Партията на Бойко Борисов все още е далече от това да докаже, че е реална алтернатива на статуквото. Още повече, че кадровата й банка се състои основно от ексченгета, „бегълци” от други формации и недоволни службогонци.
Теофан Германов
Отминалите местни избори безспорно бяха най-мръсните, тежки и долнопробни в целия мръсен, тежък и долнопробен, вече пълнолетен, преход към демокрацията у нас. Такава беше категоричната оценка на българското общество - с негласуването си то наказа по еднозначен начин всички участници в този процес. За съжаление обаче, със същото това негласуване беше позволено изборите „легално" да бъдат решени преди всичко от купени ромски махали, заплашвани работници от предприятия, автобуси от „братска" Турция, които практикуваха някои "европейските" явления на наша територия.
Изборите не на последно място бяха решени и от тази част от обществото, която намери поредния си кумир в лицето на Бойко Борисов (респективно ГЕРБ и нейните кандидати) с надеждата, че току-виж нещо промени този път, независимо, че „обецата на ухото" от опита с Жан Виденов, Иван Костов, Царя и Волен Сидеров подсказваше друго.
След изборите политическата каритна в България не е същата.
Тя показа, че лявото категорично се представлява от БСП. Столетницата, макар и с драскотини, запази стратегическото си присъствие в местната власт - нещо, което и в миналото я е спасявало в кризисни моменти. Всякакви социалдемократически, леви, розови и левеещи експерименти извън БСП загинаха безславно и окончателно. За разлика от тях, дясното в лицето на СДС и ДСБ показа известна жизненост за пръв път, което най-вероятно се дължи на лансирането на няколко нови и прагматични лица в това пространство. Става дума основно за мениджърите Пламен Юруков и Мартин Заимов. Появата им на небосклона показва в някаква степен, че кризата в дясно е 10% малшанс и 90% досада от старите лидери.
Всъщност, най-интересното, което се случи на местните избори, е, че България за пръв път от 2001 г. насам се сдоби с опозиция, равностойна на управляващите. Колкото и от ГЕРБ да твърдят, че са победители, разликата от няколко хиляди гласа се нарича не "победа", а "паритет". Но даже и паритет между власт и опозиция не сме имали от времето на идването на Сакскобургготски през 2001-а, когато се пръкнаха две опозиции - БСП и СДС. А след 2005 г. явлението опозиция закърня съвсем.
От 28 октомври вече има опозиция в лицето на ГЕРБ, която разполага с достатъчно кметове и евродепутати, за да предизвиква ежедневен интерес. Проблемът е, че ГЕРБ все още е далеч от това да докаже, че е реална алтернатива на статуквото. Колкото и симпатичен да е нейният неформален лидер на широките маси, ГЕРБ засега не е дала отговор на въпроси като как ще управлява, с кого, какво ще промени и как ще гарантира, че ще го промени. Впрочем, съвсем скоро може да се окаже, че и част от вече избраните от ГЕРБ кметове ще спрат да слушат централата и вожда - това направи вече пловдивският градоначалник Славчо Атанасов, който отказа да поема повече софийски боклук в своята община. А буквално тия дни един селски кмет направо си вдигна шапката от общината, заради малката заплата и се върна да си кара автобуса. Подобни прояви на „неподчинение" от страна на новоръзцъфнали гербери със сигурност ще има още. Интересно е дали партийната централа ще намери механизъм за справяне с този проблеми и кой ще носи отговорността за излъганите надежди на хората.
Във връзка с този проблем, ГЕРБ има и друг такъв. Към офиса на Бойко Борисов продължават да пъплят леви и десни политически проститутки, неудовлетворени от служебното си положение, както и съответни икономически групировки. Неслучайно част от екипа на Софиянски, както и банкрутирали леви политици, недоволни от неминистерското си битие, вече се пишат "приятели" на генерала. Засега никой не казва как те ще бъдат „пресяти" и „неутрализирани", за да не компрометират младата партия. Напротив, налага се впечатлението, че именно те са кадровата й банка.
И това не е всичко. ГЕРБ има и друг проблем. Гради се върху мрежи на хора от МВР, което намирисва на направо полицейска партия. А една от поуките, които криволичещият преход втълпи в главите ни, е, че където работят ексченгета (доносници, агентура и т.н.) нормална партия не никне...
Очевидно е, че положението на паритет към момента не удовлетворява нито БСП, нито ГЕРБ. В оставащите две години предстои люта битка за всеки глас между двете партии. Именно затова комфортът от първите две години на тройната коалиция вече е изчезнал. И реалните изпитания за нея са предстоящи. Както и за опозиционната ГЕРБ, впрочем.
Вторият сегмент на новата политическа картина е "мафиотизацията" на изборния процес. На този вот в редица градове водещата интрига не бяха личностите, платформите, програмите, а способността да осигуриш съответната борческа групоровка, която да ти "спечели" изборите. Доказателство за това са големият брой реални тв кадри за шетнята на черни джипове по секциите, безпрецедентният брой съдебни искове, обратите в изборите, които социологията не може да обясни...
Факт е, че старите партии вече страдат от чудовищата на прехода, които сами създадоха или поне не ликвидираха, когато можеше и трябваше. Мутренските групировки от преторианска гвардия в голямото преразпределение на пари и имущество, днес се преобразиха в добре облечени бизнесмени. И превърнаха изборите в свой активен бизнес. Ако преди няколко години те осигуряваха "реда" за гласуване в ромските махали, то днес вече те се заявиха като самостояттелни брокери на гласове. Нищо чудно хората с прякори, позачиствйки имиджа си, след четири години да решат да се превъплатят в реални политици и да започнат да печелят избори за себе си. Впрочем, влизането на няколко знакови фигури от някогашните групировки на още по-знакови постове напоследък, може да се превърне в реален стимул всеки дребен бияч да се види бъдещ кмет. В крайна сметка, големите мутри в голямата власт ще провокират влизането на много мутрички в местната такава.
Ето защо настоящият момент е и решаващият за обрат в това отношение. Отвоюването на реални правила на демокрацията ще бъде и основната задача на държавата. Ако не успее, ще бъде отвята от брокерите на гласове или просо ще си плаща като на поп в бъдеще.
Всъщност мафиотизацията на изборите беше само част от нещо, което може да се нарече "Всичко за фронта. Всичко за победата". Това бяха първите избори, при които за победа беше организирана дори и национална стачка. Безспорно справедливите искания на учителите в един момент мутираха в синдикален рекет. По това кои синдикалисти какво ще получат в близко бъдеще, ще можем да съдим чие е било изнудването, кой го е организирал и защо се е случило. В стачката по много интересен начин бяха вплетени заплахи за провал на вота, отказ да се приеме подготвено и договорено споразумение, вандалско палене на чучела на министри и т.н.
Отдавна в арсенала на изборната кампанияне не бяха използвани стачки, вот на недоверие, апокалиптични картини за нова 1997-а, както и чисти клевети. Настървението, с което партиите използваха всеки позволен и непозволен удар, показва, че битката за политическа власт отива не в траекторията на европейското, а се връща в полето на Гочоолу и Дочоолу. При това лозунгът "Победа с всички средства!" ще деморализира и без това отвратените от политиците граждани.
Същемвременно, в политиката се пръкнаха и още няколко вредни елемента. Ето само два примера: Интелектуалци, засанали като кучета пред месарница, с прозрачната цел да си осигурят кметско спонсорство за поредната им книжка... И второ - бизнеспартиите. Този феномен даже беше сочен от някои социолози като третата политическа сила. И на места се представи завидно добре.
И бизнеспартиите, и тяхното набъркване на общинската софра, почиват върху още един феномен - хлабавите, крехки и шарени мнозинства. В огромен процент от общините вече няма и помен от мнозинство на една партия. Управлението на общинската собственост, обществените поръчки, еврофондове, са все неща, които ще изискват солидни мнозинства в общинските съвети. Такива на повечето места ще се правят чисто по модела "аз на тебе - ти на мене". Това с две думи е прословутият "Модел Софиянски", който София вече изнася успешно за провинцията. Именно тази перспектива накара много от крупните местни фирми да създадат свои политически групи, които поне на ниво общински съветници да се включат в удобните коалиции. Черноморието беше кристален пример за това, че реалните партии не съществуват, докато партиите на далаверата са водещи политически сили. В една от тези общини се обединиха даже ДПС и "Атака". Макар и с малки групи в общинските съвети, бизнесформациите ще могат да участват в разпределение на терени, имоти, поръчки.
Много е важно обаче да обърнем внимание и на един от малкото общински съвети с ясно мнозинство - столичния. След близо седем години, в София многопартийната далавера се заменя отново с еднопартийна. Вече никоя грешка или кражба на столично имущество (второто по-големина след държавното) не може да се оправдае с опозицията, предшествениците, общинарите, които не слушат кмета, с правителството или с международното положение. При всички случаи споделената межу различните цветове далавера в столицата отстъпва мястото на еднопартийния монопол върху решенията и разпореждането с парите на софиянци. Ситуацията става още по-сложна от факта, че с този монопол е натоварена партия, в която "всички слушат това, което АЗ (лидерът) кажа".
Задълбочаването на изброените тенденции и обезверяването на хората в следствие на това, най-вероятно ще доведе на местните избори през 2011 г. или най-късно през 2013 г. на по-следващите парламентарни до разчистване на пътя за партии, които бихме могли да наречем „от краен политически тип". И нищо чудно след по-малко от десетилетие да следим с притаен дъх изборната борба между Картофа и Репата. Или пък да ощастливим с отчаян кредит на доверие някоя формация с екзотичното название Движение "Всички в затвора" или "Партия на брадвите, вилите и тоягите"...Разбира се, всичко това засега е в кръга на шегата. И дано да си остане там.
