ИНТЕРВЮ


Инж. Димитър Куманов за ФрогНюз: Ако сега се случи наводнението от юни 1983 г., София наистина ще отплува към Дунава

2 5585 14.06.2024
Инж. Димитър Куманов за ФрогНюз: Ако сега се случи наводнението от юни 1983 г., София наистина ще отплува към Дунава

"За такива важни дейности като борбата с градушките няма достатъчно средства - това е проблемът. Тепърва ситуацията ще се влошава. Ще виждаме дълги периоди на засушавания, следвани от едни относително по-кратки, но за сметка на това брутални периоди на валежи, градушки и катаклизми. Ако сега се случи наводнението, което беше в София през юни 1983 година, градът наистина ще отплува към Дунава. Наводненията са свързани и с човешките дейности - например с безобразните сечи".


Това каза пред ФрогНюз инж. Димитър Куманов от Сдружение "Балканка".

 

Ето го цялото интервю:

В последното денонощие у нас отново имаше обилни валежи и градушки. Вчера вечерта чухме от директора на Изпълнителна агенция “Борба с градушките”, че няма достатъчно ракетни площадки , от които да се изстрелват ракетите, които разбиват ледените блокове. Къде според Вас се корени проблемът с борбата с градушките в България, защо винаги след градушка има толкова много щети?

 

Борбата е да не се случи градушката. След като се случи, щетите винаги са размазващи - особено за земеделската продукция. Проблемът с недостатъчното финансиране на агенцията за борба с градушките е от много дълги години. Харчат се безумни пари за невероятни неща. Например за Планове за управление на риска от наводнения и Плановете за управление на речните басейни 2022-2027 г. - десетки милиони, изхарчени за една купчина непотребна хартия. За такива важни дейности като борбата с градушките обаче няма достатъчно средства - това е проблемът.





Отделно, има зони с рестрикции за борба с градушките. Там не се изстрелват ракети, защото в района има военни полигони. Ако в някакъв район забраниш да се изстрелват ракети за борба с градушките, то трябва за твоя сметка да застраховаш земеделската продукция. В такива райони държавата би трябвало да прави точно това.


Всичко това е част от цялостната стратегия за борба с вредното въздействие от водите. Планове за управление на риска от наводнения трябва да бъдат именно това - планове за борба с вредното въздействие на водите, каквито в момента не са. Вредното въздействие не се изразява само в наводнения, но и в ерозия, свлачища, градушки. Както виждаме, климатичните промени са факт и се изразяват. Тепърва ситуацията ще се влошава. Ще виждаме дълги периоди на засушавания, следвани от едни относително по-кратки, но за сметка на това брутални периоди на валежи, градушки и катаклизми. 

През октомври миналата година казахте в интервю за Констанца Илиева от ФрогНюз, че има опасност София да изчезне при много обилен дъжд. Последният месец виждаме как се наводняват мазета, как шахтите не поемат водата. Как стои въпросът с управлението на водите в големите градове?

 

Рискът от вредното въздействие на водите трябва да се разглежда и от гледна точка на урбанизираните територии. В някои от големите градове в България тези рискове непрекъснато нарастват. София е типичен пример за това. Преди, по време на социализма и след това под Околовръстния път на София имаше поляни, едни мочурища, влажни зони, които поемаха много вода, когато вали. В момента всички тези райони вече са покриви на сгради и асфалт. Когато завали пороен дъжд, той се стича от покривите върху асфалта, от асфалта във реките на София.



Наскоро отново имаше наводнение в София - на моста при Военната академия водата течеше на 20-30 сантиметра под моста. И това, при едни мижави валежи. Ако сега се случи наводнението, което беше в София през юни 1983 година, София наистина ще отплува към Дунава. Предложихме най-различни мерки в Плановете за управление на риска от наводнения. Предложихме например да се проведат нови хидравлични проверки на коритата на всички реки в София, защото те са проектирани преди много години, а сега ситуацията коренно се е променила. Дори и такава мярка отказаха да включат в Плановете за управление риска от наводнения.

Можем ли да кажем, че времето, което наблюдаваме, е резултат от климатични промени, а не следва някаква цикличност или логика?

 

Наблюденията са, че е свързано и с човешките дейности, които у нас не се ограничат и допринасят за щетите при наводнения. Пример за това са безобразните сечи в поройни райони, където е имало наводнения или в райони, в които е нямало наводнения, но когато се изсече целата гора, както беше преди две години в селата Богдан и Каравелово по наречието на Стряма, там се случват страховити неща. Калта от тези сечища се смъква по реките и задръства селото, включително вършината, която е била изоставена на сечищата причинява страхотни щети на населени места. Това са човешки дейности, които допринасят за увеличаване на щетите от наводнения. Климатичните промени също тепърва ще се задълбочават.


Давам още един пример за това, което се случва с нарочното бездействие на Министерството на околната и водите. Изрична молба на сдружение “Балканка” и на хората от населените места по поречията на Стряма беше в Плановете за управление на риска от наводнения, които приеха в края на 2023 г., сред районите със значителен потенциален риск от наводнения да бъде включен районът на Стряма и да предвидят мерки за намаляване на щетите. Министерството на околната и водите отказа да включи този район в плановете. Голямото наводнение пък беше година и три месеца преди плановете да бъдат одобрени.


Сега публикуваха и Плановете за управление на речните басейни. В досегашните планове имаше една мярка, която гласеше, че се забранява гола сеч на 500 метра от реки. Причината е, че когато всичко се изсече, калта от голата сеч се свлича в реката и я задръства, реката пък закарва тази кал до първото село, както стана по поречието на Стряма. В новите планове, които публикуваха за обществено обсъждане, се казва, че голата сеч се забранява само на 50 метра от воден обект, не на 500 метра, както беше преди. За да смекчиш една мярка в такъв план, трябва да имаш основния на база цялата история на събитията, които са се случвали в периода на предходния план. Имаме точно обратното - имаме страхотни основания да се ограничават допълнително сечите, вместо да се намаляват ограниченията.





Смекчаването на мерки в Плановете за управление на речните басейни, които публикуваха за обществено обсъждане на 30 март тази година, се случват по изричното настояване на сегашния министър на околната среда и водите Петър Димитров. Щетите ще стават все по-големи, защото ние не можем да предотвратим нито наводнения, нито градушки, но можем да взимаме мерки за намаляване на сечите, а се прави точно обратното.

Каква е правилната посока на тези мерки според Вас?

 

Мерките от старите планове са много хубави, само че не се спазват, няма и контрол. Настоящият министър на околната среда и водите беше директор на Басейновата дирекция в Плевен. Тогава той разреши сеч на дървета по бреговете на река Янтра под Велико Търново. В действащия тогава план имаше мярка, която забранява сеч на крайбрежна растителност. Когато възразихме, получихме отговор от Басейновата дирекция, че дърветата по бреговете на реките не били крайбрежна растителност. Разбира се, ние спечелихме делото в съда, междувременно обаче вече бяха отсекли тези дървета. Докато така се управляват водите, включително и защита от вредното въздействие на водите, ситуацията в България ще става по-зле и по-зле.

 

Илияна Маринкова


Препоръчай Сподели
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Ads / Реклама
Ads / Реклама