В България - вече член на ЕС, вече член на НАТО, вече с единия крак в Шенген и на вратите на еврозоната, на нас Европа сякаш ни пречи. Или поне някой иска да си мислим, че е така. Ако не разбираме чисто ценностните привилегии най-малкото да пътуваме и да говорим свободно, да живеем в истински мир - а не в руски, то нека поне разберем икономическите такива. Както и широките възможности за образование, професионално и личностно развитие, по-добър живот.
Ползваме благата на Европа, към които други горещо се стремят, и пак сме недоволни от нея. ФрогНюз писахме по този въпрос отново вчера, заедно с малко актуална статистика.
Докато решаваме дали искаме, или не искаме да сме в ЕС и в НАТО, граждани на Украйна, Молдова и Грузия, мечтая за това. Защо - защото знаят, че това е пътят, който води далеч от Путин. Също и към просперитет и разцвет, но на първо време - далеч от ретрограден, диктаторски режим. И още се намират българи, които носталгично гледат към миналото и недоволстват, че членството ни в НАТО и ЕС е опасно за националната ни сигурност и за битовото ни благополучие. На такива дори фактите и сравненията, които показват, че в момента българите живеем най-добре от 200-годишен период назад, не им помагат да схванат, че страната ни, с всички грешки, корупция и недостатъци на управленията, се движи напред, заедно с цивилизования свят.
Ако не разбираме чисто ценностните привилегии най-малкото да пътуваме и да говорим свободно, да живеем в истински мир - а не в руски, то нека поне разберем икономическите такива. Както и широките възможности за образование, професионално и личностно развитие, по-добър живот.
Знаем ли например за програмата “Еразъм+”?
“Еразъм” е програма за студентски обмен, която се финансира от Европейския съюз. Тя финансира студенти, желаещи да учат в друга европейска държава. Създадена е още през 1987 година. Оттогава насам в рамките на програмата над 10 милиона души са получили възможност да учат, да се обучават, да извършват доброволческа дейност или да придобият професионален опит в чужбина. Това се случва в демократичния свят, в престижни университети.
Включва различни периоди - от няколкодневни или няколкоседмични обучения в европейски държави, до цели семестри или година в европейски университет. Дава още възможности за спорт и в цялост за културен обмен. Общият индикативен финансов пакет на програмата е определен на повече от 26 млрд. евро от бюджета на ЕС за периода 2021—2027 година. Програмата е шанс за всички млади българи. Стотици вече са се убедили в това.
Знаем ли за усилията на ЕС за подпомагане на науката?
“Хоризонт Европа” е името на основната програма на ЕС за финансиране на научни изследвания и иновации. Тя е насочена към борбата с изменението на климата, помага за постигането на целите за устойчиво развитие на ООН и стимулира конкурентоспособността и растежа на ЕС.
Европейски съвет за научни изследвания е сред основните звена в научно отношение. Създаден е от Европейския съюз през 2007 година, е основната европейска организация за финансиране на научни проекти. Общият бюджет на Европейски съвет за научни изследвания за периода 2021-2027 година е над 16 милиарда евро. Отново стотици български учени са се възползвали от тази програма и не само усъвършенстват знанията си и участват в найчни разработки, но прибавят достойно допълнение към финансовото си състояние.
Действията “Мария Склодовска-Кюри” (MSCA) пък финансират научни изследвания и иновации - от фундаменталните научни изследвания до навлизането на пазара и иновационните услуги. MSCA финансира разработването на програми за обучение на докторанти и постдокторанти и съвместни изследователски проекти в световен мащаб
Освен с различни програми и финансиране за тях, любопитно е, че ЕС поддържа платформата EURAXESS. В нея са публикувани хиляди възможности за работа в повече от 43 държави и други региони в света. Съдържа още информация за финансирането на научните изследвания в цяла Европа: от индивидуални безвъзмездни средства до подпомагане на стартиращи предприятия.
ЕС има и програма за учители - eTwinning на Европейска платформа за училищно образование. Тя свързва училищен персонал, изследователи, лица, разработващи политики, както и други специалисти - като са обхванати всички равнища, от образованието и грижите в ранна детска възраст до началното и средното образование.
Друга платформа е Scientix, която цели сътрудничество между учителите, изследователите и създателите на политики, както и да насочи студентите да се стремят към кариера в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката.
Знаем ли за условията за пенсиониране в ЕС?
Който наш близък - баща или дядо, майка или баба, е работил в Германия, Италия или Испания (или където и да е в ЕС), знае, че щом е работил в няколко страни, може да натрупа пенсионни права във всяка от тях. Кандидатства се пред пенсионните органи в страната, в която живее или в която е работил последно. Ако никога не е работил в страната, в която живее, тази страна ще препрати неговата молба за пенсия на страната, в която последно сте работили.
Освен пенсии за старост според осигурителен стаж и възраст, европейските регламенти уреждат и пенсии за инвалидност и наследствени пенсии. Ако работим в друга държава от ЕС, ползваме и обезщетения за безработица. Същото важи за трудова злополука или професионална болест. С други думи - ЕС ни дава възможност, като негови граждани, да живеем в други държави, да работим и да се ползваме от различните социални системи.
Знаем ли за усилията на ЕС за подпомагане на по-зеления живот?
Трудно е да не знаем за усилията за по-зелен живот, след като постоянно ни обливат с пропаганда срещу тези усилия. Именно заради тази пропаганда обаче някои от нас ги възприемат не като усилие, а като пречка - като пъклен план на Европа “да ни разтрие” (защото какво по-логично от това да влива милиарди европари у нас, само и само да ни унищожи…).
Целта на Европейския зелен пакт са до 2050 година да няма нетни емисии на парникови газове. Докато у нас зелената тема се повдига обикновено около поредните протести срещу всяка следваща зелена реформа, в европейските държави гражданите - и особено младите - особено се интересуват от това дали държавните ръководства полагат достатъчно усилия, така че да не водим така категорично планетата към бавен край (покрай нея и себе си).
А иначе беше създаден Социален фонд за климата, като планът е да бъдат използвани 65 милиарда евро от бюджета на ЕС и общо над 86 милиарда евро за подпомагане на най-уязвимите граждани и малки предприятия по време на екологичния преход. У нас за екологичния преход се говори най-вече около Плана за възстановяване и устойчивост, като за него по Механизма за възстановяване и устойчивост у нас е планирано да влязат 5 659 939 лева (ако сме достатъчно умни да го осъществим).
Планирано е повишаване ефективността на инвестиции в енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради - тоест саниране, стимулиране на производството на електроенергия от ВЕИ, декарбонизация на енергийния сектор.
Знаем ли за усилията за качествени храни?
Качеството на храните и стандартите за опазване на околната среда са също ключова цел на ЕС. Политиката на Европейския съюз за безопасност на храните цели да се защитят потребителите, като се гарантира функционирането на единния пазар. Законодателството на ЕС обхваща цялата хранителна верига - от фермата до трапезата.
Включва въпроси около безопасността, които обхващат първичното производство, хигиенните условия при преработката на храни, опаковането, етикетирането и официалния контрол за спазване на безопасността на храните. Затова има и определени стандарти за гарантиране на хигиената на храните, здравето на животните и хуманното отношение към тях, както и здравето на растенията, не защото някой иска да сложи клин в колелото на малкия производител, който впрочем просто трябва да спазва правила.
В заключение
Европейският съюз ни дава възможности и то много. Да се възползваме от тях зависи от много фактори - включително политически. На ниво личност обаче възможностите са на една ръка разстояние - стига да сме достатъчно дейни да си ги поискаме.
А докато ние имаме тези възможности, но се оплакваме от Европа, в държави, които биха искали да са на нашето място, се води война. Или по-скоро някой води война - войната не е природно бедствие. Тя не се случва на Украйна, някой я случва, като е ясно кой е той - Путин с Кремъл зад себе си. Може би е време да спрем да се оплакваме от Европейския съюз и да го приемаме като даденост, която може да използваме, когато ни е угодно, а да се радваме, че сме част от него. Путин води война в Украйна от 10 години, от две - пълномащабна. Дори и само това е достатъчно, за да разберем категорично, че мястото ни не е при Путин, а в неговата алтернатива. Отгоре на всичко - тази алтернатива ни дава не само принаджленост, общи ценности, но и шанс да живеем по-добре. ЕС не е "той", ЕС сме ние.
ФрогНюз
