Моите очаквания от Евро 2024 г. са за един много приятен спектакъл. Това заяви пред ФрогНюз Георги Атанасов, спортен коментатор и политически анализатор.
"Както свикнахме вече четири десетилетия, откакто Европейското първенство промени формата си, близо четвърт век от средата на 50-те години, до края на 70-те години, началото на 80-те години, формулата беше с 4 участника във финалния етап. Два полуфинала и един финал, но тази формула не издържа изпита навремето и естествено УЕФА потърси друг вариант и постепенно започна увеличаване на отборите във финалния етап. От 8-16, за да стигнем сега до актуалната формула с 24 и това вече гарантира един много представителен турнир със силни отбори и изключителна конкурентност и изненадващи резултати", обясни той.
"Тук искам да направя една малка импровизация, а именно, дълги години, както споменах и в началото, от четвърт век по старата формула, от средата на 50-те год. до края на 70-те години, началото на 80-те години. Европейското беше бедният роднина или излишният трети между европейските клубни турнири, на които е връстник и Световните първенства. Бих казал, че Европейското беше в сандвич, в менгеме между изключителните европейски турнири, които привличат вниманието на най-широката публика и световните първенства, които са на върха на футболната програма".
"През онези години наистина Европейското първенство беше на втори план, с уговорката, че и тогава участваха големи отбори, прекрасни футболисти, но така или иначе стигнахме до наши дни, когато това първенство с пълно основание конкурира всички останали турнири", подчерта спортният журналист и разкри какво предизвиква симпатия в него.
"Нещо особено важно, което предизвиква симпатия у мен към Европейските финали, не само заради това, че съм отразявал като журналист може би 6-7 от тях, е именно непредсказуемостта. Докато в историята на Световните първенства, никога не е имало свръх сензация, извън семейството на най-големите сили, а именно Бразилия, Германия, Аржентина, Италия, Испания, Франция, то в Европейските първенства в обозримо време, от последните почти три десетилетия, от 92-ра година насам".
"През 1992 г. титлата беше спечелена от симпатичния тип на Дания, който беше събран буквално от плажовете на Италия и Испания, за да замести дисквалифицирания по политически причини тим на бивша Югославия".
"Преди 20 год. - 2004 г., когато България имаше последното си участие като национален отбор в подобен форум, титлата беше спечелена от южните ни съседи - гърците, които тогава победиха домакините в Лисабон. Само тези два примера са достатъчни като гаранция за уникалния адреналин, който предлага европейското първенство".
"Но защо да отиваме толкова надалеч? Само преди три години, когато първенството се проведе в една, бих казал доста форсмажорна, военновременна формула поради пандемията, с една година беше изместено напред, беше през 20 г. - 21 г. , в 12 различни градове на различни държави. Формулата не беше успешна и УЕФА се върна към класическия вариант, да се провежда в една държава. През 2021 г. практически домакини на финалния етап бяха англичаните, които приеха финала на Уембли, но загубиха от италианците, след равенство в редовното време, с продължения и дузпи. Ето още едно доказателство за изключително драматичния, непредсказуем, вълнуващ заряд на това състезание".
Георги Атанасов разкри, кои отбори ще влязат в топ 10 на това първенство.
"Според статистиките, трансферите и финансовите рейтинги, защото “парата прави играта”, както гласи спортният фолклор, най-скъпите и най-силните отбори, това са Англия, Франция, Португалия, Германия. Това каре се изтъква от повечето анализатори и аз измежду тях това са най-вероятните претенденти за най-високо класиране".
"С уважение към историята и традицията, трябва да прибавим към това каре и претендентите Италия и Испания. Продължавам нататък с много силните отбори, макар и леко застаряващи Хърватска и Белгия. По мое лично усмотрение, бих прибавил два отбора, а именно Турция и Украйна. Те имат изключителни попълнения, като голяма част от тези играчи играят в едни от най-силните първенства Западна Европа. Освен това, самото първенство на Турция, е може би едно от най-скъпите в Европа. Изключително поколение, изключителни футболисти. Да не забравяме, че турците ще бъдат и втория домакин на Европейското. Благодарение на своята огромна диаспора в Германия, нашите съседи, както във всеки мач, ще играят пред десетки, хиляди свои почитатели, които дори ще бъдат повече от тези на домакините ако се стигне до директен сблъсък. Присъствал съм на подобна история на Европейското първенство през 2008 г. в Австрия, когато на стадиона във Виена имаше около 50 000 турци срещу 10 000 немски привърженици. Не знам какво правят и струват комшиите, но винаги успяват да осигурят уникална подкрепа на своя отбор. В Германия ще бъде по същия начин, даже и отгоре".
"На 10-то място в моята теоретична ранглиста, слагам отбора на Украйна, който независимо от форсмажорните обстоятелства около войната, разполага с много, много силни индивидуалности. Ето как на прима виста, без претенция за последна инстанция разбира се, изброих 10 отбора, които ще са основните фактори и протагонисти на това първенство. Разбира се едно е теорията, едно е практиката. Едно са парите и рейтингите, аферите, имената, друго е играта. Всичко е възможно да се случи и дано отново станем свидетели на такива сензации, за които споменах от предишните години, защото именно подобни развръзки извън протокола дават адреналина по време на такива турнири".
Констанца Илиева
