Изложба, посветена на Марко Тотев се открива във Велико Търново. Станалият нарицателен с лошия си късмет адвокат и сладкодумец обожавал покера. Само веднъж му провървяло с кент флош роял, но погребение развалило играта.
Изложба "Непознатият и познат Марко Тотев" се открива днес в музея "Нова и най-нова история" във Велико Търново. Тя е посветена на 150- годишнината на човека, чието име е станало нарицателно за липса на късмет. Марко Тотев е бил виден адвокат, депутат във Велико народно събрание, читалищен деец и общественик. Експозицията представя именно тази непопулярна страна от живота му.
Толкова известният с името си българин е роден във Велико Търново през 1858 година. Дядо му Петко бил търговец на ориз от Трявна. Синът му Тотю се преселил в Търново, оженил се за Кръстина, направил хан над днешния Паметник на обесените. От хана си Марковият баща изкарвал добри пари. Кръстина пък донесла като чеиз сандъче със златни наполеони. То било доста дълго крито, докато в Търново не дошъл княз Александър Батенберг да го коронясват пред Великото народно събрание. Същата нощ пламнали няколко пожара от фойерверките, с които търновци решили да покажат признателността си, а от тях взел че изгорял ханът на Марковия баща. Сандъчето с чеиза останало под руините. Никой не го бил намерил и досега.
Марко бил единственото дете на Тотю и Кръстина. Изучил се, станал един от първите адвокати. По време на освобождението от турско робство на руския губернатор на Търново му потрябвал учен младеж и направил шеф на своята канцелария точно Марко Тотев. По-късно станал съдия в Търново и инспектор в новооснованото министерство на правосъдието в София. През 1884 година Марко Тотев се оженил, а за кръстник поканил Васил Друмев. Приключил със софийското адвокатстване, той се върнал в Търново през 1893 г. и станал председател на Окръжния съвет във Велико Търново. Кандидатирал се за Четвъртото народно събрание и спечелил.
Депутатът Марко Тотев председателствал и търновското читалище "Надежда", а там дал идея да поставят опери на Росини и Верди. През 1900 г. станал окръжен управител на Бургас. Не изтраял дълго и се върнал в родното Търново, където отворил адвокатска кантора, каквато имал и в София. Към клиентите си бил добронамерен, а към колегите си - пословично честен, а всички го признавали за невероятен сладкодумец. Адвокати ходели да слушат пледоариите му и да се учат от него. Стихията му били гражданските дела и тези за имоти. Като адвокат получил такава известност, че бил поканен от представители на международната параходна компания "Холанд Америка" да защитава интересите й в България.
Заради парите обаче му излязло името на неудачник. Ако се захванел с нещо, често се случвало да не успее и претърпявал финансови загуби. Въпреки това не губел надежда и сутрин, излизайки на работа, казвал: "Като изляза от къщи и парите сами тръгват след мене."
В Търново и до сега се помни приказката: "Аз на Марко Тотев само файтоните не мога да платя", защото в единия файтон пътувал той, а в другия - бастунът и шапката му. Най-голямата му слабост бил покерът, но на тази игра Марко все губел. Веднъж все пак късметът го споходил. Дошъл му "кент флош роял" и естествено не спрял да увеличава мизата. На масата се струпали купчина пари. В момента, в който дошло времето да се смъкнат картите обаче, по улицата отдолу се задало погребение. Понесла се траурна музика и в този момент всички играчи хукнали да видят кой е умрелият. В този момент играта се развалила, а Марко Тотев си останал в ръце с вече излишния "кент флош роял". Тогава рекъл "На Марко Тотев все тъй ще се случи!", фраза, която се цитира и досега.
Съдбата на неудачник го преследва и след смъртта му на 26 юли 1936 г. След време по погрешка поставили в гроба на Марко Тотев съпругата на известен професор. Роднините на Марко Тотев завели дела, докато след дълго протакане все пак справедливостта възтържествувала и Марко Тотев бил оставен сам във вечното си жилище. А произнасяйки присъдата, съдията, разбира се, казал: "Ех, бай Марко, бай Марко, то на тебе все така ще ти се случи!"
