"Системните партии обаче, струва ми се, най-сетне трябва да се опитат да чуят какво мислят избирателите им, а не само да се вглеждат в собствените си проблеми. Някои дори имат склонност да се обиждат дори на тези, които гласуват за тях и си позволяват да ги критикуват после".
Асен Генов, Facebook. Заглавието е на редакцията на ФрогНюз.
Шокиращо за някои е, че “Величие” се нанесе като седма партия в НС. Това обаче има своето обяснение и то не е само в директната комуникация през социалните мрежи. Провалената ротация и това, което я последва, не е достатъчен аргумент и обяснение на възхода им.
Според мен е изключително полезно и важно, че националните медии дадоха възможност на двамата лидери на партията да се изявят, да блеснат и бъдат чути от обществото. Както няма предпазна стена пред спорните тези на президента, така не трябва да има и пред тези нови народни избранници.
Системните партии обаче, струва ми се, най-сетне трябва да се опитат да чуят какво мислят избирателите им, а не само да се вглеждат в собствените си проблеми. Някои дори имат склонност да се обиждат дори на тези, които гласуват за тях и си позволяват да ги критикуват после. Освен това, очевидно е, че имаме огромна необходимост от политически дебати, много по-сложни и многопластови от предизборните скоропоговорки. Политиците, особено тези, които губят 100, 200, 300 хиляди гласа, трябва да се конфронтират с аргументираната критика и да дебатират вместо да игнорират.
В диалога, в публичния разговор трябва да се убеждава и да се разясняват позициите и тезите на политиците, защото така функционира демокрацията. Целият “евроатлантизъм”, повторен дори 1000 пъти е безсмислен, ако всички се вслушват само в аплодисментите и хвалебствията.
Ясно е, че “новите изненади” се хранят от разочарованието.
Като старите.
---
Картината е на Анжелика Джерих. Родена е в Донецк (1965) и е майстор в изобразяването на соц носталгията.
