Новите 240 и първото заседание на 50-тия парламент. Какви са очакванията към новите депутати. Политическите ходове - между сроковете и възможните коалиции. Каква ще бъде формулата на управление? Очакваме отговори на тези въпроси.
То се свиква с указ на президента Румен Радев на основание чл. 75 от Конституцията на Република България. Съгласно основния закон на страната първото заседание на Народното събрание ще бъде открито от най-възрастния присъстващ народен представител - 73-годишния Силви Кирилов от "Има такъв народ".
След това народните представители ще положат следната клетва: "Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се". Депутатите ще подпишат и клетвени листове. В пленарната зала ще прозвучат химнът на Република България и химнът на Европейския съюз.
На днешното първо заседание на 50-ия парламент ГЕРБ-СДС ще предложи Рая Назарян за председател на парламента. Това обяви лидерът на партията Бойко Борисов.
"Към днешна дата съставяне на Министерски съвет не е възможно. Утре ще предложим Рая за председател на парламента и ще започне гласуване. От него ще стане ясно дали ще продължим нататък да преговаряме", заяви той.
Бойко Борисов изтъкна, че за да има правителство с участието на ГЕРБ, то трябва да е стабилно, а не да е "за 100 дни". Допълни, че по време на преговорите са получили популистки искания. Повтори и тезата, че ГЕРБ-СДС няма да управлява само с ДПС.
Всяко пленарно заседание започва и завършва със звука та пленарния звънец. Той е един от символите на Народното събрание. Но какъв е бил първият звънец и как се ражда идеята за него?
Всичко започва преди 142 години във Велико Търново, когато се провеждат първите заседания на първото събрание след Освобождението.
Звънецът не е бил предвиден като атрибут на събранието. Но още през втория, третия ден дебатите се разгорещили до такава степен, че mредседателят Антим Първи не е могъл да въдвори ред. Цялата история на звънеца е документирана в музей „Възраждане и Учредително събрание” във Велико Търново, където се пази и самият звънец.
Антим Първи пратил разсилния да намери звънец. И той от близкото турско училище. Така училищният звънец става парламентарен. Първият парламентарен звънец у нас е произведен преди три века - през 1742 година.
На него има текст на фарси (персийски), който дава поетичен вариант. Този, който го е изработил, казва: „Прости, Боже, мен – раба земен, за моите грехове. И ти, който четеш това – моли се за моите грехове.
След преместването на Народното събрание от Велико Търново в София функцията на звънеца е друга. Той е прибран в читалище „Надежда”. Използван е в различни постановки и така до 1985 г., когато е създаден Музей „Възраждане и Учредително събрание”, .
