяването на Международен наказателен съд за военни престъпления в бивша Югославия. Защо тогава Русия не се възпротиви в Съвета за сигурност на ООН? Тогава не каза, че това са измислици, както казва сега. Добре е всички критици, които днес обясняват, че Ратко Младич е герой, че Радован Караджич и Биляна Плавшич също са герои, да се запитат защо преди 30 години руската външна политика не застана на тяхна страна.

Какво е Вашето обяснение, Вашият отговор?

 

Моят отговор е, че наследството от разпада на бивша Югославия се инструментализира много успешно, работи се в посока на това да се покаже, че не сърбите са виновни. Някой се опитва да пренаписва историята на войните в бивша Югославия, опитва се да създава теории за това, че и други - не само Русия - са били виновни за нейните действия по време на конфликта в Украйна, например за събитията в Буча. 


Русия има своите аргументи да прави това, да подкрепя Сърбия. За мен остава неясно какво вижда Сърбия в целия този процес. Никъде в резолюцията на ООН, която беше внесена от Германия и Руанда, не се казва, че сръбският народ носи персонална отговорност за станалото в Сребреница преди 29 години. Темата обаче се натовари с политическа конотация. Сърбия беше пред избори и в ход на избори, съответно президентът Вучич реши да изнесе кампанията на международно поле и да я развие по най-добрия за себе си начин. Да покаже на сърбите, че те отново са обкръжени, че никой не ги разбира, че те не са геноциден народ. В крайна сметка обаче никой не е казал, че са геноциден народ.

Споменавайки Вучич, е любопитно да се погледне в неговата политическа биография. В нея може да търсим връзки със събитията тогава, така ли е?

 

Така е, защото Вучич беше един от обещаващите лидери в Сръбската радикална партия - ултранационалистическата партия от началото на 90-те. От 2003 година тя беше ръководена от Воислав Шешел, който бе предаден на Международния съд в Хага. Човек, който разпалваше искрите на конфликтите в бивша Югославия и по-специално в Босна и Херцеговина. В онзи момент Вучич беше един от младите обещаващи политици в тази партия. 





Днес, когато някой се опитва да ни обяснява, че Вучич е нов човек, трябва да си дадем сметка, че той не е нов човек. Хората, които помнят събитията от 90-те години, много добре знаят кой е той и каква беше неговата роля. Вучич беше и министър на информацията по времето на последното правителство, свързано със Слободан Милошевич, последният югославски диктатор. Вучич късаше новинарските легитимации на журналисти, които идваха да отразяват конфликта през 1999 г., няколко години по-късно в Косово.


Това е Александър Вучич. Той може да е променил някои от своите възгледи, но като цяло виждаме, че в реториката, която изповядва, през линията на руския свят се проектира сръбският свят на Балканите. Много от нещата, които Русия прави днес в Украйна, Сърбия се опита да защитава на Балканите. Опитва да върне времето и да пренапише историята, да даде нова окраска на конфликта. 


Лошото е, че в България и в публичните мрежи много малко се знае. Има агенти на влияние, които са и във Facebook, и в другите мрежи, които се опитват да пренаписват и да създават една друга линия на историческите събития. Българинът просто не познава добре балканската история и балканската политика от последните 30-50 години, което се отразява на схващането за събитията в Сребреница.

Споменахте ролята на Вучич като министър на информацията, ерго - на пропагандата. Виждаме опити да се пренапишат събитията, до какво според Вас ще доведе това?

 

Вучич беше министър на пропагандата. Негов най-близък сътрудник Милош Вучевич, който пропагандира тезата за сръбския свят, беше министър на отбраната, което е ужасно. Ако министър на отбраната говори за сръбския свят, за това, че сърбите трябва да живеят в едно историческо и политическо културно пространство, това вече представлява риск за всички на Балканите.


Ако някой говори, че Република Сръбска започва процес на разделяне с Босненско-мюсюлманската федерация, другата съставна част на Босна - както прави босненският сръбски лидер Милорад Додик - това означава, че някой иска да разбие окончателно Босна и Херцеговина. Това означава, че някой иска да създаде мюсюлманска държава в центъра на Европа. Иска да отвори отново страховете сред балканските общества от противопоставянето между мюсюлмани и християни, между католици и православни и мюсюлмани. Иска засилването на мюсюлманското влияние, защото това означава създаване на нестабилност в региона. Много държави извън Балканите имат своите регионални интереси тук, а други и глобални.





Пренаписването на историята може да доведе до много сериозни сътресения на Балканите и да се опита отново да върне духа на миналото. Русия в последните две години и половина е много по-ясна, по-категорична в Босна и Херцеговина, говори в подкрепа на сръбския фактор в Босна и Херцеговина. Руският посланик в Босна Игор Калбухов казва, че едва ли не разпадът не е чак толкова лошо нещо и ако сърбите го искат, не би трябвало да има много голяма съпротива - това е свободен преразказ, но съдържанието е това. Изгонени руски дипломати от различни европейски държави намират пристан в руското посолство в Босна и Херцеговина в Сараево.


Русия се подготвя да действа на Балканите. Ако има някой, у когото има съмнения в тази посока, той просто не наблюдава добре процесите в нашия регион. Сърбия работи много активно - икономически, политически, културно. Създават се общи платформи, през които да се отбелязват годишнини. Сърбия подкрепя босненския сръбски лидер Милорад Додик. Запали се фитилът на темата Сребреница, който се прехвали дори и България.

 

Всичко това показва, че на Балканите нищо не е стабилно и при най-малките сътресения може да се случат тектонични проблеми, което мен определено ме плаши.

 

Илияна Маринкова


Препоръчай Сподели
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Ads / Реклама
Ads / Реклама