"Българският туристически продукт в момента е най-евтиният в Европа. Ние продаваме по-евтино, отколкото в Африка. В момента един туристически пакет 6 нощувки в Африка струва с 31 долара по-скъпо отколкото същият в България. За какво говорим? Продаваме прекрасни неща изключително евтино. Когато са оставени хотелиерите на своя глава да преценяват как да си докарат туристите, те нямат друг шанс освен да влязат в конкуренция вътре помежду си, просто за да спасят сезона, ако трябва да работят на себестойност, само и само да не фалират."
Това заяви пред ФрогНюз бившият зам.-министър на туризма Бранимир Ботев. Вижте и цялото интервю:
Г-н Ботев, какви са перспективите и проблемите пред летния ни туристически сезон?
Летният сезон в България започва от една страна с всичките проблеми, които се натрупаха през годините. Като че ли България най-трудно излиза от пост-ковид здравната ситуация. Като че ли все още не можем да стигнем до извода по какъв начин да промотираме България. От друга страна, към традиционните проблеми от последните години - липса на работна ръка и липса на подготвени кадри в туризма - това е проблем, който беше ясно диагностициран още 2013 - 2014 г., когато беше изработена дългосрочната стратегия за устойчиво развитие на туризма в България до 2025 - 2030 г. и която стратегия беше приета първоначално от правителството, но след това като че ли след това не беше прилагана от ресорните министри по туризъм. Защото малко след приемането й от страна на правителството, беше създадено и Министерството на туризма. Така че още тогава беше предвидено, че ще има проблеми с работната ръка и квалифицираните работници в туризма и ние в момента се опитваме ad hoc всяка година да решаваме този проблем чрез внос на работници от все по-екзотични дестинации.
Но проблемите не свършват само с това, защото ние не намерихме точната вакса. Ние можехме много ясно да промотираме България като страната, която има изключително здравословен климат. Като страната, която спазва действително стриктно правилата, които бяха установени като вътрешнохотелски правила по отношение на хигиена, организация. Като страната, чиято национална кухня и естествени продукти са възможно най-съпоставими с човешкия геном. Българското кисело мляко, българските бели сирена, зеленчуците, дори и чесънът, който присъства, множеството естествени подправки, билкови чайове, българската чубрица, мурсалският чай - те са естествени пробиотици за организма, които повишават имунната система. Българският мед също. Всичко това ние можехме да го промотираме през призмата на родната кухня. В тази връзка, между другото, много сериозна инициатива поде от една страна Университетът по хранителни технологии, а от друга страна Геномният център и цялата инициатива, която вече има своя международен форум на академик Атанасов. Аз лично бих посъветвал министъра на туризма Евтим Милошев да потърси колкото е възможно по-бързо връзка с ръководствата на тези две институции, да привлече българските изтъкнати учени, които са в първата десетка по отношение на хранителните технологии, на своя страна, за да може да промотира България именно чрез храната и природата.
Каква е оценката Ви за служебния министър на туризма г-н Евтим Милошев?
За първи път ние имаме министър на туризма, който видимо се отличава от нелепите и откровено неудачни, а в голямата си част и некомпетентни негови предшественички. Подчертавам предшественички. Защото в един момент беше много феминизирано българското Министерство на туризма. Макар че той не е професионалист, може би пък това е неговият шанс. Човекът е мениджър, има друг тип стратегическо мислене, той е продуцент. Разбира от визия, анализатор е. Нямам честта на познавам г-н Милошев, но ми прави много приятно впечатление фактът, че той е проактивен - среща се не само с колегите от бранша, но и със своите колеги министри, което е изключително важно, за да може да търси в тях подкрепа, да създава обща синергия за отрасъла. И освен това търси всяка възможност за промотиране на българския туризъм. Самият факт, че сезонът започна с участието и под егидата на държавния глава Радев е една прекрасна традиция, която други страни вече въвеждат. Ако щете дори, промотирането на българското Черноморие чрез спускането с акваланг до остров Св. Анастасия на президента Радев, всичко това е нещо прекрасно. Това са знаци, че ние вече имаме друг тип мислене и че трябва да насочим малко по-позитивни послания към целевата аудитория.
Има едно спокойствие у голяма част от хората, които се занимават с туризъм в България. И най-малкото, не ги е срам от публичните прояви на човека, който е министър на туризма, което за нашите условия съвсем не е малко като начало. Бих пожелал, ако министър Милошев остане достатъчно дълго начело на българския туризъм, той да направи действително всичко възможно да се срещне с хората от сферата на науката, водещите университети, университетски катедри, УХТ и Геномният център на академик Атанасов. Мисля, че ще получи много сериозна подкрепа от тях. Те биха могли да му бъдат от огромна полза. От друга страна, бих го посъветвал да превърне този бутафорен орган, наречен Национален съвет по туризъм, в работещ орган. А именно, в някаква форма на проблемен дебат по конкретен кръг проблеми за всяко събиране на Националния съвет по туризъм. Защото една бивша дългогодишна и доста неудачна министърка, напоследък станала по-популярна с козметичните си операции и с други факти около битието и житието си, го беше превърнала в нещо като нотариална заверка на собствените си решения. Просто като гумен печат. А всъщност този Национален съвет по туризъм има реалната възможност, когато има действително конкретен фокус от проблеми или един проблем, да го обсъди в детайли и най-важното, което е - когато той излиза с работни решения, тези решения следва да станат част от възложителната програма за действие на министъра на туризма. А не просто потвърждение колективно на вече взети от министъра решения.
Защо според Вас българите предпочитат все още курортите на Гърция и Турция пред родните?
Считам, че много сериозно трябва да се проведе дебат относно приоритетите по отношение на различните видове туризъм в България, защото морският туризъм, за съжаление, е най-проблемният. И това ще ви го каже всеки един инвеститор в него, всеки един хотелиер. Просто ние тук сме изложени на най-директната конкуренция, защото всяка една от съседните страни около нас - Гърция, Турция, Хърватска, вече и Албания - ни превъзхождат. Те ни превъзхождат един път, като инвестиции. Те са несравнимо по-големи от българските такива в десетки, да не кажа, стотици пъти. Тези държави ни превъзхождат и по отношение на дължината на активния сезон. Превъзхождат ни и по отношение на дължината на бреговата ивица и нейното разнообразие. Те ни превъзхождат и от гледна точка на активното участие на държавата в развитието на туристическия сектор. Парите, които се отделят за реклама и за популяризиране на националния туризъм в тези страни, са десетки пъти повече, отколкото у нас. Тъжното е, че като туристически ръст, вече ни превъзхождат и Сърбия, и Румъния, и РСМ.
Действително много сериозно трябва да се замислим, да видим къде какви акценти трябва да бъдат поставени, защото България има един абсолютно неизползван ресурс - в сферата на минералните извори. Т.е. всичко, което е спа, уелнес, всичко това, което е на границата на спа туризма и на медицинския туризъм, може да бъде използвано. Още повече, че здравният туризъм и медицинският туризъм е този вид туризъм, който в последните десет години още преди ковид-пандемията, се разшири и дръпна напред. Това е видът туризъм за последните 10 години, който има най-висок годишен ръст. Той надхвърля между 2.4 и 2.8 пъти всяка година общия ръст на туризма в глобален мащаб. Т.е. движи се с 2.5-3 пъти по-бързо. Формира огромни приходи. Омръзна ми да казвам, че например една съседна Турция прави всяка година от порядъка на около между 12 и 14 млрд. долара от здравен и спа туризъм без те да имат изобщо нашето богатство от минерални извори. В същото време, ние не прилагаме и европейските норми в това отношение, защото съответният регламент, който е за трансгранично здравеопазване, по същество може да се разглежда и като регламент за трансграничен туризъм. Там има огромен раздел, свързан с превенцията и рехабилитацията. А къде по-добре човек може да мине програми за превенция и рехабилитация, ако не на минерални води? В България разнообразието на българските минерални води е такова, че то покрива близо 94% от заболяванията, които са в списъка на здравната каса на Германия.
На следващо място, България е не само страната с огромно разнообразие на лековити минерални води, но с огромен дебит. Среднодневният дебит е 432 млн. литра. Горе-долу по литър на гражданин на Европейския съюз. Само Исландия има повече дневен водоизлив от България, но там е под формата на гейзери, а и като цяло не е най-лесно достъпната дестинация - нито климатично, нито географски. Така че, ние тук имаме огромна възможност и всъщност въпросът, който се задава все по-често от хотелиерите у нас - как да удължим сезона? - има своя хем лесен, хем труден отговор. Лесно е да се отговори, трудно е да се осъществи. Лесният отговор е - когато превърнете вашите хотели в спа хотели, които предлагат съответния спа, здравен и медицински туризъм.
За целта не е необходимо много - достатъчно е да има съотвените специализирани кабинети, да има добре обучен помощен персонал, по-точно медицински сестри и рехабилитатори, които да говорят поне един от развитите европейски езици, за предпочитане английски. Тези лица трябва да имат съответно за ръководители високо квалифицирани и широкоспектърни лекари. И разбира се, съответното оборудване. Иначе, и на Св.Св. Константин и Елена, и на Златни пясъци, и на Албена, и на Слънчев бряг, достъпът до минерална вода съществува с дадени от Господ и природата възможности. В това отношение, Слънчев бряг е малко по-ощетен от другите курорти. Но и този въпрос е абсолютно решим. Да не говорим, че когато това се създаде като модел, всичките тези хотели стават на практика целогодишни, а не сезонни. Не трябва да се търси единствено високият сезон, който се използва през юли-август от хората, които идват само с идеята да лежат на плажа и да почерняват. Разбира се, това ще реши въпроса и с персонала. Тогава вече няма да се чудят хотелиерите как да ангажират хора за месец и половина - два, а ще може реално да поддържат персонал за цялата година.
И освен това, този модел трябва да бъде много сериозно промотиран. Там клиентите не са отделните туристи, граждани на ЕС, които търсят в последния момент къде да отидат точно на плаж и коя по-изгодна оферта да изберат, като само на Балканите аз изброих поне 5 такива страни. Тук имате корпоративни клиенти - това са здравните каси, пенсионните фондове, социално-осигурителните каси, застрахователните дружества - и е много по-лесно да се договорите с корпоративен клиент, който оттам насетне ще изпраща своите десетки, стотици хиляди свои хора при вас, ако вие имате достатъчно добрата материална база, ако отговаряте на европейските изисквания, и ако бъдете одобрени от съотвените здравни каси и органи. Но за това държавата трябва да проведе първите свои разговори, тъй като платформата, на която тези неща могат да бъдат решени, тя е "g-to-g" (бел. ред. - "government to government"). Чак след това трябва да влезе бизнесът.
Помага ли достатъчно Министерството на туризма на бизнеса да се справи с летния сезон?
Трябва най-сетне да се разбере, че Министерството на туризма не е Министерство на администрацията в туризма, което трябва да решава въпросите на, преди всичко, на дадена политическа партия, която е излъчила министъра, и на неговата собствена администрация, на неговите собствени амбиции. И тук-таме на някой и друг олигарх в туризма. А Министерството на туризма трябва преди всичко институцията, която да бъде мост, магистрала между българската туристическа индустрия и международните пазари, инвеститори и възложители.
Туризмът, освен начин на прекарване на свободното време, е и огромно инвестиционно поле. То може да привлича огромни инвестиции, защото чрез туризма се реализират поне още 12 други индустрии - транспорт, логистика, хранително-вкусова, лека промишленост, селско стопанство, текстил, строителство, IT-индустрията и т.н. Именно в този смисъл мисля, че министър Милошев има огромния потенциал да почне да разсъждава по този начин - да разглежда нещата, да не влиза в дрехите и обувките на браншовик, защото обикновено браншовиците, с цялото ми уважение към тях, са много тясно специализирани. Човекът си разбира от ресторанта или от хотела, но за да могат клиентите, туристите да се чувстват добре в неговия ресторант или хотел, държавата трябва да направи необходимото те да изберат България като дестинация.
Трябва да направи така, че тези хора да бъдат докарани, защото отново тук въпросът опира до начина на стимулиране на самолетните компании, на организиране на чартъри, на субсидиране на седалки. Защото преди някой турист да отиде на плажа, да си вземе чадър и шезлонг от момчетата с характерно телосложение, които са сложили ръка на всички концесии на българските плажове, преди да седне в ресторанта да се нахрани и да се напои, преди да нощува в български хотел, той трябва да дойде до България. Така че туристическият продукт се продава навън, той се продава като цялостен продукт. Никой не продава отделна стая, или отделна маса, или отделен шезлонг. Това е ключово и трябва да се разбере. И пак казвам, ако ние започнем да разглеждаме туризма като огромно поле за привличане на инвестиции чрез една проактивна политика на България, която да промотира собствената си история, природа, храна, климат - тези недокоснати кътчета, за които 99% от европейците дори не подозират, че съществуват, трябва да излязат на преден план. Къде другаде в Европа има лонгозни гори? Това е нещо изключително, уникално. Това е все едно, че си попаднал някъде в Югоизточна Азия, в далечния Изток, или някъде по поречието на реките в Африка или в Южна Америка. Но това е тук - в Европа. Къде другаде може в рамките на час-час и половина с кола ти да отидеш на минерални извори, да бъдеш на Перперикон, да се докоснеш до цялата история на Европа на слоеве, да минеш през Долината на тракийските царе и да отидеш и на море.
Къде другаде имате на отстояние час и половина - два - история и големи градски центрове на 6 хиляди години като Пловдив, един от най-старите градове в Европа, с всичките свои пластове история и култура? И в същото време в непосредствена близост до него имате планински курорт, където може да се карат ски или Банско, откъдето на час и половина път сте до Солун и Средиземно море. Тези комбинации - те трябва да се дават като пример, защото, България е като най-скъпите парфюми, които се намират, с най-концентрирани аромати в най-малки и скъпи бутилки, ние сме такъв скъп парфюм. Но за съжаление, нито кристалното шишенце ни е като хората, нито го промотираме добре, нито опаковката ни е добре. Т.е. трябва да дойде някой убеден вътре в себе си, да подуши парфюма и да каже - "Боже, какво нещо, какъв аромат на маслодайни рози, на история, на гастрономия и на всичко останало!" България трябва да бъде продавана през сърцето. България не може да бъде продавана през статистика.
Продаваме ли на добра цена родния туристически продукт?
Българският туристически продукт в момента е най-евтиният в Европа. Ние продаваме по-евтино, отколкото в Африка. В момента един туристически пакет 6 нощувки в Африка струва с 31 долара по-скъпо отколкото същият в България. За какво говорим? Продаваме прекрасни неща изключително евтино. Когато са оставени хотелиерите на своя глава да преценяват как да си докарат туристите, те нямат друг шанс освен да влязат в конкуренция вътре помежду си, просто за да спасят сезона, ако трябва да работят на себестойност, само и само да не фалират.
Държавата трябва да се погрижи, да представи всички онези възможности на българския туризъм, като започнем със спа, но и българските планини също - те крият огромен потенциал. И то не само през зимния сезон. Не само за ски и зимни спортове. Те могат да бъдат целогодишни. В Световната организация по туризъм от 2013 г. е въведено едно понятие "зелено слънце". С измененията в климата се получава така, че една не малка част от богатите хора и от средната класа, както и от работещите по-свободни професии, като IT специалистите, т.нар. дигитални номади, които могат да работят на всяко място, което искат, стига да имат достъп до интернет - те търсят през лятото, за 2-3 месеца, да отидат на зеленина, на по-прохладен климат, на течаща вода. Ние имаме изключителни възможности в това отношение. Защо не промотираме летния сезон на българските планини? Уникално е. Пампорово например е създаден като летен курорт. Той категорично не е създаден като зимен курорт. Такъв става впоследствие. По същия начин - Боровец. Той сигурно е единственият или един от малкото планински курорти в Европа, който е на 3 века вече, защото е създаден от цар Фердинанд още през края на XIX век. Той също е създаден като летен курорт. Ние това трябва да промотираме. Това са уникални възможности, където цели професионални гилдии, фирми, семейства, биха се изнасяли за по няколко месеца.
Същото, което направи Испания - тя всъщност дава подслон през зимата на някъде между 15 и 18 млн. туристи, които не идват като туристи, а това са трайно настанили се чужденци от Канада, от Обединеното кралство, от скандинавските страни, от САЩ. Те фактически идват заради по-добрия климат, наемат на място хотелски стаи и апартаменти или по AirBnb къщи и апартаменти на испанци, в които остават от 4 до 6 месеца. Така че моделът е ясен. И според мен е крайно време България най-сетне да определи някоя от водещите страни с целогодишен туризъм в света и с възможността да развиваме онези ключови 5 вида туризъм, които са в основата на глобалния туризъм - морски, планински, градски/конферентен, спа и природен туризъм. И когато определим тази страна - да речем Испания, Франция или Италия - да си кажем "Много ви моля, дайте да направим едно трайно партньорство и нека, изучавайки вашия опит, вие да ни помогнете да приложим този опит по отношение на нашата страна. Т.е. трябва да имаме модел за следване. А не всичко да се прави на парче, в зависимост от парите, които иска да похарчи, или да усвои през обществени поръчки, поредният министър на туризма.
Разбирам, че следващата седмица предстоят изключително важни международни събития, касаещи пряко България, под егидата на Европейската лига за икономическо сътрудничество. Бихте ли ги коментирали?
Ето това е още един пример за това как България може да печели от събитиен и конферентен туризъм. Огромно признание за България е, че Централният съвет на Европейската лига за икономическо сътрудничество - една от най-влиятелните организации в Европа - взе решение в Брюксел тази година генералната асамблея и годишната конференция на Лигата да се състоят в България, в София. Те ще бъдат на 17 и 18 юни. Ще протекат под егидата на вицепрезидента г-жа Илияна Йотова, която в очите на Европа и света е един от най-големите проевропейци от страна на българския политически елит. И за нас е чест, разбира се. Ще бъдат представители на 21 страни, на 16 посолства, от България ще делегират своите посланици.
Основната и ключова тема е тема, която безкрайно много ни вълнува и интересува, но това е проблематика, която засяга и целия ЕС - бъдещето на еврото и на еврозоната. Предизвикателства и перспективи. В този смисъл, на мен ми се струва, че е наложително не само българските политици, но и голяма част от българските икономисти, финансисти, банкери и пр. да обърнат внимание на форума. Между другото, наистина има много сериозно присъствие от чуждестранни банки, представители на управленията на национални банки, на търговски банки. И се надявам на такова присъствие и от страна на българските банки. Защото, ако ние до този момент сме се фокусирали върху приемането на България в еврозоната и проблемите пред страната ни, всъщност самата еврозона има немалко проблеми, които трябва да решава. И въпросът за развитието на еврозоната съвсем не е безоблачен. Още повече, на фона на тази тиха и упорита война, която в момента се води между световните валути, и очакванията да се появи още една такава под шапката на БРИКС.
Така че тези въпроси са въпроси на стратегическо мислене, още повече, че еврозоната и Шенген са задължителните условия пред България, които могат да ни направят действително пълноправен член и да направят процеса на европеизирането ни необратим. Защото, виждате, че било политически, било конюнктурно, непрекъснато някой се опитва да вкара в дневния ред на обществото въпроса дали трябва да отиваме докрай и дали докрай ще бъдем европейци, и изобщо какво би било бъдещето на ЕС. Тук трябва да има един еднозначен отговор. Усилията на цялото общество и на държавата с нейните институции трябва да бъдат насочени много ясно и определено в една насока. И затова казвам, че еврозоната и Шенген трябва да бъдат постигнати и тук въпросът за различни политически или партийни виждания изобщо не трябва да стои. Тук трябва да има само едно виждане и то трябва да бъде държавническото.
***
Проф. Бранимир Ботев е Президент на Европейската Лига за икономическо сътрудничество. Бивш зам.-министър с ресор туризъм при три правителства.
Интервю на Георги Камарашев
