Руският президент Владимир Путин в петък повтори драстичните руски искания за капитулация на Украйна като предпоставка за "мирни" преговори. Той поиска признаване на незаконното анексиране от Русия на територии в източна и южна Украйна. Киев трябва и официално да се откаже от целта си да се присъедини към НАТО, преди Русия да може да се съгласи на примирие. Това бе и опит на Кремъл да подцени публично важността на глобалната среща на върха за мир в Швейцария, която се провежда през уикенда без руско участие.
Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска области са общо 18 процента от територията на Украйна. В момента руските сили окупират 75 процента от общата площ.
Това се посочва в дневния анализ на Института за изследване на войната (ISW).
Путин на практика изисква Украйна да отстъпи 40 процента от Донецка област, 25 процента от Херсонска област, 25 процента от Запорожка област и един процент на Луганска област, която руските сили не контролират, включително столиците на провинциите Запорожие и Херсон, без основателна причина.
Руските сили избягаха от град Херсон през ноември 2022 г.
Путин неубедително даде обещания за изтегляне, след многобройни руски нарушения на Минските споразумения за прекратяване на огъня между 2015 и 2022 г.
Путин поиска от международната общност да признае четирите незаконно анексирани и окупирани области като част от Русия, както и да отмени всички западни санкции. Това би накърнило безвъзвратно принципа на държавния суверенитет и неприкосновеността на международните граници.
Путин заяви, че Украйна трябва да вземе тези решения самостоятелно, а не по заповед на своите "западни господари".
Украинският президент Володимир Зеленски заяви също на 14 юни, че Путин е поставял и преди подобни ултиматуми и няма намерение да спре да атакува Украйна.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че Русия, а не Украйна, трябва да изтегли силите си от украинска територия и че ултиматумите са сигнал, че не се е отказала от военните си цели.
Няколко видни руски блогъри също заявиха, че исканията на Путин са неизпълними и приличат на ултиматум към Запада.
Руският външен министър Сергей Лавров и говорителят на Кремъл Дмитрий Песков обаче отрекоха тълкуванията, че речта на Путин от 14 юни е поредният ултиматум.
ISW продължава да счита, че Кремъл всъщност не се интересува от преговори с Украйна и иска да накара Запада да направи превантивни отстъпки, които нарушават суверенитета на Украйна.
Русия се опитва да саботира мирната среща на върха в Швейцария и чрез кибератаки. Швейцарските информационни агенции, позовавайки се на данните на националния център за киберсигурност, съобщиха за увеличаване на кибератаките на 13 юни срещу няколко правителствени уебсайта и организации, които ще участват в мирната среща.
Не се изключва възможността за подобни атаки по време на мирната среща. Руска хакерска група е поела отговорност и е заплашила, че ще има още кибератаки.
Путин предложи да се създаде алтернативна евразийска и световна система за сигурност с подкрепата на президента на Китай Си Дзинпин, вероятно с цел да се удари НАТО. По думите му, светът е свидетел на "колапса на евроатлантическата система за сигурност". Той очерта предложение от пет стъпки за създаване на нова "система от двустранни и многостранни гаранции за колективна сигурност в Евразия" и заяви, че вече е възложил на руското МВнР да установи диалог с всички потенциални руски участници в този нов ред на сигурността. Путин твърди, че Си е заявил, че руското предложение за създаване на евразийска система за сигурност допълва основните принципи на "инициативата на КНР в областта на глобалната сигурност". Това е станало по време на скорошното посещение на Путин през май 2024 г.
Русия ще покани европейските страни и страните от НАТО да участват в тази евразийска система за сигурност. Европа трябвало да се отдалечи от "военното присъствие на външни сили" - което означава, че Европа трябва да се откаже от НАТО. Столтенберг заяви на 14 юни, че Русия е увеличила своите саботажни операции, кибератаки и други враждебни действия срещу НАТО през последните седмици.
Заместник-председателят на руския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев продължава да се противопоставя на западния колониализъм, като същевременно пренебрегва имперската история на Русия и съвременните руски империалистически стремежи за доминация над съседите в Източна Европа, Кавказ и Централна Азия. Медведев твърди в статия, публикувана в официалния вестник на руското правителство на 14 юни, че руската управляваща партия "Единна Русия" е основала антинеоколониалното движение "За свободата на нациите", за да помогне да се освободи света от западния неоколониализъм.
Медведев твърди, че Съединените щати, Франция, Обединеното кралство (Обединеното кралство) и Италия активно поддържат наследството на колониализма, включително в страни по границите на Русия, и че Организацията на обединените нации (ООН) трябва да създаде база данни за колониални и неоколониални престъпления, за да преследват колониалните сили. Медведев заяви, че само "напълно суверенни страни" с независимост във външните и вътрешните си работи ще могат да се противопоставят на западния неоколониализъм и че движението "За свободата на нациите" е готово да работи с БРИКС и Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС). за противодействие на неоколониализма.
Медведев твърди, че движението "За свободата на нациите" има за цел да установи политически, икономически и културни връзки между предполагаемото водено от Русия "световно мнозинство" (група държави, включително постсъветски и незападни държави, които Русия възнамерява да обединяване срещу Запада като основа за неговия бъдещ световен ред) и създаване на съвместна опозиция срещу неоколониализма и неонацизма. Медведев отбеляза, че движението "За свободата на нациите" ще се събере във Владивосток по-късно през юни, за да обсъди "практически начини" за осъществяване на своята визия. Путин и Медведев особено пренебрегнаха наследството на Руската империя и Съветския съюз за колонизиране и русифициране на техните съседни нации и съвременните кампании на Русия за утвърждаване на руското господство над Украйна, Беларус, Грузия, Молдова, Армения и Централна Азия.
Медведев също насърчава информационните операции на Кремъл, които имат за цел да използват молдовската политика на идентичност, за да осуетят присъединяването на Молдова към Европейския съюз (ЕС) чрез дестабилизиране на молдовското общество. Усилията на президента на Молдова Мая Санду да придвижи Молдова към присъединяване в ЕС водят Молдова в "неоколониално робство", намеквайки, че присъединяването към ЕС ще има отрицателно въздействие върху молдовците и е непопулярно сред молдовците.
Последните проучвания обаче показват, че мнозинството от около 56 до 64 процента от молдовците подкрепят интеграцията на Молдова в ЕС.
Реториката на Кремъл за уникалната молдовска идентичност значително се различава от информационните операции, в които се твърди, че Украйна няма уникален език, култура, идентичност и история от Русия. Разказите на Кремъл за молдовската идентичност са насочени към членове на молдовското население, които се идентифицират като молдовци и може да се страхуват, че западната интеграция на Молдова ще доведе до обединение с Румъния.
Руските информационни операции на Путин и Медведев са последните в продължаващите усилия на Кремъл да дестабилизира молдовското общество и да предотврати присъединяването на Молдова към ЕС.
Началникът на генералния полицейски инспекторат на Молдова Виорел Чернаутеану заяви на 13 юни, че Русия харчи най-малко два милиона долара на месец за финансиране на филиали на санкционирания от САЩ, свързан с Кремъл молдовски опозиционен политик Илан Шор, които имат за цел да дестабилизират Молдова.
Кремъл харчи част от тези пари, за да изплати дълговете, които филиалите на Шор са натрупали по време на изборите и протестите през есента на 2023 г. Чернаутяну също така заяви, че Кремъл насочва пари в Молдова, използвайки "превозвачи" (вероятно имащи предвид контрабандисти), които получават около 150-200 долара за пренасяне на големи суми пари. Чернаутяну отбеляза, че някои от контрабандистите си сътрудничат с молдовските следователи.
Шор и неговите филиали са платили на демонстранти да протестират срещу Санду и са участвали в подкупване на избиратели по време на регионалните избори в Молдова през 2022 г. и 2023 г.
Молдовските власти конфискуваха над един милион долара от свързани с Кремъл молдовски опозиционни политици на летището в Кишинев в нощта на 22 срещу 23 април.
Арменската служба на Радио Свободна Европа/Радио Свобода Радио Азатутюн съобщи, че руското Министерство на външните работи (МВнР) по-рано е осъдило участието на Григорян в иницииран от Украйна многостранен мирен форум в Малта през октомври 2023 г.
Медведев обвини САЩ, Европейския съюз (ЕС) и НАТО, че се опитват да провалят "вековното приятелство" между Армения и Русия и нарече споразуменията с подобни западни институции "неоколониални капани за мишки".
Медведев намекна, че усилията на Армения да се присъедини към ЕС ще се провалят и ще доведат до подобен резултат като настоящата ситуация в Украйна. Решението на Армения да изпрати високопоставен представител на мирна среща на върха, инициирана от Украйна, следва съобщението на арменския премиер Никол Пашинян, че Армения "ще реши кога да напусне" водената от Русия Организация на договора за колективна сигурност (ОДКС) и обвинението, че Русия индиректно и Беларус са помогнали пряко Азербайджан да се подготви за войната в Нагорни Карабах през 2020 г. допълнително подчертава влошаващите се руско-арменски отношения.
Оттогава руски официални лица отговориха на изявленията на Пашинян с все по-враждебни изявления.
Politico съобщи на 13 юни, позовавайки се на изтекли документи, че Беларус е предоставила на Азербайджан артилерийско оборудване, системи за електронна война и дронове между 2018 г. и 2022 г., които според съобщенията Азербайджан е използвал в последните конфликти в Нагорни Карабах и срещу Армения.
Украинските сили извършиха поредица от удари с дронове срещу Русия в нощта на 13 срещу 14 юни. Виждат се щети от украински удар с дронове срещу авиобаза Морозовск в Ростовска област и показват, че украинските сили са ударили електрическа подстанция и хангар за самолети в базата.
Допълнителни кадри и снимки показват експлозия и дим над авиобазата Морозовск и Ростов на Дон, а руското министерство на отбраната (МО) съобщи, че руската противовъздушна отбрана е унищожила 70 дрона над Ростовска област и няколко дрона над Воронеж и Курск области.
Губернаторът на Воронежска област Александър Гусев заяви, че отломки от свалени украински дронове са повредили резервоарите за гориво в нефтено депо в областта.
Медведев също така заплаши Армения в навечерието на присъствието на арменския секретар на Съвета за сигурност Армен Григорян на срещата на върха за глобалния мир на 15-16 юни в Швейцария. Григорян обяви на 14 юни, че ще участва в мирната среща на върха, но не посочи дали други високопоставени арменски служители ще присъстват.
