"Предпоставките за възникването на "Величие" са налице много отдавна. Политическата нестабилност тласка гражданите да търсят радикализация. Избирателят се опитва чрез радикализация да върне системата към баланс - това няма как да се случи. “Възраждане” също са израз на радикализация на политическата система. За резултата на “Величие” има роля и ниската активност. Българинът в мнозинството си не е путинист, той иска да принадлежи към Европейския съюз. Ние не живеем в такова общество, каквото “Величие” го представят, или каквото му се иска на Румен Радев".
Това каза пред ФрогНюз Теодор Славев, доктор по политология и изследовател в Българския институт за правни инициативи.
Ето и цялото интервю:
Във вечерта след неделния вот много анализатори казваха как “Величие” е партия изненада. Вие как смятате - изненадва ли Ви, че стават парламентарна сила?
Конкретната изненада дойде от субектността на възникването на “Величие”, от това кои са хората, които представляват формацията, защото те започнаха да придобиват комично-гротескен вид. По същество това не е партия, а политически проект, който иска да капитализира от участието си във властта. Там има политически брокери, бизнесмени със съмнителна репутация и медийни герои, които обясняват приказки за деца.
Предпоставките за възникването на такава формация са налице много отдавна. Първо, политическата нестабилност, която съществува, тласка гражданите да търсят радикализация. Тук интересното е, че избирателят се опитва да събере две неща в едно - чрез радикализация да върне системата към баланс. Това няма как да се случи. “Възраждане” също са израз на радикализация на политическата система.
Имахме натрупване на кризи: COVID-кризата, във времена на интернет, на пътуване със самолети, изведнъж дойдоха локдауните с целия си психологически удар; икономическата криза и инфлацията, които последваха трудното възстановяване; след това имахме миграционни вълни; имаме война. Това са световните процеси, в България има и други вътрешни кризи. Съвсем естествено е хората да търсят някакви много семпли обяснения, които националпопулистите, като тези от “Величие”, предлагат.
Добавям към това втора предпоставка – спиралата на радикализацията, която по линия на национализма тръгна от ВМРО, БСП, “Възраждане”, сега имаме поредната такава проява. При “Величие” обаче има политически бълнувания - бели вълци, рицари на светлината, паравоенни формирования, отцепване на държавата, план за стогодишно развитие, който е таен и секретен, получаване на инструкции, пропутинизъм и все такива идеи извън мейнстрийма. Типично за този тип партии е, когато влязат в институциите - парламент, правителство и т.н., да отиват по-близо до центъра, към мейнстрийма.
За резултата на “Величие” има роля и ниската активност. За мен това е най-големият политически и обществен проблем – ниската избирателна активност и нейните основания. Ниската активност направи възможно свръхрепрезентирането на такива социално-политически движения като “Величие”. Ако избирателната активност беше такава като от предишните предсрочни парламентарни избори - тоест около 40%, те нямаше да влязат.
Висок е вотът за “Величие” от чужбина, как си го обяснявате?
С комбинация от фактори - психологически, политически, социално-икономически. Вотът в чужбина никога не е бил толкова висок, че да предопределя резултатите в България. Но, при тази рекордно ниска активност в България, той влияе повече, макар че има спад и при активността на българите в чужбина. Има го и въпросът трябва ли българите в чужбина да гласуват за национални избори. Той периодично се появява и е част от още по-големия въпрос какво правим с нашата диаспора в чужбина като държава - въобще знаем ли колко са българите в чужбина, посолствата в държавите имат ли представа колко и кои хора живеят и работят там.
Хората в чужбина са същите българи като българите тук. Още повече, че причината те да отидат в чужбина е дълбоко социално-икономическа. Те са отишли там, за да търсят по-добър живот, защото не го намират тук. В някакъв смисъл, в тези хора има огорчение. Те също търсят подобен тип радикализация, търсят възможно най-простите обяснения, търсят някой да им обещае, че ще направи България по-добра така, че те да преосмислят пребиваването си в чужбина.
Резултатът от вота на българите в чужбина също не е изненадващ. Ако се върнем назад, ще видим, че Слави Трифонов с ИТН беше първа политическа сила, “Продължаваме промяната” беше първа политическа сила, “Възраждане” бяха първа политическа сила в различни европейски държави в момента, в който възникнаха. Сега дойде времето на “Величие” - няма нищо изненадващо в този вот.
Липсват обаче изследвания за българите в чужбина. Трябва да се направят такива проучвания и да се разбере какво вижда това наше външно огледало. Българите в чужбина, в голямата си част, не се отишли там от добро. Разбира се, има един малък процент по-прогресивни хора, които са конкурентноспособни на всякакво ниво и са граждани на света, но те са много малка част.
Имайки предвид, че в парламента ни влизат няколко открито проруски партии - “Възраждане”, “Величие”, БСП, мислите ли, че в някакъв момент проруското влияние може да разхлаби позициите на България?
Българинът в мнозинството си не е путинист. Българинът в множеството си иска да принадлежи към Европейския съюз, но той, като всички останали граждани, е стреснат и уплашен заради случващите се множество кризи. Политиците допринасят за това кризисно състояние и то ще се върне като бумеранг върху тях. Един от хората, които започнаха война срещу партийната система, беше Румен Радев. След протестите 2020-2021 година Румен Радев отвори фронт срещу абсолютно всички партии. Ние не живеем в такова общество, каквото “Величие” го представят, или каквото му се иска на Румен Радев.
“Величие” имат 100 000 гласа от 6 милиона българи с право да гласуват, резултатът им не е представителен за нищо. По-опасни обаче са тенденциите - дали може да има някакъв момент, в който множеството в парламента да бъде проруско, или най-малко - не в синхрон с доминантното в европейските държави. Ако политическата агония продължи, е възможно това да се случи поради комбинация от различни фактори - идване на нов спасител, ниска избирателна активност и политическо представителство на българското общество, което не отговаря на обществените нагласи и очаквания.
Илияна Маринкова
