"При Корнелия Нинова все се получава някакво усукване, все има някакви неясноти, шикалкавене, това не е достойно. Дано този път поне се опита да запази личния си авторитет. Няма да пропадне животът, ако не е председател на тази партия. В един момент просто трябва да поемеш отговорност и да дадеш път на другите.
Смятам, че постъпката на Христо Иванов е достойна, така както е много достойна постъпката на Макрон. Достойно е, че той се отказва и от работата в парламента. Очаквам там да влязат свежи, нови сили, да има някакъв вид обединения на “десницата”.
Това каза пред ФрогНюз социологът Мира Радева.
Ето го цялото интервю:
Изборите за парламент доведоха към момента до две оставки на партийни лидери. Първи поста си в "Да, България" напусна Христо Иванов, след него това направи и Корнелия Нинова в БСП. Започвайки отзад-напред, фарс ли е оставката на Нинова, предвид това, че тя не дава отговор на въпроса дали ще се кандидатира отново за поста, което е знак, че може би не възнамерява да се отказва от управлението на "Позитано" 20?
Трудно е да кажем колко реална е тази оставка. Доколкото чувам коментарите в БСП, тази оставка може да се окаже формална.
Доста странно ми се струва това закотвяне във властта, особено когато виждаш, че нещата не вървят добре. Смятам, че проблемите в БСП са от години. За съжаление по време на управлението на Корнелия Нинова не можаха да се постигнат по-добри резултати. По-общият проблем според мен е, че има по-дълбока криза в политическата ни система, в системата на представителността и това е защото три десетилетия не се чува гласът на избирателите, които искат да си избират директно народните представители. Те не искат тази пропорционална система и го казват от началото на демокрацията.
Това оттегляне, което виждаме, този разпад в ядрата на партиите е доказателство, че политиците не чуват избирателите, вследствие на което и избирателите спират да слушат политиците.
Как ще коментирате заявката на Атанас Зафиров, който е и един от претендентите за нов лидер на БСП след оставката на Нинова, че е възможно да подкрепят кабинет на ГЕРБ, но без политически лидери в правителството?
Мисля, че е крайно време всички политически формации да си дадат сметка, че това, което сме изграждали 30 години не е демокрация, то е олигокрация и тя има все по-тясна социална база.
Реално нито една от партиите не е постигнала задоволителен резултат, може би с изключение на ДПС. Какви по-големи доказателства за тази дълбока криза искат политиците? Трябва да направят всичко възможно да стабилизират управлението. В този смисъл реакцията на БСП ми се струва логична.
Разбирам, че партии като БСП, които нямат сериозна електорална подкрепа, имат нужда от точно такъв тип управление, при което няма ясна логика, няма ясна отговорност, нормално е те да се изказват по този начин.
За широката публика е много важно политиците да носят своята политическа отговорност за действията си и да поемат тази отговорност.
В този ред на мисли Христо Иванов не направи ли точно това със своята оставка, може ли да се каже, че това е акт на поемане на отговорност? Искрена ли беше неговата оставка, все пак той, за разлика от Нинова, подчерта, че няма да се кандидатира за лидерски пост на никоя формация?
Смятам, че неговата постъпка е достойна, така както е много достойна постъпката и на Макрон. Погледнете какво правят западните политици. Той казва веднага, на минутата, три седмици, нови избори - нека да чуем хората какво искат и тогава ще коментираме.
Докато при Корнелия Нинова все се получава някакво усукване, все има някакви неясноти, шикалкавене, това не е достойно. Дано този път поне да се опита да запази личния си авторитет. Няма да пропадне животът, ако не е председател на тази партия.
В един момент просто трябва да поемеш отговорност и да дадеш път на другите.
Споменахте, че постъпката с оставката на Христо Иванов е достойна. Ще загуби ли партията с тази оставка?
Аз смятам, че това е естественият и логичен резултат. Смятам, че Христо Иванов достатъчно дълго управлява “Да, България!”. Достойно е, че той се отказва и от работата в парламента. Очаквам там да влязат свежи, нови сили, да има някакъв вид обединения на “десницата”.
Хората винаги са търсели и искали да се намерят принципите на обединение. Да се намерят точките, в които политическите лидери да се свържат помежду си, а не да се отричат. Това, което не постигаме през последните четири години и това, което според мен доведе до тежкия провал на всички политически партии и най-много на ПП-ДБ, е точно опитът да отричаш и да казваш, “сам съм, други няма”. Това е много незряло, може да се определи като детска болест в политиката.
Сега има някакъв шанс здравите сили да чуят избирателите си, да чуят какво им казват хората. Те не искат някакви послушковци. Аз смятам, че във всяка политическа партия им достойни хора, но те са затиснати от един партиен елит.
Трябва ли и други политици да последват примера на Нинова и Иванов?
Абсолютно всички трябва да се смирят малко и да си дадат сметка какво чудовище са създали. Тази политическа система не наричам демократична, както казах това е олигокрация. Това е един посамозабравил се елит, който смята, че до безкрай може да унижава избирателите. Само че в демокрацията избирателят е суверен. Дано успеят в крайна сметка да създадат един кабинет с малко по-дългосрочно управление и след това да започнат стъпка по стъпка да се реализират.
Как си обяснявате изненадващата поява на партия “Величие” на политическата сцена?
Аз не мога да си обясня как може за член на парламента, за депутат, за народен представител да бъде избран човек, който дължи данъци, стотици, хиляди левове на държавата. Този човек е наш представител, а той не уважава държавата, просто се скрива зад депутатския имунитет. Не мога да разбера как се допуска такива хора да влязат в парламента. Обявиха кои са бившите престъпници на ДС, но не обявяват кои са днешните престъпници.
Интервю на Констанца Илиева
