На 5 юни руският президент Владимир Путин проведе рядко срещана пресконференция с високопоставени редактори от международни медии. Путин обвини Украйна и Запада във военни престъпления, които всъщност са извършени от Русия, отправи нова серия от заплахи и лъжи, които минават дори границите на абсурда. Ето някои от "забележителните" ме "откровения".
"Светът е изгубил ума си"
Преди Путин да започне да отговаря на въпроси на журналисти, бе представен от генералния директор на руската държавна медия ТАСС Андрей Кондрашов, който водеше събитието.
Като отбеляза, че това е първата среща на Путин с редактори на международни медии от много време насам, Кондрашов заяви, че след последното подобно събитие „много от страните, които те представляват, изведнъж са станали недружелюбни към Русия“.
„Това може би ще бъде първата среща в условията на такова международно напрежение“, каза той и добави: „Изглежда, че светът е загубил разсъдъка си, че някой умишлено го тласка към катастрофа“.
Това, което Кондрашов пропусна да спомене, е, че след последното подобно събитие Русия започна своята непровокирана пълномащабна инвазия в Украйна - най-голямата сухопътна война в Европа след Втората световна война, в която вече загинаха стотици хиляди. Също и много цивилни украинци, а украински села и градове бяха превърнати в руини.
В последните си атаки Русия унищожи гражданската инфраструктура до такава степен, че украинците са изправени пред „живот в студ и мрак“ в обозримо бъдеще.
Неуместен оптимизъм
В началото Путин се извини, че е закъснял за събитието, което е редовен негов трик, използван в опит да земонстрира господството си над хора, сред които Доналд Тръмп, Ангела Меркел, „Файненшъл таймс“, а напоследък и десният телевизионен водещ Тъкър Карлсън.
„Много е трудно да се измъкнеш от хватката на главния изпълнителен директор на „Газпром“, който ти разказва всичко за всеки елемент и те заразява с оптимизма си“, оправда се Путин.
Въпреки че съдържанието на срещата на Путин с Алексей Милер не беше оповестено публично, неотдавнашен доклад, поръчан от Газпром, обрисува далеч не толкова „оптимистична“ картина.
В него се казва, че компанията няма да може да възстанови загубите, понесени от пълномащабното нахлуване на Москва в Украйна, в продължение на поне 10 години.
Западните санкции все по-често са насочени към руската петролна и газова промишленост, чиито печалби подхранват военната машина на Кремъл в Украйна. След инвазията през 2022 г. Европейският съюз пое ангажимент да намали зависимостта си от руските изкопаеми горива, което доведе до 71% спад на вноса на газ от 2021 до 2024 г.
Странна математика за армията на Украйна
По време на събитието Путин направи рядко изявление за загубите на руските войски и макар да не спомена конкретни цифри, той заяви, че те „със сигурност са значително по-малки от тези на отсрещната страна“.
„Що се отнася до безвъзвратните загуби, съотношението е едно към пет“, добави той.
Москва не публикува оценки на загубите, понесени от въоръжените ѝ сили от 2022 г. насам, въпреки че западните правителства и анализатори са единодушни, че данните за руските загуби, публикувани от украинското правителство, са като цяло точни.
Според Генералния щаб на Украйна броят на убитите или ранените руски войници от началото на пълномащабното нахлуване мина мрачния праг от 500 000 души миналия месец, а на 6 юни възлизаше на 515 000 души.
Путин заяви, че Украйна губи „до 50 000 войници“ всеки месец, което според руския президент означава, че от февруари 2022 г. Украйна има до 1,3 млн. загинали или ранени войници.
Като се има предвид, че общият брой на военнослужещите в Украйна е около 1 милион, това би означавало, че всеки един член на въоръжените сили на Украйна е загинал или ранен повече от един път...
През февруари президентът Володимир Зеленски заяви, че от началото на тоталната война са загинали 31 000 украински войници. Той не каза колко са били ранените.
Според оценки на американски служители украинските жертви може да са повече от споменатите от Зеленски през февруари, но независима проверка е невъзможна.
Ядрената заплаха
За пореден път Путин заплаши, че ще използва ядрено оръжие, и предостави обосновка за това.
„По някаква причина Западът вярва, че Русия никога няма да го използва“, каза той.
"Имаме ядрена доктрина, вижте какво пише в нея. Ако нечии действия застрашават нашия суверенитет и териториална цялост, смятаме, че е възможно да използваме всички средства, с които разполагаме. Това не бива да се приема леко, повърхностно".
Това не е първият случай, в който Путин или други висши руски политици заплашват да използват ядрено оръжие.
През февруари 2022 г., три дни след началото на пълномащабната инвазия, Путин заяви, че е привел руските ядрени сили в „специална бойна готовност“. По-късно САЩ заявиха, че не са наблюдавали промяна в статута на руските ядрени сили.
През април 2022 г., когато стана ясно, че инвазията на Кремъл не върви по план и западните държави увеличиха военната си подкрепа за Украйна,
Путин намекна, че Русия ще използва ядрени оръжия, ако „някой отвън се опита да се намеси в Украйна“.
През септември 2022 г. Путин директно заплаши, че ще използва ядрени оръжия, като заяви в телевизионна реч: „Не блъфирам“.
През януари 2023 г. председателят на парламента Вячеслав Володин заяви, че продължаването на доставките на западни оръжия за Украйна може да бъде посрещнато с ядрен отговор, ако те бъдат използвани за „завземане на наши територии“. Само няколко месеца преди това Украйна вече беше използвала западни оръжия, за да освободи част от завладените територии.
През юни 2023 г. Путин обяви, че първите тактически ядрени оръжия ще бъдат разположени в Беларус.
През февруари 2024 г. Дмитрий Медведев, заместник-председател на руския Съвет за сигурност, заплаши да използва ядрено оръжие срещу САЩ, Великобритания, Германия и Украйна, ако Москва загуби всички окупирани украински територии.
Това е само един от няколкото пъти, в които Медведев отправя подобни заплахи, за последен път на 31 май, когато заплаши, че „не блъфира“.
Четвъртата по големина икономика
Според руската държавна медия ТАСС Путин е заявил, че западните санкции срещу Русия са се провалили и „поставената от него цел страната да влезе в четворката на най-големите икономики в света е постигната“.
Това също е една голяма лъжа.
Според прогнозите на Международния валутен фонд за 2024 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на Русия е 11-и по големина в света и шести по паритет на покупателната способност (ППС).
ППС сравнява икономиките на различни държави, като сравнява разходите за определена кошница от стоки. При него не се вземат предвид фактори като местни разходи, данъци, тарифи и други мерки, които обикновено се използват за определяне на силата на икономиката на дадена страна.
В икономическото изследване от 2023 г. „Burgernomics“ авторите отбелязват, че ППС не отразява добре реалността.
Освен това Кремъл крие значително количество икономически данни.
„Руският президент Владимир Путин се надява, че превръщането на Русия в черна кутия ще му помогне да подкрепи твърденията си, че санкциите не действат, като обърка западните политици, журналисти и граждани“, отбелязва Foreign Policy в материал от март 2023 г., озаглавен „Не вярвайте на руските цифри“.
Добри намерения
В една особено емоционална част от събитието Путин заяви, че идеята, че Русия ще нападне страна от НАТО, е „глупост“.
Русия направи подобни твърдения през месеците, седмиците и дори дните, предшестващи пълномащабното нахлуване в Украйна.
Путин също така настоя, че Русия няма „имперски амбиции“.
Според онлайн енциклопедията „Британика“ империализмът се определя като: „Държавна политика, практика или пропаганда на разширяване на властта и господството, особено чрез пряко придобиване на територии или чрез придобиване на политически и икономически контрол над други области“.
Крис Йорк, Kyiv Independent. Преводът и заглавието са на ФрогНюз.
