Вече повече от 72 часа продължава свирепата канонада на Румен Радев срещу Запада като цяло и срещу НАТО в частност. По интензивност нападките му надминаха дори тези на Маша Алкаша (говорителят на руското Външно министерство Мария Захарова) и Маргарита Симонян, шеф на руския тв канал RT и на техните български клонинги Петър Волгин и Костя Костадинов. Една крачка го дели от психо-каруцарските изцепки на Дмитрий Медведев, които отдавна са в полето на медицината…
Моделът е миналия през матрицата на вербоването по линия на ген. Леонид Решетников, който макар и вече в запаса, е наричан в Русия „дясната ръка на Путин“ за Балканите и главно за България. Същият, който е „обичайният заподозрян“ за издигането на кандидатурата на ген. Радев за държавен глава през 2017 г.
И понеже Румен Радев твърди, че думите, които е изрекъл по повод НАТО, войната срещу Украйна и българската позиция се преиначават, ще го цитирам дословно:
Румен Радев: „Всички държави-членки на НАТО по един или друг начин са въвлечени във войната в Украйна - чрез предоставяне на разузнавателна информация, целеуказване, оръжия, муниции, подготовка и вече има европейски лидери, които открито говорят за това присъствие.
Няма значение дали нашето Народно събрание ще вземе решение (за изпращане на военни - б.р.), ако друга държава провокира пряк сблъсък с Русия. Ние нали сме член на НАТО, нали има член пети? Това няма какво да го обсъждаме“.
И още: „Време е българските политици да си отворят широко затворените очи и да положат усилия за по-бързото прекратяване на тази война и намиране на пътища за мир, основани на международното право, а не само да повтарят тези, които не са им съвсем ясни“.
След като се усети, че съвсем се е издал като човек на Путин той изстреля следното: "Аз категорично не съм заявявал никога, че България е взела решение за изпращане на свои войски в Украйна. Нашите самозвани евроатлантици са страхливички и неспособни сами на такова решение и знаят, че ще бъдат отлъчени и отритнати от обществото, както си го получиха и при опита да отменят 3 март за национален празник. Иначе, ако оставим на тях, с охота биха изпратили всички българи да се бият в Украйна, за да прикрият своята фалшива евроатлантическа фасада. Защото те са много далеч от евроатлантическите ценности".
"До момента имаше две червени линии, които сдържаха безконтролната ескалация на тази война. Първата - това е ограничаването на географския обхват на войната само на територията на Украйна и втората - недопускането на директен сблъсък между военнослужещи на НАТО и такива на Русия. С решението да даде възможност за атака със западни оръжия дълбоко във вътрешността на Русия и с официализирането на изпращането на съветници и инструктори на самата фронтова линия, тези червени линии вече са погазени и за съжаление, нашите политици стават част от едни такива неадекватни решения с всички политически последствия".
След което последва заключителното обвинение:
"Виждам как се преиначават и моите думи, виждаме и цялата ситуация относно развитие във войната в Украйна и участието на НАТО в този конфликт на всички нива е публична тайна, която все повече става явна. И това участие се задълбочава и крие риск от безконтролна ескалация, а това ще рече - от ядрен армагедон, и всички спекулации по тази тема целят да приспят общественото мнение".
Този човек някой ден ще пропише книги...
Думите и поведението на Радев напомнят за т.нар. кемтрейлс – следи по небето от изхвърлени върху главите ни отровни химикали, с цел да бъде изтребено не само българското, но въобще населението на земята. Държавният глава знае, че говори неистини, но вярва, че много хора вярват на думите му, както в малоумната конспиративна теория за самолетите, които ни ръсят отгоре.
Радев го знаем. Но къде са реакциите на евроатлантически настроените политици, партии, коментатори, журналисти? Впрочем няколко медии коментираха, но повечето политици сякаш са заети с по-важни неща от съдбата на България.
Пръв реагира съпредседателят на ДПС Делян Пеевски. Ето какво написа той:
“За упоритите опити на Румен Радев да се намеси в предизборната кампания има само едно обяснение - много иска, ама не му стиска. Отново трябва да му бъде напомнено да престане да плаши хората, а ако неудържимо го влече активната политика - да напусне президентския пост и да заповяда на политическия терен. Ако няма смелостта да го направи, да изчака срока на мандата си и да престане да поучава и да се опитва да менторства политиците. Но, тази "смелост" я знаем - той и неговият кръг се снишиха с подвити опашки, когато осветих плановете им да промушат политическия си проект "Трети март". Самозванците, които злоупотребяват с доверието на хората, страхливичко поглеждайки на Изток, където са техните кумири, не могат да променят пътя на страната ни“.
Знам, знам, веднага ще ми се нахвърлят десни хора, че правя реклама на Пеевски. Не, просто посочвам фактите.
Реагира и блогърът Асен Генов, който в предаването на Цветанка Ризова „Лице в лице“ по бТВ в понеделник разобличи коварните тези на Радев, заимствани от Кремълския политически речник.
Негов опонент бе небезизвестният Тихомир Стойчев, бил преди 30 години за малко шеф на ЦСБОП и известен с ретроградната си позиция към Запада и подкрепата му за президента. Стойчев, активен коментатор на един от най-ревностните пропутински сайтове у нас заяви: „Радев даде подкрепа на няколкото похода за мир, които се състояха. Начело на тези походи стояха военнослужещи от недалечното минало, командващи на щабове. Кого ще изпращаме ние на фронта? Руснаците като ударят единственото летище в Украйна, откъдето могат да излитат самолети F-16 те откъде ще излитат? От Румъния, а може би и от България. Българското общество се пита: Не сме ли въвлечени вече в конфликт срещу Русия?“
Ще поясня за незнаещите, че един от главните организатори на въпросните „походи на мира“ е запасният ген. Стоимен Стоименов, бивш зам.-началник на Военното разузнаване и лидер на движението „Воини за мир“. През 80-е години е бил политически сътрудник в отдел „Военен“ на ЦК на БКП. Той написа книга неотдавна, в която казва, че „Русия не може и няма как да загуби тази война. Западното обществено мнение, западните политици се заблуждават.“ Казва също „За какво ни е свят без Русия“.
До него в тези анемични и аморални „походи за мир“ са други бивши политически офицери, които така и не могат да преустроят мисленето си към новите условия, в които се развива страната ни, Европа и целия свят. Децата на тези бивши военни учат и живеят в страни от „колективния Запад“, но те дърпат България към Путин. Български парадокс. Военни да се борят за мир! Все едно жрици на любовта да скандират против секса.
Да се върнем към Радев и антинатовските му канонади.
Денонощие по-късно на последните му послания реагира и съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов: "Това е недостойно за български офицер и безотговорно за български президент! И го призовавам да спре!".
Страната ни е изправена пред съдбовен избор. Не гласуваме просто за някакви хора, които да заемат столовете в Народното събрание и Европарламента. Не. Даваме гласа си за това дали подкрепяме войната на Путин срещу суверенна Украйна и заплахите му да изпепели света с ядрени оръжия или за мирното развитие на обществото и страната ни в един мирен и цивилизован свят.
Радевата манипулация е очевидна и доста нагла: мир, когато украинците сложат оръжие и приемат условията на Кремъл.
Тези, които не се връзват на тази формула той нарича военнолюбци. А руските войски, които са агресор и окупатор на чужда земя какви са тогава? Какви са онези, които убиват, опожаряват, изнасилват и грабят? Украинците защитават родината си, семействата си – те какви са, според Радев? Виновните нахални жертви, които не се молят на колене на варварина Путин?
„Искам да ви кажа, че от съветската гледна точка президентът и Съединените щати направиха победата във войната възможна. Най-важните неща в тази война – военната техника. Съединените щати доказаха, че могат да произвеждат от 8 000 до 10 000 самолета на месец. Русия може да произвежда само 3000. Англия произвежда 3000-3500 на месец, основно тежки бомбардировачи. Без тези машини ние щяхме да загубим войната“.
Думите са Йосиф Сталин и са част от тоста му послучай рождения ден на Чърчил на 30 ноември 1943 г.
Представям си как българският п резидент Радев щеше да заяви, че ръководителят на съветската държава дълбоко не е прав, защото е трябвало да се откаже от съпротивата срещу хитлеровите войски, които през есента на 1941 г. вече са в крайните квартали на Москва и да моли Хитлер за мир при какви условия наложи Берлин.
Ще скочат любящите генерала наш, че сравнението е абсурдно. Не, не е.
И ще им кажа откъде г-н Радев черпи упование за своите ярки прокремълски словесни излитания: от неговия вожд и учител ген. Леонид Решетников, наричан в Русия „дясната ръка на Путин“ за Балканите.
На 17.04.24 г. в интервю за сайта dzen.ru запасния ген. Решетников заявява:
"Ако ние продължим да побеждаваме под руските православни знамена в Украйна и нататък, българските „западняци“ няма къде да се скрият. Е, ще избягат или ще минат в нелегалност. Питам нашите български приятели: Каква мисия има българският народ? Нали всеки народ има някаква мисия. Питах и един украински офицер от тяхното разузнаване: Каква е вашата мисия? Да пеете песни? Ами и по времето на Съветския съюз пеехте песни, никой не ви пречеше. Какъв е смисълът на вашата „независима“ Украйна? На вашата България? Какъв е висшият смисъл, питам. Само един – да бъдете с Русия! И ако се наложи Русия сама ще изпълни този висш смисъл, който е от хиляда години – да бъдете и Украйна, и България с Русия. Да бъдете с нас. България за нас е клъч към Балканите. Имаме добри отношения със сръбското ръководство, със сръбския народ. Дори отлични отношения. Но врагът отделя специално внимание на България. А България е нашия плацдарм. Имаме обща морска граница. И през България влизаме в Сърбия. През България влизаме и в Гърция. Затова България за нас е много важна".
Сега разбирате ли в какво се изразява руската "обич" към България? Русия на Путин не иска просто благодарност от българите за сторено добро в миналото. Русия иска България за свой плацдарм на Балканите. По-ясно и страшно от Решетников няма как да ни го кажат.
Затова е толкова важна съпротивата срещу действията и думите на президента Радев – засягат не само бъдещето на страната ни, а въобще нейното свободно съществуване.
Вътрешните ни проблеми са налице и са тежки. Най-вече борбата с корупцията и овладяните институции, между които МВР, ДАНС, прокуратура и пр., които трябва да отстояват българските интереси. В момента немалка част от тях се ръководят от хора, назначени по времето на служебни правителства на Радев. Значи – от ген. Решетников.
Наистина тези избори ще бъдат решаващи, в прегръдката на Путин ли ще се хвърлим или ще продължим по пътя, заедно с цивилизования свят. Затова всяко опълчване на Радевите идеи за „мир“ и прежалване на Украйна, трябва да бъде подкрепяно. Защото който подценява популистките псевдопатриотични набези в живота ни, жестоко бърка. Затова политиците да напрегнат мозъците си, да изоставят глупавите крамоли и да заявят истинските цели и смисъл на съществуването на България. Решетников твърди, че това е да се с Русия. Да му бием шута на този наглец – в това наистина има физически, философски и политически смисъл.
Гласувал съм за Румен Радев. Беше време, когато си говорехме с него и той бе категоричен, че пътят на България е само и единствено в НАТО и Европейския съюз, в свободния и икономически развития свят. Сякаш съм се срещал с друг човек. Сегашният не го познавам.
Не съм бил във властта под никаква форма, наблюдавам процесите в политиката като гражданин и журналист. Гласувам и плащам данъци, затова имам правдо на мнение. И то по темата е, че президентът Радев трябва да се отърси от самовнушението, че е гениален и прозорлив, колкото никой друг в Българияа, НАТО и ЕС. Минали са десетки Нарциси и Наполеоновци през историята ни и пред очите ни – запомнили сме и тачим обаче едни други хора. Част от тях загинаха на 28…
Огнян Стефанов
