Едно е ясно в навечерието на срещата на върха за мир този уикенд - всеки иска мир, който най-добре отговаря на неговите интереси.
Мирът не е близо.
Русия няма да присъства на срещата на върха за мир в Украйна в Швейцария този уикенд, след като обяви събитието за проукраинско.
"Не можеш да седнеш да разговаряш с човек, чиято единствена цел е да те унищожи", заяви украинският президент Володимир Зеленски пред Ройтерс миналия месец.
Руският президент Владимир Путин заяви, че е готов да разговаря - но не и с демократично избрания Зеленски, когото смята за нелегитимен.
"Русия трябва да разбере с кого трябва да разговаря и на кого може да се довери", заяви Путин през май.
Според съобщенията около 90 държави от общо 160 поканени ще участват в конференцията в Швейцария, като много от тях все още не са взели решение. Ключови играчи, сред които Китай и Саудитска Арабия - заедно с Южна Африка и Бразилия, вероятно ще я пропуснат.
Украйна дори обвини Китай, че помага на Русия в опитите ѝ да саботира срещата на върха в името на собствените си интереси - обвинение, което Пекин отхвърля. Китай и Бразилия предложиха алтернативен мирен план, който е по-благоприятен за Москва.
Въпреки това срещата на върха може да доведе до напредък в прекратяването на военните действия в Украйна, тъй като Киев се стреми да консолидира подкрепата на своите съюзници, която по-късно може да бъде използвана за оказване на натиск върху Русия за истински мирни преговори в бъдеще. Срещата този уикенд ще бъде показател за тази подкрепа.
Киев планира да се съсредоточи върху три от 10-те точки в мирната формула, предложена от украинския президент: продоволствена сигурност, ядрена безопасност и връщане на украинските деца и военнопленници, които се намират в Русия, заяви Зеленски по време на Конференцията за възстановяване на Украйна в Берлин във вторник.
"Ние сме отворени за идеи. Но е много важно да не губим инициативата в полза на Русия", добави Зеленски.
Предварително определени позиции
Олександър Мережко, ръководител на комисията по външни отношения на украинския парламент, заяви пред POLITICO, че на Путин му липсва добра воля за мирни преговори. Русия "никога не се е опитвала честно да постигне резултат", каза Мережко, който е бил заместник-ръководител на украинската делегация в тристранната група, следяща напредъка на Минските споразумения, подписани през 2014 г.
"Путин разбира, че единственият начин да скрие престъплението си е да унищожи жертвата. Затова преговорите с него нямат смисъл", добави Мережко.
По време на посещението си в Китай през май Путин заяви, че е готов да разговаря само ако Киев "стане реален". Той обвини Украйна за войната и заяви, че иска да се върне към предишните си искания - Украйна да предаде всички окупирани територии и да се демилитаризира, като същевременно се откаже от стремежа си да се присъедини към НАТО.
От своя страна Украйна посочва, че като страна, която понася цялата тежест на руската агресия, само тя може да определи как трябва да изглежда мирът. "Единствената справедлива основа за постигането на такъв мир е мирната формула на украинския президент", се казва в изявление на външното министерство.
Китай потвърди отдавнашната си позиция. "Китай винаги е поддържал становището, че международната мирна конференция трябва да отговаря на трите важни елемента, а именно: признаване от страна на Русия и Украйна, равнопоставено участие на всички страни и справедливо обсъждане на всички мирни планове", се казва в изявление на китайското посолство в САЩ. "В противен случай мирната конференция едва ли ще може да изиграе съществена роля за възстановяването на мира", се казва още в китайската позиция.
Междувременно сегашната американска администрация е категорична: тя иска да е сигурна, че Русия никога няма да окупира Украйна. "Ако някога позволим на Украйна да падне, помнете ми думите, ще видите как Полша ще си отиде и ще видите как всички тези народи по фактическата граница на Русия [ще паднат]", заяви президентът на САЩ Джо Байдън в интервю за списание Time по-рано този месец.
Мережко изтъкна, че консолидираната позиция на мнозинството държави се основава на международното право - по-специално на изискването за възстановяване на пълната териториална цялост на Украйна.
Конфронтацията е и част от по-широк геополитически сблъсък, в който Китай изпитва издръжливостта на Запада да подкрепя Украйна като полигон.
"Това е противоборство между либералния международен ред, който по същество е колективният Запад, и възходящите сили на Русия, Китай и евентуално Иран", казва Калъм Фрейзър, научен сътрудник в Кралския институт на обединените служби. "Авторитаризъм срещу демокрация."
Мирната среща на върха в Швейцария има за цел да демонстрира решимостта на украинските съюзници да отстояват именно това.
"Нашето ръководство и волята на украинците трябва да успеят - в името на мира, в името на Европа, в името на живота", заяви Зеленски във вторник в Берлин. "Ще има Европа - континент без война."
Недоверие, основано на историята
Киев настоява неговата мирна формула да се превърне в основен път към прекратяване на огъня, защото смята, че не може да се довери на Кремъл. Украйна има дълга история на съгласяване с руските искания, след което ангажиментите не се спазват.
Например през 1996 г. Украйна подписва Будапещенския меморандум, като се отказва от ядрените си оръжия и се съгласява на по-нататъшно разоръжаване в замяна на гаранции за сигурност от страна на САЩ, Обединеното кралство и Русия.
"Русия напълно наруши меморандума", каза Фрейзър - най-вече като анексира Крим през 2014 г. и извърши пълномащабната си инвазия през 2022 г., въпреки че Русия гарантира сигурността и суверенитета на Украйна. "Русия също така принуди Украйна да предаде по-голям брой кораби от Черноморския флот на СССР, отколкото беше първоначално договорено", посочи Фрейзър.
Украйна изпълни по-голямата част от условията на споразуменията от Минск, които имаха за цел да сложат край на конфликта в Донбас - само за да види как по-късно Путин провъзгласява независимостта на оспорваните Донецка и Луганска област и ги присъединява към Русия.
След нахлуването на Путин през 2022 г. Русия и Украйна преживяха няколко кръга от преговори в Беларус и Турция. Те бяха белязани от претенции и контрапретенции; по време на петте кръга от преговори през пролетта на същата година Русия не постигна съгласие дори за временно прекратяване на огъня.
"Русия искаше капитулация на Украйна и ни предложи да се откажем от териториите и суверенитета си, от армията си", заяви през май тази година пред украински медии Михайло Подоляк, съветник на президента на Украйна, който представляваше Украйна по време на преговорите в Истанбул.
"Украйна предложи на Русия да се изтегли на позициите си преди 24 февруари 2022 г.; да спре да стреля, а ние ще започнем истински преговори след това", продължи Подоляк. "Русия отказа, а ние също отхвърлихме предложенията на Русия. Нищо не беше подписано", каза той.
Русия анексира и областите Запорожие и Херсон, след като провежда фалшиви референдуми в окупираните части на областите. Заедно с международната заповед за арест на Путин за военни престъпления, това отказа Украйна от по-нататъшни опити за преговори с руския лидер.
"Руснаците смятат, че имат божественото право да решават съдбата не само на Украйна, но и на Беларус, Грузия и Централна Азия", казва Фрейзър.
В публичните си речи Путин се сравнява с руските царе и насърчава възстановяването на "руските земи" в рамките на една голяма империя.
Важен сигнал
Според Фрейзър сега Западът има две възможности: Фрейзър има два варианта: "да бъде солидарен с Украйна и да не преговаря с Русия, или да прескочи главата на Украйна и да преговаря директно с Русия за някакъв вид мир".
САЩ, начело с президента Байдън, като водещ глас в проукраинския алианс, дадоха ясно да се разбере, че няма да има преговори за Украйна без Украйна.
Най-добре би било Украйна да е в изгодна позиция на военния фронт, както беше след контраофанзивата в Харков през 2022 г., преди да започне нови преговори с Русия. Такова предимство обаче в момента може да се окаже трудно поради пропуските в потока на западната военна помощ към страната, посочи Фрейзър.
Независимо от това срещата на върха в Швейцария може да изпрати ключово послание, смята Фрейзър. "Макар и да не е непременно полезна за постигане на реално мирно споразумение с Русия, тя все пак е фантастичен начин за създаване на колективно разбиране за Украйна и ситуацията в Украйна", каза той.
Става въпрос за това "как съюзниците трябва да реагират и да предоставят помощ на Украйна, докато тя не получи предимство на фронта и ще бъде готова да преговаря от по-силна позиция", заключи Фрейзър.
Вероника Мелкозеров, Politico. Преводът и заглавието със съкращения са на редакцията на ФрогНюз.
