Намираме се във време на зависимости. Фактът, който най-много ме притеснява е доколко тези зависимости започват да се приемат като нещо нормално, социалната норма започва да се променя. Това да пушиш марихуана е нормално. Легализираха я в Германия, сега се опитват на някои места да легализират и кокаина, което е изключително опасно. Бих казал, че това е бичът на новото време.
В ИТ сферата има много зависими и това се дължи на естеството им на работа. Хората в тази сфера много често не работят в нашата реалност, извън взаимоотношения са с другите хора, малко са изолирани, а това много често е предпоставка за започване на употреба. Такива случаи наблюдаваме вече от много време. Изкушаващо в момента е да взимаш една хубава заплата като ИТ, но реално голяма част от тях са зависими.
Изследванията сочат, че има все повече случаи и на екранните зависимости.
Според данните най-ранната възраст за развиване на зависимост е между 15-16 години, естествено, има и данни и за по-ранна употреба. Представите си, ако започнем да развиваме зависимости в най-ранната възраст в едно дете. Виждали сме деца, които на 8-9 години, когато им се вземе устройството, изпадат в изключително емоционални изблици, агресират, манипулират родителите си.
Порнографията е друг тип звено. Има си такъв тип зависимост и тя е сходна на другите видове зависимости, работи с подобни механизми. Тя също започва в много ранна детска възраст. Има страхотна взаимосвързаност с хората, които извършват престъпления. Оказва се, че голяма част от хората в затвора, са имали зависимост към порнографията.
Това каза за ФрогНюз клиничният психолог Симеон Парлапанов, основател на Център за рехабилитация и психотерапия на зависимости – “Кошер”.
Ето го цялото интервю:
Г-н Парлапанов, може ли интернет зависимостта да се нарече болестта на новото време? Оказва се, че по-голямата част от нас изпитват огромен дискомфорт, неудобство, притеснение, безпокойство и страх дори само няколко часа, след като сме останали без телефона си например. Притеснителното е, че този проблем се наблюдава още от най-ранна детска възраст. Може ли първо да обясните в какво се изразява тази зависимост?
Ще дам пример с биберона и бебето. Когато бебето плаче, му даваме биберон като средство за успокоение. Много често, когато едно дете трябва да се храни, хората какво правят - пускат му детски, телефони и то започва да се храни, докато се взира в екрана. По този начин детето се успокоява също, и когато е разстроено. Буквално този механизъм действа като биберона, носи успокоение, а това се случва в най-ранна възраст, когато самите деца се изграждат.
Бих казал, че като всяко нещо, което носи бърз източник на допамин, подобно на шоколада, в по-късен етап тази зависимост може да стане към алкохола, хазарта и т.н. Работи на принципа на награждаването. Механизмът да употребяваш нещо, което ти дава моментно удовлетворение, е много сходно с всяка една зависимост, която може да има човек.
Според данните най-ранната възраст за развиване на зависимост е между 15-16 години, естествено, има и данни и за по-ранна употреба. Представите си, ако започнем да развиваме зависимости в най-ранната възраст в едно дете. Виждали сме деца, които на 8-9 години, когато им се вземе устройството, изпадат в изключително емоционални изблици, агресират, манипулират родителите си.
Бизнесът с игрите е много сериозен. Това е голяма ниша и се влагат доста средства. Срещу тези деца стоят хора, които разработват игри, които да са изключително зарибяващи, казано по детски език.
Имаме допълнително инфлуенсъри и YouTube канали, които се издържат от това. Децата са една уязвима ниша от потребители - тук говорим за деца, които нямат достатъчно добре развито критично мислене, нямат възможността да се саморегулират до такава степен, че да знаят докъде да поставят границите си.
Определено мога да кажа, че игрите в днешно време са предпоставка за развитие на зависимости, защото преди всяка една физическа зависимост се крие нещо друго. Аз вече наблюдавам дечица на 7-8 години, които имат генерална екранна зависимост - било то към таблет, телефон или компютър. Някои от тях са зависими комплексно към всички тези устройства. Това за мен си е същата форма на механизъм, както при един възрастен човек, който е употребяващ.
Предвид високото технологичното развитие, на което ставаме свидетели и това, че на децата тепърва им предстои да живеят в един все по-дигитализиран свят, удачно ли е да забраним напълно тези устройства?
Не, това, че живеем в един високо развит технологичен свят е от полза. Предполагам, че идеята освен за забавление, е била свързана и с по-бързата комуникация, с улесняването на бизнес взаимоотношенията и т.н. Ако самата идея е свързана само със забавление, да, тук трябва да ги ограничим. Трябва да се научим да разграничаваме целта, с която технологиите се използват, защото тези неща доста ограбват от живота и времето на децата. Не бих казал, че трябва да спрем технологиите, игрите и т.н. на децата, важен е начинът, по който те се представят и за какво се използват.
Ако ти даваш телефона ти на детето, защото то плаче и не иска да се храни, това може и да е проблем на самия родител. Възможно е той да няма ресурса да успокои детето си и да се насочи към това то да се нахрани без устройство. Много зависи в какъв контекс гледаме самата употреба на устройството.
При децата с изразена такава зависимост, в какво се изразява тя - стават ли по-агресивни например?
Да, стават по-агресивни, нервни, емоционално стават по-лабилни. Изблиците, които имат, могат да бъдат в посока на гняв. Има различни проявления, когато се наблюдава екранна зависимост. В голяма част от времето, при един такъв тип преживяване на компютър или телефон, се променя и част от социалния им живот. Стават по-малко активни в училище, когато играят до по-късно и не се наспиват, това оказва влияние в представянето им в часовете.
Как се лекуват тези зависимости, когато ги установим?
Не съм сигурен, че има единен подход при лечението на такива зависимости. Една от терапиите, които се използват, е когнитивно-поведенческата програма, арт терапия и т.н. Тук е важно да подчертаем, че и родителите трябва да бъдат въвлечени в тази терапия. Те също са част от такава евентуална зависимост, а много често наблюдаваме неглижиране от страна на родителите. Понякога това може да бъде някакво заместване. През играта на някакво устройство, децата може да заместват липсата на внимание, на обич, на това да бъдат чути. Поради тази причина работата трябва да е свързана и с родителите, за да се установи дали има някакъв дефицит в техните отношения и да се насочат към изграждане на по-пълноценни такива.
В същото време, детето може да бъде възпативано да харесва спортът например. От гледна точка на спорта в тази възраст са възможни всякакви постижения, възможно е пред него да се построи някаква структура, дисциплина, постоянство, дори да повишим самооценката на едно дете, което е нещо трайно.
Да кажем, че детето е спечелило медал, естествено, че той ще остане в неговото съзнание. Тук работи самата система на награждаване. От една страна, се образува бързия допамин, който се получава и от устройствата, но от друга страна, имаме и серотонин, който изисква много повече време, той е свързан с удовлетворението и по-дългосрочните цели. Няма как да спечелиш състезание от първото явяване. Първо трябва да тренираш, да се бориш със някакви препятствия. Това нещо остава в съзнанието на детето за много по-дълъг период от време и като цяло може да изгради много по-продължителна и адекватна самооценка за него, за разлика от това да е спечелило някакво ниво на игра.
Спортът за мен е изключително важен. Така че, ако имаме една добра система, изградена от спорт и психотерапия, мисля, че ще има много повече възможности за справяне на този проблем. Ако той бъде оставен, може да се развие, би могъл да прерасне в друга зависимост, дори и такава към вещества.
В практиката Ви сблъсквали ли сте с такива случаи?
В голяма част от случаите, с които сме работили в практиката си, става въпрос за пълнолетни лица, които са играли игри. Ако можем да разграничим полово нещата, момчетата са по-пристрастени към игри.
От гледна точка на социални мрежи, имаме друг феномен, който е свързан повече с момичетата. От анкетите, които сме провеждали, една от основните причини при момичетата е свързана с външния им вид. Това може да е една от причините, свързани със започването на употреба и то на вещества, които носят славата, че с тях се отслабва.
За съжаление, част от този проблем може да бъде провокиран и от взаимодействието със социалните мрежи. Ако самооценката на момичето под някаква форма страда, не е вътрешна и устойчива, тя може да се опита по външен начин да я захранва.
При момчетата социалните мрежи в тази възраст не са чак толкова важни. При тях по-значими са игрите, употребата на плейстейшъни, компютри и т.н.
В Китай и Япония виждаме ясни индикации докъде може да се стигне до интернет зависимостта. Наблюдават се хора, които се самоубиват, други не напускат домовете си. В България съществува ли този проблем?
В ИТ сферата има много зависими и това се дължи на естеството им на работа. Хората в тази сфера много често не работят в нашата реалност, извън взаимоотношения са с другите хора, малко са изолирани, а това много често е предпоставка за започване на употреба. Такива случаи наблюдаваме вече от много време. Изкушаващо в момента е да взимаш една хубава заплата като ИТ, но реално голяма част от тях са зависими.
Може ли порнографията да се вкара към групата на интернет зависимостите и кои групи от хора обхваща? Страдат ли и децата от подобен вид зависимост и докъде може да доведе тя?
Порнографията е друг тип звено. Има си такъв тип зависимости и тя е сходна на другите видове зависимости, работи с подобни механизми. Тя също започва в много ранна детска възраст. Има страхотна взаимосвързаност с хората, които извършват престъпления. Оказва се, че голяма част от хората в затвора са имали зависимост към порнографията.
Ако говорим реалистично, порнографията започва в тийнейджърските години, да не кажем, че понякога и по-рано. Има семейства, в които има повече голота или децата се осъзнават по-бързо. От самите устройства те също могат да достигнат до порнография, още в детските градини и училища те знаят за тези неща и според мен това са неща, които трябва много повече да се говорят в самото семейство и да има специфичен подход за разговор със децата.
По-добре е да имаме и двете гледни точки, по-лошият е да оставим детето да се обучава само и единствено от порнографията, което е доста жалко. Изкривява изцяло неговия свят. В по-голяма част от участниците в тези филми има зависими, голяма част от тях имат проблеми с един много празен живот, при тях има и много самоубийства.
Можем да кажем, че порнографията е нещо рисково и има опасност много сериозно да обърка едно младо момче или момиче. Мисля, че това е една изключително деликатна тема.
След всичко, което споменахте, може ли интернет зависимостта да се нарече болестта на новото време?
Да, можем. В САЩ има изследвания, които сочат, че употребата на вещества не намалява, а се увеличава. Има все повече свръхдози и те са най-много във възрастта между 14 г. и 45 г.
Изследванията сочат, че има все повече случаи на екранните зависимости. Така че, бих казал, намираме се във време на зависимости. Фактът, който най-много ме притеснява, е доколко тези зависимости започват да се приемат като нещо нормално, социалната норма започва да се променя. Това да пушиш марихуана е нормално, легализираха я в Германия, сега се опитват на някои места да легализират и кокаина, което е изключително опасно. Бих казал, че това е бичът на новото време.
Интервю на Констанца Илиева
