"Очаквам слабо подготвени членове на СИК и волна интерпретация какво е валиден и невалиден глас. Призоваваме и членовете на СИК-овете да покажат невалидните билети пред камера. Най-важно, ако гласуваме на машина, е да се уверим, че избираме да гласуваме и за двата вида избори. Много е важно, за да не се лишим сами от правото на единия вот. Ако гласуваме на хартия, трябва да внимаваме много да не излезем от квадратчето. Това правило е само в България - добрата практика по света е, когато е ясно за кого е искал да гласува човек, гласът да се зачита, все пак той е гражданин".
Това каза пред ФрогНюз Стоил Цицелков, член на Обществения съвет към ЦИК и представител на “Обединение за честни избори” (ОЧИ).
Ето и цялото интервю:
“Обединение за честни избори” (ОЧИ) призовахте гражданите да си “осиновят” избирателни секции - каква е целта, записват ли се доброволци?
И при двата предходни вота, когато наблюдавахме с ОЧИ, имахме много наблюдатели на терен. Този път на терен ще имаме изключително малко наблюдатели - както и всички други наблюдателски организации. ОЧИ ще имаме около 50 души наблюдатели на терен, докато на предходни избори сме имали хиляди. Има една умора, това се наблюдава и при тези, които се записват за видеонаблюдение.
ОЧИ правим анализ на рисковите секции. С това “осиновяване” на секция предлагаме два варианта. Първият е човек в реално време да си хареса рискова секция и да я гледа от комфорта на своя дом. Ние ще предоставим линк към видеонаблюдението от такива рискови секции, вместо човек сам да ги търси - сайтът на видеонаблюдението е доста сложен, искаме да го направим с по-човешки интерфейс. Вторият вариант е човек да гледа записите по-късно - тогава, когато ние вече ще имаме един вторичен анализ къде има странни данни.
Това правим с анализа на рискови секции - следим за някакво странно електорално поведение. Когато например в едно населено място се гласува предвидимо по един начин и изведнъж има секция с коренно противоположно гласуване, това обикновено са секциите, които наричаме рискови. Може да има различна причина това да се случва, така че чрез наблюдение на броенето и попълването на протоколи, ние поне може да изчистим това.
Казвате рискови секции, какви проблеми очаквате да има?
Очаквам слабо подготвени членове на СИК и волна интерпретация какво е валиден и невалиден глас.
Което обаче може да бъде проследено именно чрез видеоброянето и да се минимизира евентуалната вреда.
Това е идеята на нашата кампания - чрез този призив, ние призоваваме и членовете на СИК-овете да покажат невалидните билети пред камера. Проблемът с доверието е заради казуси като “Баче Цено” (“Да помогнем на Мартин и Баче Цено” - пример от предходните избори от село Малорад, бел. ред.). Подобно нещо може да се случи само в една секция, ние обаче сме го видели. Когато сега пак ще има невключени камери, как да убедиш един скептик, един любител на конспиративни теории, че там се случва именно “Баче Цено”?
От различни експерти идва мнение, че би имало проблем от гледна точка на това, че имаме една бюлетина за евровота и втора бюлетина за националния вот. За какво да внимаваме и когато гласуваме, какво да имаме предвид, така че да сме сигурни, че гласът ни ще бъде зачетен?
Най-важно, ако гласуваме на машина, е да се уверим, че избираме да гласуваме и за двата вида избори. Много е важно, за да не се лишим сами от правото на единия вот, много пъти сме го наблюдавали. Това сваля и без това ниската ни избирателна активност.
Другото много важно е предварително, преди да отидем да гласуваме, да знаем за коя партия, с кой номер и за кой кандидат с кой номер, ако ще гласуваме преференциално. Това важи и за националния, и за Европейския парламент. Нека да се поинтересуваме, да сме предварително подготвени.
Ако гласуваме на хартия, за какво да внимаваме?
Преди два дни, ЦИК публикува тридесет варианта, спесимена на невалидна бюлетина. Тридесет варианта - това не е нормално. Навсякъде по света се върви към логиката, че когато е ясен гласът, се зачита. Добрият пример от много държави е, че се зачита гласът, където се пресичат двете чертички на хикса - тоест, може да задраскаме цялата бюлетина, но където тя прави хикс, ако е върху партия или върху квадратче, се смята за валидно. По всякакъв начин е улеснено гласуването за хора с трудна видимост, с двигателни проблеми, не всеки има такава култура да държи химикалка. Включително може да се гласува с пирон - да пробиеш дупчица върху квадратчето; може да гласуваш и с пръст.
Това е добрата практика - когато е ясно за кого е искал да гласува човек, се зачита, все пак той е гражданин. Само в България е правилото да не излезем от квадратчето. Точно за това трябва да внимаваме много - да не излезем от квадратчето, да не да объркаме да сложим две номерца при партиите, пък да не сложим за преференция, да не сложим и двете отметки в квадратчето за преференцията, защото това са най-честите грешки.
Преди няколко дни министъра на отбраната каза, че Кремъл има намерение директно да повлияе на изборите. Вие наблюдавате ли проблематични моменти в това отношение?
Да, разбира се, и това не е български феномен. Този процес се наблюдава в цяла Европа от различни изследователи. Има изследвания и в България включително - всеки може да намери изследванията за една машина за фалшиви новини, която основно засилва проруска кремълска пропаганда и основно за войната с Украйна, но не само. Тази машина за фалшиви новини се занимава и с вътрешнополитически български теми. Има такова влияние. При нас то е по-силно. Тази машина не таргетира само България, но тук е доста успешна, понеже голяма част от обществото е прорусофилски настроено. Затова тя стъпва по-силно, отколкото например в Румъния.
Също така, европейските избори съвпадат изборите с предсрочните парламентарни избори. Този вид пропаганда, този вид говорене няма как да не се отрази на начина, по който много българи ще гласуват - особено такива, които се информират от непроверени, от лоши сайтове, от буквално фалшиви новини.
Какво прави тази машина за фалшиви новини - тя взима една статия и я разпространява по безброй профили, по социални медии. Една фалшива новина е много вредна за хората с ниска медийна култура, тя е вредна обаче и за хората с висока медийна култура, защото с това безкрайно разпространение се създава водопад от информация. В този водопад качественото съдържание, което сега Вие създавате, остава съвсем малка капчица в море от фалшиви новини.
В западните издания много се обсъждаше и потенциалните нагативни ефекти на изкуствения интелект, в нашите сякаш не толкова. Наблюдавате ли такъв процес в България - използване на изкуствен интелект за създаване на фейкове?
Има хора, които твърдят, че сме го видели, други казват обратното. Имаше записи, както и отговори, че те са сглобени. Действително има сериозни опасения, изкуственият интелект играе голяма роля по света - дори в начина за таргетиране, за насочване на съдържание към целева аудитория.
От много отдавна изкуственият интелект се използва така, че един политик - особено популист - да може да насочва в социалните медии своите послания, таргетирани специално към някоя група. Тоест - когато отиде например във Варна, може да има много силна позиция, която да не изрази толкова силно в София.
Ако трябва да обобщим, какво да посъветваме нашите читатели?
Съветвам ги да гласуват и да се информират за кого да гласуват. Популярна мантра е, че само тези, на които социолозите дават шанс да влязат, ще влязат. България е виждала много пъти как формации не само влизат в Народното събрание, но и печелят от първото си явяване - СДС, НДСВ на Сакскобургготски, след това ГЕРБ, по-късно ИТН, накрая ПП. Не позволявайте някой да ви дава предварителни резултати. Наблюдаваме това 35 години и може да заявим информирано, на базата на опит, че има шанс партии, на които социолозите дават маргинално ниски проценти, ще влязат. Призовавам гражданите да си намерят представител.
Илияна Маринкова
